Skip to main content

Full text of "Historia naturalis bulgarica"

See other formats


HISTORIA 
NATURALIS 
BULGARICA 




/889 



7 

НАЦИОНАЛЕН 

ПРИРОДОНАУЧЕН 

МУЗЕЙ 



HISTORIA 

NATURALIS BULGARICA 



Volume 7, Sofia, 1997 

Bulgarian Academy of Sciences 
- National Museum of Natural 
History 



РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ 

cm.H.c. Петър Берон 
(отговорен редактор) 
cm.H.c. Алекси Попов (секретар) 
cm.H.c. Красимир Кумански 
cm.H.c. Стоице Андреев 
cm.H.c. Златозар Боев 

Адрес на редакцията 

Българска академия на науките - 
Национален природонаучен музей, 
1000 София, бул. Цар Освободител 1 

EDITORIAL BOARD 

Petar Beron (Editor-in-Chief) 

Alexi Popov (Secretaiy) 

Krassimir Kumanski 

Stoitse Andreev . I 

Zlatozar Boev i 



Address ' 

Bulgarian Academy of Sciences - 
National Museum of Natural History 
1, Tzar Osvoboditel Blvd 
1000 Sofia 



Книга 7 е отпечатана 
със средства на 
Министерството на 
околната среда u 
Националния 
природонаучен музей 

Publishing of this volume 
is financed by the Ministry 
of Environment and 
the National Museum 
of Natural History 



© Национален природонаучен музей - 
БАН, 1997 

Научно U техническо редактиране: 
Алекси Попов u Милена Горанова 

Излязла от печат на 29.5.1997 
Формат 70x100/16 
Тираж 250 
Печатни коли 7.5 

Отпечатано 6 "Комел софт плюс" ООД 
ул. "Борис Тошев" 1, Благоевград 2700 

ISSN 0205-3640 



Historia 
naturalis bulgarica 

КНИГА 7, СОФИЯ, 1997 

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ 
НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ 

СЪДЪРЖАНИЕ 

Природонаучни музеи u колекции 

Златозар БОЕВ - Колекцията на Стюърт Бейкър от птици 6 Националния npupo- 
доназ^ен музей 6 София (англ., рез. бълг.) 5 

Оригинални научни публикации 

Стоице АНДРЕЕВ - Принос към изучаването на сухоземните изоподи на Гърция. 6. 
Cordioniscus kalimnosin. sp. (Isopoda: Oniscidea: Styloniscidae) (френ., рез. бълг.) 
13 

Алекси ПОПОВ - РоесШтоп belasicensis пот. nov. (Orthoptera, Tettigoniidae) (англ., рез. 
бълг.) 17 

Борислав ГЕОРГИЕВ - Принос към изучаването на бръмбарите-бегачи от Осоговската 
планина. II. Морфологични u таксономични изследвания върху род Mo/O/OsBonelli 
(Coleoptera: Carabidae: Pterostichini) (англ., рез. бълг.) 19 

Иван РАЙЧЕВ - Един нов вид късокрил бръмбар (Coleoptera: Staphylinidae) от Осоговската 
планина (България) (англ., рез. бълг.) 29 

Алекси ПОПОВ - Neuroptera, Raphidioptera u Mecoptera от Македония с две нови находки 
от семейство Chrysopidae (англ., рез. бълг.) 31 

Андрей СТОЯНОВ - Нови данни за балканската чесновница {Pelobates syriacus balcanicus 
, Kar.) в България (Amphibia: Anura:Pelobatidae) (нем., рез. бълг.) . ..... 35 

Андрей Стоянов - Изследвания върху растежа u поведението на млади munoonauiamu 
костенурки - Testudo hermanni hermanni Gmel. (Reptilia: Chelonia: Testudinidae) 
(нем., рез. бълг.) 41 

Иржи МЛИКОВСКИ - Късноплейстоценски птици от Карлуково, България (англ., рез. 
бъ.лг.) 59 

Георги РИБАРОВ, Златозар БОЕВ - Костни останки от диви u домашни животни ога 
праисторическото селище „Телиш -Pegymume" при с Телиш (Плевенско) (бълг., 
рез. англ.) 61 



Николай Спасов, Димитър РАЙЧЕВ - Находка на Panthera pardus от късния вюрм на 
България: фосилните европейски леопарди и въпросът за вероятното 
доживяване на вида go холоиена на Балканите (англ., рез. бълг.) 71 

Чавдар КАРОВ, Светослав ПЕТРУСЕНКО - Пренит от две пегматитови находиида в 
България (бълг., рез. англ.) 97 

Защита на природата ' 

Златозар БОЕВ - Алагоаският (източнобразилски остроклюн) кракс - Mitu mitu (L.) - 
световна рядкост в колекцията на Националния природонаучен музей 6 София 
(Aves: Galliformes: Cracidae) (англ., рез. бълг.) 105 

Николай Спасов - Аргументи за късноплейстоценска изолация и за самостоятелен 
таксономичен статус на средиземноморската кафява мечка u консервационна 
стойност на балканската популация (англ., рез. бълг.) 109 

Събития U gamu 

Надя ОГНЯНОВА-РУМЕНОВА - в памет на Бернхард Курциус (бълг., рез. англ.) . . . 115 

Кратки бележки 

Златозар БОЕВ - Птиците от римското селище Арбанас - 1 край Перник (бълг.) . . 28 

Алекси Попов - Проучвания върху безгръбначната фауна на високопланинската безлесна 
зона на Народния парк Централен Балкан (бълг.) 34 

Алекси ПОПОВ - Национални конференции по ентомология (бълг.) 40 

Чавдар КАРОВ - Срещи u изложби на минерали в НПМ (бълг.) 104 

Красимир КУМАНСКИ - Нова библиография за разред Trichoptera (бълг.) 114 



CONTENTS 

Natural history museums and collections 

Zlatozar BOEV - Stuart Baker's collection of birds in the National Museum of Natural 
History (Sofia) (In English, summary in Bulgarian) 5 

Scientific publications 

Stoitze ANDREEV - Contribution a Tetude des Isopodes terrestres de Grece. 6. Cordioniscus 
ka/imnosi n.sp. (Isopoda: Oniscidea: Styloniscidae) (In French, summary in Bulgar- 
ian) 13 

Alexi Popov - РоесШтоп belasicensis nom.nov. (Orthoptera, Tettigoniidae) (In English, sum- 
mary in Bulgarian) 17 

Borislav GUEORGUIEV - Contribution to the study of the ground-beetle fauna of Osogovo 
Mountain (Bulgaria). II. Morphological and taxonomic investigations of the genus 
Mo/o/>« Bonelli (Coleoptera: Carabidae: Pterostichini) (In English, summary in Bul- 
garian) 19 

Ivan RAITSCHEV - A new short-winged beetle species (Coleoptera: Staphylinidae) from 
Osogovo Mt. (Bulgaria) (In English, summary in Bulgarian) 29 

Alexi Popov - Neuroptera, Raphidioptera and Mecoptera from Macedonia with two new 
records of Chrysopidae (In English, summary in Bulgarian) 31 

Andrei STOJANOV - Neue Daten uber die syrische Schaufelkrote [Pehbates syriacus balcanicus 
Kar.) in Bulgarien (Amphibia: Anura: Pelobatidae) (In German, summary in Bul- 
garian)' 35 

Andrei STOJANOV - Somatometrische und verhaltensbiologische Untersuchungen an jungen 
griechischen Landschildkroten - Testudo hermanni hernianni Gmel. (Reptilia: 
Chelonia: Testudinidae) (In German, summary in Bulgarian) 41 

Jiri MLIKOVSICY - Late Pleistocene birds of Karlukovo, Bulgaria (In English, summary in 
Bulgarian) 59 

Georgi RIBAROV, Zlatozar BOEV - Bone remains of wild and domestic animals from the 
Telish - Redoutite prehistoric settlement near Telish (Pleven district) (In Bulgar- 
ian, summary in English) 61 

Nikolai SPASSOV, Dimitar RAYCHEV - Late Wurm Panlhera pardus remains from Bul- 
garia: the European fossil leopards and the question of the probable species sur- 
vival until the Holocene on the Balkans (In English, summary in Bulgarian) 
71 

Chavdar KAROV, Svetoslav PETRUSENKO - Prenite of two pegmatite localities from Bul- 
garia (In Bulgarian, summary in English) 97 

Protection of nature 

Zlatozar BOEV - The Alagoas (Eastern-Brazil Razor-Billed) Curassow - Mitu mifu (L.) - a 
World rarity in the collection of the National Museum of Natural History, Sofia 
(Aves: Galliformes: Cracidae) (In English, summary in Bulgarian) 105 



Nikolai SPASSOV" - Evidences for a late pleistocene isolation and a separate taxonomic 
status of the Mediterranean brown bear and the conservation value of the Balkan 
bear population (In English, summary in Bulgarian) 109 

Events and anniversaries 

Nadja OGNJANOVA-RUMENOVA - In memory of Bernhard Kurzius (In Bulgarian, summary 
in English) 115 

Short notes 

Zlatozar BOEV - The birds from the Roman settlement Arbanas - 1 near Pernik (In Bulgar- 
ian) 28 

Alexi Popov - Investigations on the invertebrate fauna of high mountain woodless zone of 
Central Balkan National Park (In Bulgarian) 34 

Alexi Popov - National conferences on entomology (In Bulgarian) 40 

Chavdar KAROV - Meetings and exhibitions of minerals in the National Museum of Natural 
History (In Bulgarian). 104 

Krassimir KUMANSKI - A new bibliography on the order Trichoptera (In Bulgarian). 114 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 5-12 



Stuart Baker's collection of birds 
in the National Museum of Natural History (Sofia) 



Zlatozar BOEV 



The interest in the amazing collections of wild birds made by Mr. Edward Charles 
Stuart Bfiker (1864 - 1944), a former Secrettiry of the British Ornithological Society, 
recently has increased quickly. As it is known, Mr. Baker made his collection in 9 years 
in the last decade of 19th century. The great majority of the stuffed skins originates 
from Gachar Hills in India. 

The further fate of the specimens of this considerable collection is different. As 
it is noted in the Obituary of E. Baker (Anonym., 1945), some of the specimens re- 
mained in India - he gave them to the Bombay Natural History Society. Others were 
disposed to Lord Rothschild, "... but the majority he sold to the Royal Museum in 
Sofia." (p. 212). The new private Natural History Museum (f($unded 1889) of the Bul- 
garian Tzar Ferdinand I developed rapidly. He spent considerable funds for purchases 
of important zoological collection all over the world (BOEV, 1991). In 1906 the ornitho- 
logical collections of that museum consisted of 8229 bird specimens (mounted stuffed 
skins) of 1538 avian species. Additionally 2210 bird eggs and many nests were kept also 
(Anonym., 1907). 

The more often inquiries lately (from the National Museum of Natural History 
of the Smithsonian Institution - Washington, Natural History Museum - London) con- 
cerning the present state, species list and the number of the "Bulgarian" part of the St. 
Baker's ornithological collection forced the preparing of present catalogue and its 
publication in the offered form. 

The scientific names of species are given after the systematic list of HOWARD & 
Moore (1980). Because of the difficulties in determination and lack of more detailed 
reference literature, in some cases we list the original Baker's identifications of birds, 
given in brackets. All availtible data of labels (age, sex, place and date of collecting) of 
each specimen are given also. The geographical names of the locations are given as 
made out. A questional mark is put before the names of bad legibility. 

The present catalogue includes 152 bird specimens of 83 species of 29 families 
and 9 orders, collected between 1892 and 1900. The collection number of the Na- 
tional Museum of Natural History (Sofia) is given for each specimen. 

Abbreviations used: ad - adult specimen; juv. - juvenile specimen; N - North. 



" ' Order CICONIIFORMES 

Family Ardeidae 

Ixobrychus cinnamomeus - India: 5151, 01.05.1896; 5152, 17.07.1893. 

Gorsachius melanolophus: 5153 India, 09.1897. 

Butorides striatus javanicus: 2134 cf Bundho - Cachar - India, 04.03.1893. 

Ardea cinerea - Cachar - India: 4828 9 iuv., 14.02.1897; 4829 juv., 12.1897. 

Ardea purpurea - Cachar - India: 4871 Cf ad., 07.07.1894; 4872 juv., 07.07.1894. 

Ardeola grayii: 5150 Haflang - India, 27.04.1899. 

Bubulcus ibis coromandus : 2132 Cf Silcorie, Cachar - India, 05.06.1896. 



Order ANSERIFORMES 

Family Anatidae 

Anas acuta: 4528 cT ad.; 4529 cT juv. Cachar - India, 01.1900; 4530 cf juv.; 
4531 Q juv.; 4532 cT juv.; 4533 cT juv.; 4534 Q juv.; 4535 cf juv.; 4536 cT juv. Cachar - 
India, 09.1897; 4537 cT juv.; 4543 cT juv. Cachar - India, 11.1897. 

Anas crecca: 4546 cf ad.; 4557 Qjuv. - Nehurpore - Cachar - India, 11.11.1895; 
4558 Q juv. - Мока Haprie - Cachar - India, 27.11.1895; 4559 Q juv. - Nehurpore - 
Cachar - India, 11.11.1895; 4562 - Rifle, Butte - Cachar - India, 01.02.1893; 4563 juv. 
45640" juv. 

Anas querquedula; 4573 cf juv.; 4581 cf juv. 

Anas penelope: 4583сГ juv. Cachar - India, 12.1897; 4587 Cf ad. ? Mepukan - 
India, 31.03.1897; 4588 Pad. Cachar - India, 12.1897. 

Anas strepera - Cachar - India: 4608 Cf ad., 31.10.1895; 4609 Q ad., 01.1900; 
4610Cf ad., 01.1900; 4611 Cf ad., 12.1897. 

Aythya ferina : 5008 Q juv. - ? Zelchar, 11.1898. 



Order FALCONIFORMES 

Family Accipitridae 

Accipiter badius polyopsis: 552 Cf juv. Rupachera, Cachar Hills - India. 
Aquila rapax vindhiana: 2206 Q Cachar Hills - India, 12.1898. 

Order COLUMBIFORMES 

Family Columbidae 
Macropygia unc/ial tusalia: 753 Cf ad. Gunjant, Cachar Hills - India, 05.03.1896. 

6 



Тгегоп apicauda -Gun\a.nt, Gachar НШз - India: 754Q acl.,21.04.1895; 755 cfad., 
19.04.1895. 

Тгегоп sphenura: 759сГ ad. N. Gachar НШз - India, 16.07.1893. 

Тгегоп phoenicoptera - ? Madgobani - India: 760Cfad. - 30.12.1897; 761Cfad. 
01.01.1898; 765 cTad. 

Тгегоп bicincta - Gunjant, Gachar Hills - India: 762Qad., 27.03.1895; 763Crad. 
08.03.1895. 

Тгегоп pompadura phayrei: 764 Qad. Gunjant, Gachar Hills - India, 10.04.1895 

Ducula aenea - Gunjant, Gachar Hills - India: 769crad. 30.02.1895; 770 Qad., 
04.02.1896. 

Ducula badia insignis: 772 Cf ad. Gunjant, Gachar Hills - India, 08. 1892. 



Order STRIGIFORMES 

Family Tytonidae 
Phodilus badius: 1568 Q Gujang - Gachar Hills - India, 27.05.1898. 



Family Strigidae 

Ninox scutulata: 1582Q - Machor - Gachar Hills - India, 10.04.1895. 

Otus spilocephalus: 1599 9 juv. Gujang - Gachar Hills - India, 09.07.1893. 

Otus bakkamoena lettia - Silcorie - Gachar - India: 2191 O^, 11.1897; 2192 Q , 
11.1897. 

Otus scops sunia-N. Gachar - India: 2197 (f Laisung, 26.06.1889; 2198QJunjong, 
14.06.1895. 

Athene brama - Silchar - N. Gachar Hills: 2199 Cf, 14.12.1895; 2200 Q 14.12.1895. 

Glaucidium brodiei - ]un]on^, N. Gachar Hills - India: 2201 cf 22.05.1898; 2202 
CT 26.05.1898. 

Glaucidium cuciiloides - N. Gachar - India: 2195 cT Dijunmukla, 10.04.1893; 
2196 Q Junjong, 14.12.1895. 



Order CORACIIFORMES 

Family Meropidae 

Nyctyornis athertoni - N. Gachar Hills - India: 776Cfad. Machor, 18.02.1893; 
777 Qad. 07.03.1893. 



Family Coraciidae 

Eurystomus orientaUs ? abundus/ orientals - Gunjant, Cachar HHls - India: 778 cT 
ad., 18.04.1895; 779 Qad., 18.04.1895. 



Family Alcedinidae 

Alcedo atthis-N. Cachar Hills - India: 445lCf juv. - Bankubara, 12.1892; 4453 
cTad. Silchar, 05.09.1895; 4454 cf ad., Sildoobil, 17.12.1896; 4455 Cf ad. Dhurrumktal, 
15.10.1895. 

Halcyon chloris palmed: 837 ad. Java. 

[Pelargopsis gourial): 847 cf Cachar Hills - India, 01.1893. 

Halcyon pileata: 852 Q juv. Cachar Hills - India, 15.10.1897. 

Ceryle lugubris: 859 QDerebera - Cachar Hills - India, 24.02.1893. 



Family Bucerotidae 

Anthracoceros malabaricus - Cachar - India: 2171 CT; 2172 Cf 
Aceros undulatus: 2173 cf Cachar - India. 
Aceros plicatus - New Guinea: 2178 Q ; 2180 cT 
Buceros bicornis - Indochina: 2181 Q ; 2182 Cf 



Order PSITTACIFORMES 

Family Psittacidae 
Psittacula alexandri alexandri: 5167 Machor - North Cachar - India, 06.02.1896. 

Order PICIFORMES 

Family Picidae 

Picoides canicapillus - N. Cachar Hills - India: 793crad., 01.03.1893; 795 Qad. 
26.02.1893. 

Chrysocolaptes lucidus guttacristatus: 813crad. N. Cachar Hills - India, 03.1897. 

Picus flavinucha: 815 9 ad. N. Cachar Hills - India, 12.02.1893. 

Blythipicus pyirhotis - N. Cachar - India: 807 Qad. ? Charangaio, 11.06.1893; 

808 cTad. ? Bakimicr, 16.01.1893. 

[Gecinus occipitalis) N. Cachar Hills - India: 803 cTad. 08.06.1893. 
{Micropternus phaeoceps) - N. Cachar Hills - India: 809 Q ad. Machor, 17.02.1893; 

809 cTad. Durgankua, 12.09.1896. 

8 



Family Capitonidae 

Megalaima virens marshallorum: 825 Pad. 16,02.1899. 

Megalaima haemacephala: 828 9 Rupachera - Cachar HUls - India, 24.04.1893. 

Megalaima lineata - North Cachar Hills - India: 833 cT, 16.11.1895; 834 Cf 
10.04.1897. 

Megalaima franklinii - N. Cachar Hills - India: 835 cT, 10.02.1896; 836 Q 
21.04.1899. 



Order PASSERIFORMES 

Family Eurilaimidae 

Psarisomus dalhusiae - North Cachar HiUs - India: 1646crGujang, 24.05.1898; 
1647 9-27.04.1899. 

Family Pittidae 

Pitta cyanea cyanea - Hangrum - N. Cachar Hills - India: 2009 9, 26.06.1899; 
2010 cT, 26.06.1899. 

Pitta nipalensis nipalensis: 2011 cf - Guilag, N. Cachar Hills - India, 10.07.1893. 
Pitta sordida cucullata: 20179 Kuga - N. Cachar Hills - India, 07.06.1892. 

Family Alaudidae 
Mirafra erythroptera 1690 cT (2 specimens): 09.05.1895; 13.02.1896. 

Family Campephagidae 

Pericrocotus brevirostris: 2019 Gynjong - N. Cachar Hills - India, 01.02.1896; 
2047 9-11.03.1895. 

Pericrocotus flammeus speciosus: 2020 cf - Lucknow - India. 

Pericrocotus flammeus elegans - N. Cachar Hills - India: 2027 9 - Gunjong, 
28.04.1893; 2040 cTjuv. 08.1892; 2039 cTjuv. Demain, 20.03.1893. 

Pericrocotus roseus roseus - Dihungi - N. Cachar Hills - India: 2021 Cf , 27.03.1895; 
2026 9 , 27.03.1895. 

Family Irenidae 
Chloropsis aurifrons - Gunjong - N. Cachar Hills - India: 1941 9, 28.11.1893; 

9 



1943 сГ 20.06.1896. 

Chloropsis hardwickei harwdickei - Hangrum - N. Cachar Hills - India: 1946 9 
1947СГ, 21.02.1896. 

Irenapudhx - N. Cachar Hills - India: 1726 01.1883; 1727 01.1893. 

Spelaeomis longicaudatus: 1733 Cf, 25.03.1893. 



Family Laniidae 

Laniusschach tephronotus: 17710^ 03.07.1894, 1772Q, 01.01.1893. 
Lanius schach nigriceps: 1111 (S- 24.02.1893. 



Family Turdidae 

Monticola rufiventris (FM. erythrogaster) - Cachar Hills - India: 1631 СГ22.02.1896; 
1632 9 juv. 01.1983. 

Cochoa viridis: 1680 cTn. Cachar Hills - India, 24.05.1898. 
[Merula castanea): 1752 cf, 15.03.1896. 



Family Timaliidae 
Garrulax austeni: 2174 Q Bakchimnnr - N. Cachar - India, 01.1 1.1895. 

Family Muscicapidae 

Terpsiphone paradisi affinis - Rupachera - Cachar Hills - India: 1643 Q , 
30.10.1893; 1644 cT, 20.10.1893. 

Family Sittidae 

Sitta fomiosa: 1650 (two adults) - N. Cachar Hills - India, 27.06.1899. 

Sitta frontalis frontalis: 1666 (two specimens - cT and 9) - N. Cachar Hills - India, 
22.03.1895. 

Sitta castanea cinnamoventris: 1667 (two specimens - cf and 9 ) - N. Cachar Hills 
- India, 25.02.1895. . 

Family Paridae 

Melanochlora sultanea - N. Cachar - India : 2032 9Halfang, 30.07.1899; 2033 
Cf M. Machor. 



10 



Family Dicaeidae 

Dicaeum cruentatum: 2435 cf Haflang - N. Cachar. 

{Anthothreptes phoenicotis): 2441 cf Dwarbund - N. Cachar - India - 12.1896. 



Family Nectariniidae 

Aethopyga siparaja seheriae: 2406 cf Gunjong - N. Cachar Hills - India, 02. 1 1 .1895. 
Aethopyga gouldiae: 2436 cT Gunjong - N. Cachar Hills - India, 21.03.1893. 
Arachnothera magna - Gunjong, N. Cachar Hills, India: 2455Q, 02.11.1892; 
2456 Q, 25.07.1893. 



Family Oriolidae 

Oriolus traillii traillii: 1760 9, 11.02.1893; 1761 Q N. Cachar Hills - India, 
11.02.1893. 



Family Dicruridae 

Dicrurus remifer tectirostris: 1654 F. Pajsung - N. Cachar Hills - India, 26.04.1895. 
Dicrurus hottentottus hottentottus: 1655Cf India. 
Dicrurus paradiseus: 1664Qlndia, 15.01.1896. 



Family Corvidae 
Cissa chinemis chinensis - India: 1703 cT, 03.1897; 1704Cf, 22.11.1896. 

References 

Anonym. 1907. Collections omithologiques. - In: Collections du Musee d'Histoire Naturelle de 

Son Altesse Royale Ferdinand I - Prince de Bulgarie. Sofia, Impr. de L'Etat., 25-245. 
ANONYM. 1945. Obituaiy. Edward Charles Stuart Baker. - Journ. Bombay Nat. Hist. Soc, 45: 

212-213. 
BOEV Z. 1991. Ornithological collections of the National Museum of Natural History at tlie 

Bulgarian Academy of Sciences. - Hist. nat. bulg., 3: 37-48. 
HOWARD R., A. MOORE. 1980. A complete checklist of the Birds of die World. Oxford, Oxford 

Univ. Press, 701 p. 



11 



Received on 19ЛЛ996 



Author's address: 

Dr. Zlatozar Boey 

National Museum of Natural History 

Blvd. Tzar Osvoboditel 1 

1000 Sofia, Bulgaria 



Колекцията на Стюърт Бейкър от птици 
6 Националния природонаучен музей 6 София 

Златозар БОЕВ 

(Резюме) 

Бившият секретар на Британското орнитологично дружество през последното 
десетилетие на 19 8. събира 6 щата Асам в Индия забележителна орнитологична 
колекиия от птичи кожи, яйца u монтирани препарати на птици. Част от нея оставя 
на Бомбайското природонаучно дружество, друга част продава на Лорд Ротшилд, но 
третата, най-голяма част, продава на Царския природонаучен музей 6 София. Тази 
част съставлява 152 препарати на птици от 83 вида (от 9 разреда u 29 семейства), 
събирани в периода 1892 - 1900 г. Повечето произлизат от възвишенията Кахар в Асам 
(Индия), но отделни екземпляри са от други страни, напр. в Индокитай u Нова Гвинея. 
Приведени са пълните данни от етикетите на препаратите u в повечето случаи 
латинските названия са осъвременени според съвременната систематика. 



12 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 13-16 



Contribution a Г etude des Isopodes terrestres de Grece. 

6. Cordioniscus kalimnosi n.sp. 

(Isopoda: Oniscidea: Styloniscidae) 

Stoitze ANDREEV 



A I'occasion d'une mission zoologique et biospeleologique dans les iles Kalimnos, 
Rhodes, Chios et Kos en Grece le biospeleologue bulgare P. Beron a reccueilli une 
riche collection d'Isopodes terrestres et cavernicoles. Parmi les materiaux examines 
on a trouve une nouvelle espece appartenant au genre Cordioniscus. 

Les premiers deux representants de genre Cordioniscus (C. graecus et С beroni) 
en Grece sont decrit par Teminant zoologue francais VANDEL (1958; 1968). DALENS 
(1970) a public I'espece C. vandeli. Plus tard I'auteur du present note a decrit deux 
especes du genre Cordioniscus de la Grece insulaire - (C. antiparosi et С kitnosi (Andreev, 
1985; 1986). 



Cordioniscus kalimnosi n.sp. 

Station. Insel Kalimnos, Grotte de Skalia, 4.5.1987, 15Cf , 21Q , 8 juv., leg. 
P.Beron; grotte Cave of Seven Virgins, 5.5.1987, 2 Cf , 2 Q , leg. P.Beron. 

Materiel etudie. Holotype un male ayant 2,8 mm de longueur, provenant de 
la grotte de Skalia. Paratypes: 16 exemplaires males et 23 exemplaires femelles. 

Qualification ecologique. Troglobie. 

Caracteres somatiques. Taille -Cf2,8 mm, Q 3,2 mm. Coloration - complete- 
ment blanche, sans aucune trace de pigment; appareil occulaire absent. 

Caracteres tegumentaires. Le vertex est reconvert de 3 rangees de tubercules: 
segment maxilipedale porte deux rangees. Sur les pereionites on compte 2 rangees de 
tubercules. Les tubercules sur les pereionites 5-7 sont plates et peu visibles. Les pleonites 
sont lisses. 

Appendices 

Antenne (fig.l, A) relativement courte. Le flagele de I'antenne forme de 4 eirti- 
cles. Le quatrieme article du pedoncle renfle a sa partie mediane. Les articles 3,4 et 5 
garnis de deux ou trois tubercules ecailleux. Deuxieme et troisieme article garnis d'une 
aesthetasque. 

Antennule (figl, B) constituee de trois articles. Le troisieme article pourvu 
distalement d'un groupe de 6 aesthetasces. 

13 




Fig. 1. Cordioniscus kalinmosi n.sp.: A - antenne; В - antennule; С - pereiopode VII; D - pleopode 
I; Е - pleopode II; F - extremite de I'endopodite du pleopode II 



14 



Caracteres sexueles males 

Pereiopodes VII (fig. 1, C) differencies. L'ischion renflee a la partie distale, avec 
des bords arrondis. 

Pleopode I (fig.l, D). Ebcopodite du pleopode en forme triangulaire avec des 
angles arrondis. Bord interne convex. Bord externe feblement concave. Endopodite 
biarticule. Premier sirticle plus court mais beaucoup plus large. Deuxieme suticle fin 
et grele. 

Pleopode II (fig.l, E, F). L' endopodite de pleopode tres robuste, avec des bords 
a peu pres paralleles, faiblement retreci a la partie distale. La partie distale de I'article 
complique se termine d'un fort crochet. L'exopodit relativement petit en forme ovale. 

Affinites. La nouvelle espece С kalimnosi n. sp. par ses caracteres somatiques 
appartient au groupe des especes heleniques qui comprend les especes C. graecus 
VANDEL, 1958, C. 6erom VaNDEL, 1968, C. vandeliDkLENS, 1970, C. antiparosi ANDREEV, 
1985, C. kithnosi ANDREEV, 1986. 

Un caractere distinctif de ces especes est la conformation de I'endopodite de 
pleopode II qui est tres robuste et habituellement complique dans la partie distale. La 
nouvelle espece est proche a I'espece С kithnosi mais elle en differe par la partie 
distale de I'endopodite du deuxieme pleopode et par l'ischion renflee du pereiopode 
VII. 



Bibliographie 

ANDREEV ST. 1985. Contribution a I'etude des isopodes terrestres de la Giece 2. Cordioniscus antiparosi 

n. sp. de Tile Antiparos (Isopoda, Oniscoidea, Styloniscidae), - Ciustaceana, 49 : 161-163. 
ANDREEV ST. 1986. Contribution a I'etude des isopodes terrestres de la Grece. 3. Sur trois nouvelles 

especes des genres Cordioniscus, Alpioniscus et Trichoniscus et nouvelle donnees sur les Isopodes 

terr. (Oniscoidea). - Biologia Gallo-Hellenica, 12 (2): 153-164. 
DALENS H. 1970. Un nouveau representant du genre Cordioniscus (Isopoda, Oniscoidea, Stjdo-niscidae) 

recolte en Grece du Nord. - Biologia Gallo-Hellenica, 3 (1): 105-108. 
VANDEL a. 1958. La faune isopodique cavernicole de la Grece continental. - Notes Biosp,ol., 13: 131- 

140. 
VANDEL a. 1968. Description d'un nouveau representant du genre Cordioniscus (Crustacea, Isopoda, 

Oniscoidea, Styloniscidae) suivie de considerations sur les voies de migration de certaines lignees 

d'Isopodes terrestres. - Annales de speleol., 23 (3): 621-632. 



Regu le 24.7.1996 



Adresse de I'auteur: 

Dr. Stoitze Andreev 

Musee National d'Histoire Naturelle 

Boul. Tsar Osvoboditel 1 

1000 Sofia, Bulgarie 



15 



Принос към изучаването на 
oevfi ,»b*ieib 9ifu сухоземните изоподи на Гърция. 
6. Cordioniscus kalimnosi п. sp. 
(Isopoda: Oniscidea: Styloniscidae) 

СтоицеАВДРЕЕВ 

(Резюме) 

Описва се новият вид Cordioniscus kalimnosi п. sp. от пещери на остров Калим- 
нос в Гърция. 



16 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 17-18 



Poecilimon belasicensis nom. nov. 
(Orthoptera, Tettigoniidae) 

Alexi POPOV 



ANDREEVA (1980) described a new species oi Poecilimon from Belasitsa Mts (local- 
ity Demir Kapia to the west of Radomir Peak) in Bulgaria and named it P. bulgaricus. 
This name, however, is a primary homonym of another species, found in Rila Mts (Bul- 
garia) and described about 90 years earlier by BRUNNER VON WaTTENWYL (1891). Re- 
vising the genus, RAMME (1933) established that the species of Brunner von Wattenwyl 
is a junior synonym of Poecilimon orbelicus, described by Pan6iC (1883) also from Rila 
Mts. That synonymy has been accepted by all subsequent authors. So, the name 
Poecilimon bulgaricus Andreeva, 1980 represents a preoccupied name (nomen 
praeoccupatum) and must be replaced. As a new name 1 propose Poecilimon belasicensis 
nom. nov. (= Poecilimon bulgaricus Andreeva, 1980 nee Brunner von Wattenwyl, 1891). 

The newly named species belongs to group VII, subgroup 2 in the classification of 
RAMME (1933) - apex of the cerci with 2-3 teeth. The taxonomical status of the species 
needs clarification after compeu-ison with the related taxa. 

References 

ANDREEVA E. 1980. Poecilimon bulgaricus n. sp. (Orthoptera, Tettiijjoniidac) - a new species from Bul- 
garia. - Acta zool. bulg., 15: 107-111. 

BRUNNER VON WATTEN\?^T C. 1891. Additamenta zur iMonogiaphie der Phaneiopteriden. - Veihandl. 
k. k. zool. bot. Ges., 41: 1-196. 

PANCIC J. 1883. Ortoptere u Srbiji [Orthoptera in Serbia hucdum detecta]. - Glasnik Srpskog ucenog 
drustva, 15 (2): 1-172. 

RAMME W. 1933. Revision der Phaneropterinen-Gattung Poecilimon Fisch. (Orth. Tettigon.). - Mitt. Zool. 
Mus. Berlin, 19: 497-576. 



Received on 7JL1996 



Author's address: 

Dr Alexi Popov 

National Museum of Natural History 

1, Tzar Osvoboditel Blvd 

1000 Sofia, Bulgaria 



17 



РоесШтоп belasicensis nom. nov. (Orthoptera, Tettigoniidae) 

Алекси ПОПОВ 

(Резюме) 

Предлага се заместващото име РоесШтоп belasicensis nom. nov. за npeokynu- 
раното име Poecilimon bulgaricus Andreewa, 1980 (nee Brunner von Wattenwyl, 1891). 



18 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 19-27 



Contribution to the study of the ground-beetle fauna of 
Osogovo Mountain (Bulgaria). 
II. Morphological and taxonomic investigations of the ge- 
nus Molops Bonelli (Coleoptera: Carabidae: Pterostichini) 



Borislav GUEORGUIEV 



Molops s. str. is a Southeast European subgenus, represented by 36 species and 
73 subspecies and classified by MLWAR (1977) into 11 supraspecific groups, with 3 
species remaining outside these groups. Since then only MORVAN (1980) has added two 
new subspecies - M. elatus muetin^ and M. piceus kashmirensis from Kashmir (North- 
west India). For the time being the last region is the most distant eastern boundary of 
the distribution of the genus. 

During the last several months, I have examined adults of Molops robustus Dej., 
M. rufipes Chaudoir and M. piceus Panzer from Osogovo Mt., the fifth highest moun- 
tain in Bulggiria (Peak Ruen - 2251 m). Up to now there are no data in the literature 
for this interesting pterostichine genus occurring there. Osogovo is situated on the 
Bulgarian-Macedonian border, in the very centre of the Balkan Peninsula and is part 
of the Osogovo-Belasitsa massif. For more information on the studied area see the first 
paper of the author on this subject (GUEORGUIEV, 1996). The present paper contains 
complete faunistical information, some ecological notes and descriptions of two new 
subspecies - M. rufipes denteletus n. subsp. and M. piceus osogovensis n. subsp. 



Material and methods 

The present work is based on the study of 101 specimens, most of which col- 
lected by the author during the periods of April-November 1994 and April-October 1995 
in the Bulgarian part of Osogovo. The bulk of them were caught by traps (using 25-30 % 
water solution of ethylene glycol as fixative). The rest were collected by hand, (under 
stones and logs). Six specimens, collected by Nenko Radev in 1926, are enlisted too. 
Similarly an additionaJ material was used for comparison from other Bulgarian regions. 
Male genitalia were extracted, following the procedure given by КРЫЖАНОВСКИЙ, ЕМЕЦ 
(1972). All determinations were accomplished by MLYNAR (1977). Table 1 presents data 
on the variations in the main mensural characteristics of adults. The abbreviations 
used herein are as follows: 

19 



IZ - Institute of Zoology, Sofia (Bulgaria) 

NMNH - National Museum of Natural History, Sofia (Bulgaria) 

BL - body length (from anterior margin of clypeus to the elytrae apex) 

BW - greatest width of body 

EB - width of elytrae base 

EL - greatest length of elytrae (from the basal margin to the apex of the sutural 
angle) 

EW - greatest width of elytrae 

ITW - greatest width of head (with eyes) 

M - arithmetic mean (obtained final result from the sum of the added meas- 
urements divided of the number of the specimens) 

NF - number females 

NM - number males 

PA - width of pronotum apex 

PB - width of pronotum base 

PL - length of pronotum (along its median line) 

PW - greatest width of pronotum 

The descriptions of the habitats where the molopses were collected are the fol- 
lowing: 

H 1. Secondary coniferous plantations above the Hisarluka Park, 640-670 m, 
before Bogoslov Village. Pinus nigra predominating, as well as Pinus silvestris and Corylus 
avellana. 

H 2. Beech forest at 940-970 m near the road between Bogoslov VHlage - Trite 
Bouki Hut. 

H 3. Beech forest in the place called Popovi Livadi, 1230-1260 m. 

H 4. Meadows used for^pastures in the place Popovi Livadi, 1230-1260 m. 

H 5. Spruce forest near Iglika Hut, 1320-1340 m. 

H 6. Beech forest near Iglika Hut, 1330-1350 m. 

H 7. Deciduous mesophillous forest near a big torrent, on the side of the road 
between Trite Bouki Hut - Novo Selo Village, 1300-1350 m. 

H 8. Mixed forest above the Reserve Kyustendil, 1350-1400 m. 

H 9. Riverside woody damp place by Mlachka Reka River, near Chervena Yabulka 
Village, 1440-1460 m. 

H 10. Beech forests with glades round Trite Bouki Hut, 1540-1570 m. 

H 11. Coniferous forest by the Trite Bouki Hut, 1540-1570 m. 

H 12. Juniper bushes [Juniperus sibirica) habitat between Trite Bouki Hut and 
Begbunar Spring, 1700 m. 

H 13. Grassy formations (woodless belt) between Begbunar Spring and Ruen 
Peak, 1850-2251 m. 



Molops robustus Dejean 

Feronia robusta Dejean, 1828: 411. Type locality: "Hongrie, dans le Bannat". 
Diagnosis. The adults of this species can not be mistaken for other species of 



20 



Molops. Their correct determination accomplish by quite distant outer basal fovea from 
pronotum side. 

Distribution. South-West Romania (Banat), Serbia, West Bulgaria (up to the 
line Zlatishki Prohod Pass - Bogdan Hut - Kostenets in the east). 

Material examined. H 1 (traps: V.1994, 2 male; VI.1994, 1 female; VI.1995, 1 
male, 1 female); H 9 (2.IX.1994, 1 male). First report for Osogovo! The material is 
preserved in NMNH. 

Subspecific relations. This is the southernmost population of M. robustus. Ac- 
cording to MLWAR (1977), the populations from the nortnern peu-ts of the areal (north 
of the line Suva Mt. - West Stara Planina Mts.) belong to M. r. robustus and those from 
the southern parts - to M. r. parallelus Mlynar. A preliminary comparison between 
individuals from West Stara Planina Mts., Sredna Gora Mts., Lozenska Planina Mt., 
Rila Mt. (Kostenets; Borovets), Zemen Gorge, Golo Burdo Mt., Lyulin Mt. and Vitosha 
Mt. did not reveal any serious morphological differences in support of the thesis of 
Mlynar, including the form of the penis. This has led to doubts, concerning the real 
validity of M. r. parallelus. Nevertheless this situation will remain unchanged until a 
future investigation of the type material or a material from the type locality, as well as 
if there is more abundant material from the different parts of the areal of M. robustus. 

Results of the examinations. Body length 17,0-17,8 mm (mean 17,48 mm) in 
males and 18,8-19,0 mm (mean 18,9 mm) in females. In this mark they stand between 
M.r.robustus and M.r. parallelus. The average value of the relation PW/PL is 1,46-1,47, 
just like M.r.robustus. According to MLWAR (1977) the inner basal fovea oi M.r. parallelus 
is indistinct or missing, but the studied specimens have clear inner fovea. Aedeagus is 
just like M.r.robustus., but its top (dorsal view) is slighdy curved to right. No doubt that 
the examined specimens belong to the nominate subspecies of M. robustus. 

Note. First ИОАКИМОВ (1904) gives information for the closest locality to Osogovo 
- Kyustendil, 4th May 1898, determining it as M. rostratus. In V.GUEORGUIEV, 
B.GUEORGUIEV (1995) this locality is included with M. r. parallelus, following Mlynar's 
view. After the discovery of loakimov's material I found out that it was undetermina- 
ble (no heads and pronotums). Nevertheless I think that it belongs to the typical M. 
robustus robustus. 

Habitat. In the Osogovo Mt. it prefers shady forests (H 1) and woody riverside 
places with higher humidity (H 9). Not been found in the driest period (July-August) 
there. Rare. 



Molops rufipes denteletus n.subsp. 

Diagnosis. Distinguished by the longer and more slender aedeagus top (Fig. la, 
lb, Ic, dorsal view) and pronotum after the middle stronger narrow (Fig. 2a, 2b) from 
the most relative M. r. golobardensis Mlynar. Also by straighter and not so thin aedeagus 
top (dorsal view) than that of M. r. rufipes Chaudoir (Fig. Id). 

Description. Body length: males 12,3-15,1 mm (in holotype 13,4 mm); females 
12,6-15,0 mm; width: males 4,6-5,7 mm (in holotype 4,6 mm); females 4,5-6 mm. Body 
robust, oval and convex^ above black; antennae black, terminal antenomeres brownish; 

21 



palpi and tarsi light reddish brown; legs (without tarsi) reddish brown to brown; body 
ventral lighter than dorsal; microsculpture absent. 

Head smooth dorsally without punctuation; frontal furrows deep, reaching 
eyes level. 

Pronotum clearly heart-shaped, widest at first third, rather narrower backward 
then forward, PW/PL 1,47-1,62 (M 1,53) in 51 males and 1,48-1,60 (M 1,55) in 29 
females; sides before dentiform protruding outside hind angles concave; one setigerous 
pore near to hind angles; anterior margin of pronotum concave; posterior nearly straight; 
two basal foveae well marked. 

Elytra convex and oval; EW/PW 1,05-1,16 (M 1,11) in 51 males, while 1,14- 
1,22 (M 1,18) in 29 females; shoulders elytrae angulate; scutelar stria not reach to 
sutura (sometimes missing of one elytra), without basal pore; intervals smooth and 
impunctate. 





Fig. 1. Aedeagus top (dorsal view): a - Mobps гцГьрев golobardensisMynar from Zeraen Gorge; b - Molops 
rvfipes denteletus n. subsp., holotype; с - Molops rufipesdenteletus n.subsp., variation; d - Molops rufipes 
nifipes Chaudoir (after Mlynar) 





Fig. 2. Pronotum: a - Molops rvfipes golobardensis from Golo Burdo Mt. (type locality), male; b 
nifipes denteletus n. subsp., holotype, male 



Molops 



22 



Table 1 

Variation of the шгип mensural characteristics of adults 



Measurements 


M. rufipes denteletus 


NM/NF 


51 /29 


BL (mm) 


12,3-15,1 / 11,2-15,0 


M (mm) 


13,76 / 14,01 


BW (mm) 


4,6-5,7 / 4,5-6,0 


M (mm) 


5,11 / 5,44 


PW/HW 


1,36-1,52 / 1,35-1,5 


M 


1,45 / 1,43 


PW/PL 


1,47-1,62 / 1,48-1,60 


M 


1,53 / 1,55 


PW/PA 


1,26-1,38 / 1,25-1,37 


M 


1,31 / 1,3 


PW/PB 


1,34-1,55 / 1,33-1,58 


M 


1,45 / 1,43 


EW/PW 


1,05-1,16 / 1,14-1,22 


M 


1,11 / 1,18 


EL/EW 


1,33-1,47 / 1,28-1,43 


M 


1,40 / 1,38 


EW/EB 


1,3-1,47 / 1,39-1,5 


M 


1,40 / 1,41 



M.piceus osogovensis 



9/3 

11,0-12,7 / 12,5-12,7 

11,74 / 12,57 

3,8-4,7 / 4,3-4,7 

4,2 / 4,6 

1,29-1,33 / 1,29-1,33 

1,31 / 1,31 
1,36-1,44 / 1,38-1,45 

1,40 / 1,42 
1,26-1,32 / 1,24-1,29 

1,28 / 1,26 
1,41-1,48 / 1,39-1,43 

1,44 / 1,41 
1,09-1,13 / 1,14-1,17 

1,11 / 1,16 
1,39-1,45 / 1,43-1,48 

1.42 / 1,45 
1,35-1,51 / 1,45-1,51 

1.43 / 1,48 



For more information about mensural characteristics of new subspecies see Ta- 
ble 1. 

Type material. Holotype male with label "BULGARIA, Osogovo Mt., Peak 
Shapka, 1800-2000 m, 3.1X.1995, B.Gueorguiev". Paratypes: H 1 (traps: V.1994, 10 
male, 2 female; VI.1994, 1 male; V1.1995, 4 male, 1 female). H 3 (traps: V.1994, 8 
male, 5 female; V1-VII.1994, 2 male). H 4 (traps: 1V.1994, 2 male, 3 female; V.1994, 1 
male; VI-VI1.1994, 1 male). H 5 (traps: IX-X.1995, 1 female). H 6 (25.IV.1995, 3 male, 
3 female, collecting in last yeeir's fireplace; 25.1V. 1995, 1 male, 1 female collecting 
under chipboards; traps: V.1995, 1 male). H 7 (9.VI.1995, 1 male). H 8 (27.1V.1994, 1 
female, collecting under fall timber during the rain). H 10 (9.V1.1995, 1 female). H 11 
(traps: V1.1995, 1 male). H 12 (traps: V11-V111.1995, 4 male). H 13 (Tash-Tepe Peak, 
1993 m, 21.V1.1926, 1 female, N. Radev; Ruen Peak, 2251 m, 1 male, 4 female, N. 
Radev; traps: V11.1994, Tsarni Kamak Peak, 2000 m, 1 male, 1 female; 8.VI.1995, 6 
male, 8 female; traps: VI-VI1.1995, 2 male). All type material is preserved in NMNH. 

Note. All the six specimens, collected by Nenko Radev from H 13 were deter- 
mined as Molops alpestris centralis Mlynar by Prof. Dr. 0. Kryzhanovskij. We followed 
his view (B.GUEORGUIEV, V.GUEORGUIEV, 1995; VGUEORGUIEV, B.GUEORGUIEV, 1995). 
After a second determination of the same material and extraction of the male genita- 
lia 1 established that this is M. rufipes denteletus. 

Distribution. Osogovo Mt., 640-2251 m. 

Habitat. Prefers forests, but was also found in damp open habitats above the 
upper forest border. More specimens from H 13, collected on 8.V1.1995 above 1900 m 



23 



were found in proximity to snow spots. Usual. 

Etyniolo^. Derived from the name Denteleti, an ancient local Thracian tribe, 
which inhabited the lowland of Kyustendilska Kodovina as well as the low north 
slopes of Osogovo Mt. till the end of III A.D. 



Molops piceus osogovensis n.subsp. 

Diagnosis. Distinguished by aegeagus right side rather rectilinear (dorsal view) 
than that of its relatives M.p.balcanicus Mlynar and M.p.bulgaricus Maran (Fig. 3a, 3b, 
3c, dorsal view). Hind angles of the pronotum are more protruding outwards than in 
the two related taxa. Elytrae apex females (Fig. 4a, 4b) less concave before the top 
tooth than that of M. p. bulgaricus (1 was not able to compare this feature with 
M.p.balcanicus because of the lack of female specimens). Distinguished by form of the 
aedeagus top (dorsal view) of M. p. piceus Panzer (Fig. 3d) males and by quite less 
concave elytrae apex from that of M. p. piceus (Fig. 4c) females. 

Description. Body length: males 11,0-12,7 mm (in holotype 12 mm); females 
12,5-12,7 mm; width: males 3,8-4,7 mm (in holotype 4,2 mm); females 4,3-4,7 mm. 
Body oval and convex, above deirk brown to black; antennae, mouth parts and legs 
(sometimes femore more blackened) reddish brown to brown; body ventral lighter 
than dorsal; micro sculpture absent. 

Head smooth dorsally without punctuation; frontal furrows deep, wide and 
reach eyes level, slightly to the eyes turned. 

Pronotum heart-shaped, widest before middle, backward narrower then for- 
ward, PW/PL 1,36-1,44 (M 1,40) in 9 males and 1,38-1,45 (M 1,42) in 3 femals; 
anterior margin concave, posterior nearly straight; inner basal foveae deeper and longer 
mairked than outer; one setigerous pore near to dentiform protruding outside hind 
angles. 

Elytra rather convex with more or less oval rounded sides, widest at middle; 
EW/PW 1,09-1,13 (M 1,11) in 51 males, whUe 1,14-1,17 (M 1,16) in 29 females; 
shoulder elytra with presence of angle; scutelar stria not reach to sutura and without 
based pore; intervals smooth and impunctate; elytrae apex of females with presence of 
distinct tooth. 

For more information about mensural characteristics of new subspecies see 
Table 1. 

Type material. Holotype male with label: "BULGARIA, Osogovo Mt., conifer- 
ous forest by Iglika Hut, 1350 m, V.1995, B.Gueorguiev" (collected at H 5 in traps). 
Paratypes. H 1 (traps: V.1994, 1 male; V.1995, 1 male). H 2 (traps: V.1994, 3 male, 1 
female; VI.1994, 1 male; X.1994, 2 female; VI.1995, 1 male). H 6 (25.IV.1995, 1 male, 
collecting under chipboards). All type material is preserved in NMNH. 

Note. First lOAKIMOV (1904) gave information for the closest locality to Osogovo 
- Kyustendil, 4th May 1898, determining it as M. piceus. V.GUEORGUIBV and 
B.Gueorguiev (1995) included it with M. piceus bulgaricus. Although loakimov's ma- 
terial is broken (no heads and pronotums), I think that it belongs to M. piceus 
osogovensis. 

24 






3 



Q b с d 

Fig. 3. Aedeagus top (dorsal view): a - Molops piceus osogovensis n. subsp., holotype; 
b - Molops piceus bulgaricus Maran from Rila Mt. - Borovets (type locality); с - 
Molops piceus balcanicus Mlynar from Montenegro, Zablyak, Tsarno Ezero, 1450 
m, det. R.Monguzzi; d - Molops piceus piceus (Panzer) (after Mlynar) 




Fig. 4. Elytrae apex: a - Molops piceus osogovensis n. subsp., female; b - Molops piceus bulgaricus 
Maran from Vitosha Mt., female; с - Molops piceus piceus (Panzer), female (after Mlynar) 



25 



Distribution. Osogovo Mt., 640-1350 m. 

Habitat. Typical forest carabid which prefers shady (H 1) or sunless damp forests 
(H 2, H 5), on rare occasions - sparse forests (H 6). Like M.robustus it has not been found 
in the driest season July-August. Rare. 

Etymology. The subspecific name comes from that of the mountain on. which 
the type material was collected. "Osogovo" is an ancient Bulgarian word with obscure 



Sympatry or allopatry with M. rufipes and M. piceii^ 

According to MLYNAR (1977) rufipes group (with two polytypic species) and piceus 
group (with one polytypic species) are similar following a number of basic morphologi- 
cal features. Together they form one of the three main lines of evolutionary develop- 
ment of Molops, which "ist grundsatzlich von den Gruppen 1-VI und auch VII-IX 
verschieden" (MLYNAR, 1977, p.22). The same author (1977, p.28) considers both groups 
as allopatric in the mountains of Macedonia and North Greece. The rufipes group is 
completely replaced by the piceus group there. However, in contrast to that I estab- 
lished that in some Bulgarian mountains both groups are sympatric. In Osogovo Mt. 
M. rufipes denteletus and M. piceus osogovensis live together. In H 1 and H 6 these sub- 
species were found during the same months, while in H 5 they were caught at different 
times and in H 2 M. rufipes denteletus was not found at all. In Vitosha Mt. (unpub- 
lished information) I came upon M. rufipes cfi golobardensis and M.piceus bulgaricus 
in one and the same locality, just like H 1 and H 6 on Osogovo. M. rufipes klisuranus 
Apfelbeck and M.piceus bulgaricus inhabit Middle Stara Planina Mts. (V.GUEORGUIEV, 
B.GUEORGUIEV, 1995), while M.rufipes belasicensis Mlynar and M.piceus bulgaricus have 
been established from Belasitsa Mt. Of course, the principle of allopatry would be 
valid mainly for close species (from one species group) and much less for species from 
different species groups. 



Acknowledgements 

I am deeply indebted for the assistance of Dr. Alexi Popov (NMNH), who was so 
kind to lend me material, as well as to Mr. Gergin Blagoev (IZ), Dr. P. M. Giachino 
(Torino, Italy), Dr. R. Monguzi (Milano, Italy), Dr. V. Sakalian (IZ) and Mr. Georgi 
Tsonev (Sofiti, Bulgaria) for donating me some comparative materials. 



References 

GUEORGUIEV B. 1996. A contribution to_the studing ground-beetles fauna (Coleoptera, Carabidae) from 

Osogowo Mountain.!. - Hist. nat. bulg., 6: 29-35. 
GUEORGUIEV В., V. GUEORGUIEV. 1995. La faune des Carabidae (Coleoptera) des hautes montagnes de 

Bulgaria. - Acta zoo!, bulg., 48: 77-85. 
GUEORGUIEV V.,B- GUEORGUIEV. 1995. Catalogue of the ground-beetles of Bulgaria (Coleoptera: 

26 



Carabidae). - Pensoft Publishers, series faunistica No 2, Sofia- Moscow, p. 1+279. 
MLWAR Z. 1977. Revision der Arten und Unterarten der Gattung Molops Bon. (s.str.) (Col., Carabidae). 

- Folia ent.hung., (S.N.), 30: 3-150. 
MORVAN P. 1980. Ergebnisse der Bhutan-Expedition 1972 des Naturhistorischen Museums in Basel. 

Coleoptera: Fani. Carabidae, Tribus Broscini, Poecilini, Molopini, Pterostichini. - Entomol. 

Basilensia, 5: 10-27. 
ЙОАКИМОВ Д. 1904. Принос към българската фауна на насекомите - Insecta. 1. Coleoptera. 

Тбърдокрили. Бръмбари. - Сборник за народни умотворения, наука u книжнина, 20: 1- 

43. 
КРЫЖАНОВСКИЙ 0., В. ЕМЕЦ. 1972. К методике препаровки гениталий у жуков. - Энтомол. 

обозрение, 51 (1): 197-199. 



Received on 15.2.1996 



Author's address: 

Borislav Gueorguiev 

National Museum of Natural History, 

Blvd. Tzai- Osvoboditel 1 

Sofia 1000 



Принос към изучаването на 

бръмбаршпе-бегачи от Осоговската планина. 

II. Морфологични u таксономични 

изследвания върху род Molops ВопеШ 

(Coleoptera: Carabidae: Pterostichini) 

Борислав ГЕОРГИЕВ 

(Резюме) 

При из)Д1аване на материали ош род Molops от българската част на планината 
бяха установени М. robustus robustus Dej., М. mfipes denteletus п. subsp. u M. piceus 
osogovensis n. subsp., нови за района. 

За всеки подвид са посочени находищата, вертикалното разпространение, вида 
на хабитатите u сезонната активност на имагото. При описанието на новите 
makcoHu са използвани измервания на основните морфологични съотношения на 
главните таксономични белези на възрастните молопси. Изказано е съмнение за 
валидността на М. robustus parallelusMlynav . Изследван е събраният от автора през 
април - ноември 1994 г. u април - октомври 1995 г. материал, както u екземплярите, 
събрани през 1926 г. от Пенко Радев, съхранявани 6 колекциите на Националния 
природонаучен мз^ей (София). 



27 



Птиците от римското селище Арбанас - 1 
край гр. Перник 

Златозар БОЕВ 



Арбанас - 1 е било малко римско селище с работилница за накити. В нея се изработвали 
предимно костни изделия от дългите тръбести кости на домашни бозайници. Намира се на 
около 3 km западно от Перник go пътя Перник - Радомир на около 550 m надморска Височина. 
Съществувало е през I - П1 в. Събраният материал от птици е от средата на III в. Селището 
е разкопавано nog ръководството на археоложката н. с Венеция Любенова в продължение на 
осем години (1983 - 1990) от сътрудници на Историческия музей 6 Перник. Археозоологичният 
материал ни бе предоставен от нея през юли 1990 г. u данните за дивите u домашни бозайници 
предстои да бъдат публикувани отделно от Николай Спасов u Николай Илиев. Материалът 
от птици възлиза на 136 бр. кости u костни фрагменти, всичките определяеми. 
Разпределението му е както следва: полска яребица {Perdix perdix) - 4 kocmu / MNI = 2, домашна 
кокошка {Gallus gallus domestica) - 128 к. / MNI = 27, скален / домашен гълъб {Columba livia / С. 
I. domestica) -4k./ MNI = 1 u бухал {Bubo bubo) - 1 k./ MNI = 1. Представени са общо 31 
екземпляра, от koumo 27 (87,1 %) са на домашни кокошки. Очевидно наред с птицевъдството 
ловът на птици също е имал своето значение. Два екземпляра принадлежат на полски яребици. 
Вероятно в околностите на селището са съществували u полски ландшафти с житни диви 
или културни mpeBocmou. Раменната кост от бухала не носи следи от обработка. Възможно 
е птицата да е била добита заради меките пера на крилата или по друга причина. Във всеки 
случай присъствието й сред птичите останки остава необяснено. Сред костния материал 
от домашни кокошки са установени както млади, така u възрастни екземпляри при 
съотношение 1 : 3, т.е. вероятно е използвано u пилешкото месо в храната на жителите на 
селището. Въз основа на тарзометатарзалншпе кости при кокошките е установена половата 
структура при съотношение 1 мъжки към 3 женски индивида, което показва, че е налице 
слабо упражняван контрол върху формирането на половата структура на кокошето стадо. 
Обработката на птичи кости е била рядко явление. Един отрязан фрагмент от лакътна 
кост с дължина 48 mm не може да бъде видово идентифициран. По две други находки - дистални 
епифизи на тибиотарзални кости - личат нарезнц следи от нож. В археоорнитологичния 
материал подобни следи са често явление, тъй като в това място обикновено се разрязват 
долните крайници на използваните за храна птици. Така се отстранява дисталната част с 
пръстите на краката преди приготвянето на месото. Няма данни кости от птици да са 
били използвани като суровина за изработването на костните игли, фибули или други 
предмети, въпреки практикуването на костната обработка u използването на животинските 
кости в индустрията на селището. По повърхността на единични кости от домашна кокошка 
има следи от овъгляване - указание за използването на пряк огън в приготвянето на птичето 
месо за консумация. Сведенията за птиците от римско време 6 страната са твърде оскъдни. 
Арбанас - 1 е едва единадесетото селище в България, за което се привеждат данни за състава 
на находките от птици в археозоологичния материал от римската епоха. В. bubo се съобщава 
за втори път 8 страната въз основа на субфосилни находки на вида. 



28 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 29-30 



A new short-winged beetle species (Coleoptera: 
Staphylinidae) from Osogovo Mt, (Bulgaria) 



Ivan RAITSCHEV 



A new staphylinid species was established among the material collected in Osogovo 
Mt. by our colleague Dr. P. Beron during his collecting trips there. The description of the 
new species is the subject of present paper. 



Gabrius beroni sp. n. 

Body lenght 6.5 mm. Dark brown, head and prothorax almost black, antennae 
almost yellow-orange. Head eggshaped, the back corners distinctiy rounded, lenght- 
width ratio 3/2, maxilles welldeveloped. Eyes small, almost round, temples thrice longer 
than them. Head and pronotum brilliant lustrous without traces of even the smallest 
fine punctuation on the well formed microreticulation. Antennae with wide bat-shaped 
segments, the first three a little thicker than the rest, the last one comparatively nar- 
rower with slightly rounded end. The neck short and thick, in lenght almost one third of 
the pronotum lenght in its fore part and a little longer than the head width in its back 
end. 

Pronotum series formed of series 1+4 punctuations. Pronotum almost rectan- 
gular, its sides parallel, slightly bulging out in its medium part and faintly widening in 
its back part. Lenght to width ratio is 3/4, the head width to the pronotum width 3/4, 
i.e. the prothorax a little longer and wider with distinctly rounded front and back 
corners. Elytrae almost parallel, as wide as the pronotum, covered with clearly visible 
and comparatively dense punctuation on the background of fine microreticulation. 

Aedeagus divided into two parameres "A" shaped, deeply and parallel cut in 
the middle. Each of the peirameres with 12 tubercules at the end, located evenly along 
their outside edge with one pair of spicules in both out sides at the begining of the 
series. The middle lobe dorsally viewed comparatively wide, a big bat-like extension in 
its front end (Fig. 1 a, according to GOIFFAIT, 1974). Laterally viewed it is with a very 
thin part in between the bulba and the bat-shaped extension which thus seen resem- 
bles the tip of a small spoon. In appearance it looks like Gabrius pennatus (Sharp, 
1802) (Fig. 1 c, d) but is comparatively larger and the aedeagus form is completely 
different (Fig. 1 a, b). 

Aedeagus lenght 0.44 mm; width in its thickest part 0.08 mm. 

29 




Fig. 1. Gabrius beronisp. п., Aedeagus: a - dorsal 

view; b - lateral view. Gabrius pennatus, \^^ 

Aedeagus: с - lateral view; d - dorsal view 

Holofype male: Bulgaria, Osogovo mountain, in the area of mount Ruen, 2000 

- 2251 m altitude, 30.8.1992, leg. Peter Beron. Tlie holotype is preserved in the collec- 
tion on the National Museum of Natural History at the Bulgarian Academy of Science 

- Sofia. 



Reference 

COIFFAIT H. 1974. Coleopteres staphyliiiides de la Region paleaictique occidentale, 3: 8-84. 

Received on 11. 6. 1996 

Author's address: 

Dr. Ivan Raitschev 

Historical Museum, Depau-tment of Nature 

St. Zaimov Str. 3 

5800 Pleven, Bulgaria 

EguH нов Bug късокрил бръмбар (Coleoptera: 
Staphylinidae) om Осоговската планина (България) 

Иван РАЙЧЕВ 

(Резюме) 

Описва се новият за науката вид Gabrius beroni sp.n. от района на вр. Руен (2000 
- 2251 m надм. вис). Мъжкият холотипус е сравнен с най-близкия вид G. pennatus {Sharp, 
1802). Установени са достоверни различия както в общия вид, така u no формата на 
едеагуса. 



30 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 31-33 



Neuroptera, Raphidioptera and Mecoptera 
from Macedonia with two new records of Chrysopidae 



Alexi POPOV 



A small collection of insects, preserved in alcohol, from Gali6ica Mts (Galichitsa) 
and the environs of Veles in Macedonia was sent to me for identification. The material 
had been collected by Mrs. Dana VidinSeva, Assistant at the Faculty of Natural His- 
tory and Mathematics at Skopje University. 1 am grateful to Mrs. VidinCeva for provid- 
ing these insects. As a result of the examination, it was found that two of the speci- 
mens represent species of Chrysopidae unpublished till now for Macedonia. 



New records 

Nothochrysa fiilviceps (Stephens, 1836). Gali6ica Mts, without more details, IQ. 
New for the fauna of Macedonia. In the Balkan Peninsula, it is known from Slovenia 
(DEVETAK, 1984), Yugoslavia: Montenegro (DEVETAK, 1991) and southwestern Bulgaria 
(Popov, 1990; Попов, 1990). The new locality is the southernmost point in the Penin- 
sula, about 190 km further from the present known range and traces out its southern 
and southeastern border (Durmitor Mts - Galicica Mts - Ossogovo Mts - Lozen Mts). 
Nothochrysa fulviceps is a Middle-European faunal element distributed also in the 
northern halves of the South-European peninsulae up to the latitude of 40° - 41° N. In 
the Iberian Peninsula, it occurs in the south up to Monteyo de la Sierra in Madrid 
province (Marin, MONSERRAT, 1991) and to Sierra del Albaracin in Teruel province 
(DIAZ-ARANDA, MONSERRAT, 1988; MONSERMT, RODRIGO, 1992). 

Cunctochrysa albolineata (Killington, 1935). Galicica, May 1991, 1 cf . New for 
the Macedonian fauna. This Siberian faunal element is known from all the Balkan 
countries except Bosnia and Hercegovina, Albania and European Turkey. 



Other species 

Because of the too small number of published data on the representatives of 
Neuroptera and Raphidioptera and especially of Mecoptera in Macedonia, I also re- 
port the other species in the material: 

31 



Raphidiidae (Raphidioptera): Omatoraphidia etrusca (Albeirda, 1891). Galicica, 
27.3.1991, 1 Q ; May 1991, 1 Qand 1 specimen without abdomen. Already established 
in western Macedonia (Ohrid and two other localities close to the border with Alba- 
nia). 

Hemerobiidae (Neuroptera): Hemerobius micans Olivier, 1792. Galicica, May 
1991, 1 specimen without abdomen. 

Chrysopidae (Neuroptera): Chrysoperla carnea (Stephens, 1836). Veles, 
15.11.1991, on Quercus cerris, Icf. 

Panorpidae (Mecoptera): Panorpa communis Linnaeus, 1758. Veles, 29.5.1992, 
on Quercus cerris, 1 specimen without abdomen. 



References 

DEVETAK D. 1984. Megaloptera, Raphidioptera and Planipennia in Slovenia (Yugoslavia). Faunistical 

contribution. - Neuroptera International, 3 (2): 55-72. 
DEVETAK D. 1991. Neuropteroidea. Megaloptera, Raphidioptera, Planipennia (Insecta). - In: Fauna 

Durmitora. Sveska 4. Titograd, Crnogorska akad. nauka umjetn., 135-159. 
DIAZ-ARANDA L., V. MONSERRAT. 1988. Contribucion al conocimiento de los neuropteros de Teruel 

(Insecta, Neuropteroidea). - Boletin Asoc. esp. Entom., 12: 215-231. 
Marin F., v. MONSERRAT. 1991. The community of Neuropteroidea from Iberian southern beechwoods. 

- In: Polgar L. at al. (Ed.). Behaviour and impact of Aphidophaga. The Hague, SPB Acad. Publ. 
bv, 187-198. 

MONSERRAT v., F. RODRIGO. 1992. Nuevas citas sobre los crisopidos ibericos (Insecta, Neuroptera: 

Chrysopidae). - Zool. baetica, 3: 123-138. 
POPOV A. 1990. Zur Verbreitung der Chr)'sopiden (Neuroptera) in Bulgarien. - Acta zool. bulg., 39: 47-52. 
ПОПОВ A. 1990. Принос към изучаването на мрежокрилите насекоми (Neuroptera) на Витоша. 

- Във: Фауна на Югозападна България. Част 3. С, БАН, 78-87. 



Received ОП 24.10.1996 



Author's address: 

Dr Alexi Popov 

National Museum of Natural History 

1, Tzar Osvoboditel Blvd 

1000 Sofia, Bulgaria 



32 



Neuroptera, Raphidioptera u Mecoptera om Македония с 
две нови находки от семейство Chrysopidae 

Алекси ПОПОВ 

(Резюме) 

Нови за фауната на Македония Видове са Nothochrysa fulviceps u Cunctochrysa 
albolineata (Neuroptera, Chrysopidae) ora Галичица пл. Находището на N. fulviceps е най- 
южногао на Балканския полуостров, на около 190 км от известния досега ареал u 
очертава южната u югоизточната му граница (Дурмитор пл. в Черна гора - Галичица 
пл. в Македония - Осоговска пл. u Лозенска пл. в България). 



33 



Проучвания върху безгръбначната фауна на 

високопланинската безлесна зона 

на Народния парк Централен Балкан 

Алекси ПОПОВ 



Българо-шбейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие обхваща 8 
проекта, финансирани от швейцарското правителство чрез Швейцарската лига за защита 
на природата. Един от тях с координатор Боряна Михова предвижда изготвянето на план за 
управление на високопланинската безлесна зона на Народния парк Централен Балкан. За да се 
събере достатъчно информация за съставянето на плана, в продължение на две години бяха 
проведени проучвания върху безгръбначната фауна u върху флората на зоната. Избрани бяха 
моделни групи животни, разработени от зоолози от Института по зоология u Националния 
природонаучен музей при БАН: Mollusca (ст.н.с. д-р Здравко Хубенов), Агапеа (ст.н.с. д-р Христо 
Делчев), Acarina: Tarsonemina (н.с. g-p Добрин Добрев), Orthoptera (ст.н.с. д-р Алекси Попов), 
Coleoptera: Carabidae (биол. Борислав Георгиев), Diptera: Opomyzidae, Ephydridae, Chloropidae 
(ст.н.с. I cm. дбн Венелин Бешовски), Tachinidae (3gp. Хубенов), Lepidoptera: Rhopalocera (Ал. 
Попов). Проучванията през 1995 обхванаха района между вр. Паскал u вр. Добрила, а през 1996 

- между вр. Добрила u хижа Мазалат или територия от около 30 000 ha. 

Общо в безлесната зона бяха установени 590 таксона, разпределени по групи както 
следва: Mollusca - 69, Агапеа - 137, Tarsonemina - 61, Orthoptera - 48, Carabidae - 111, Opomyzidae 

- 3, Ephydridae - 20, Chloropidae - 43, Tachinidae - 33, Rhopalocera - 65. Om тях 6 таксона са нови 
за науката, в процес на описване, а 40 други вида, над половината от koumo akapu, са нови за 
фауната на България. Екологичната стойност на изследвания район се определя от срещането 
на 71 ендемични таксона, 26 реликтни u 119 редки вида в него. От ендемшпите преобладават 
балканските - 35, българските са 23, а локалните - 13. Три вида твърдокрили u два вида пеперуди, 
защитени у нас, обитават безлесната зона. По точкови показатели беше определена 
консервационната стойност u бяха очертани границите на 9 района с уникални съобщества, 
където концентрацията на ендемити, реликти u редки видове е висока - от вр. Нежен на 
запад go вр. Ботев u Райските скали на изток, както u 9 района с ценни екосистеми, в които 
фаунистичното разнообразие на безгръбначни животни е голямо - от южния склон на вр. 
Паскал на запад go Пеещите скали на изток. Най-много видове от разработените групи бяха 
установени между Троянския проход u вр. Добрила (277 вида), а най-малко - между Русалийския 
проход U хижа Мазалат (119 вида). Фаунистичншпе резултати u теренните наблюдения дадоха 
възможност да се направят изводи за основните заплахи за биологичното разнообразие, 
екологичната стойност на безлесната зона, чувствителността към антропогенни влияния 
U да се предложат препоръки за опазването на безгръбначната фауна. 



34 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 35-39 



Neue Daten uber die syrische Schaufelkrote 

(Pelobates syriacus balcanicus Kar.) in Bulgarien 

(Ampiiibia! Anura: Pelobatidae) 



Andrei STOJANOV 



Die syrische Schaufelkrote {Pelobates syriacus balcanicus) ist die einzige Anura- 
Art, die in dem bulgarischen Roten Buch eingetragen wurde. Trotzdem bleibt sie in 
jeder Beziehung eine der wenig erforschten Kroten-Arten der bulgarischen 
Batrachiofauna. Der Datenmangel bezuglich ihrer allgemeinen gegenwartigen 
Verbreitung auf das Territorium Bulgariens, sowie die fehlende Information uber die 
LokgJpopulationen des Tieres erschweren in hohem Grade die Schatzung seines 
Zustandes in unserem Lande. 



Materialien und Methoden 

Im Friihling des Jahres 1994 und 1995 haben wir einige Exkursionen in 
verschiedenen Teilen des Landes (die ganze Schweirzmeerkuste, Strandja, Sadcar, die 
Stromung des Mesta FluEes zwischen den Dorfern Teplen und Beslen) unternommen. 
Dabei haben wir unsere Untersuchungen uber die Verbreitung der syrischen 
Schaufelkrote in Bulgarien weitergefuhrt.Im Jahre 1995 wurden am Durankulak-See 
Beobachtungen und Abmessungen an 14 Exemplare der beiden Pelobates-Arten 
[Pelobates fuscus und Pelobates syriacus), die in unserem Lande zu treffen sind, 
durchgefuhrt. Es wurden die Kopf-Rumpf (KR) Langen der Tiere, sowie der Unterschied 
zwischen den Langen von 1 Zehe und Schaufelschwiele - letzteres, als 
Diagnostizierungshinweis fiir Pelobates fuscus bei ENGELMANN et al. (1985) - gemessen. 



Ergebnisse und Diskussionen 

Das Entdecken der syrischen Schaufelkrote in den nord-osdichsten Gebieten der 
Schwarzmeerkiiste wax keinesfalls unerwartet, wenn wir die schon langst bekannten 
Fundorte von Pelobates syriacus balcanicus in den sud-ostlichsten Grenzgebieten der 
rumanischen Dobrudja (FUHN, 1960) in Betracht ziehen.Die neue Fundpunkte am 
Schabla-See und Durankuladc-See haben die Annahme bestatigt, dafS die Meereskiiste 
ein gunstiger Korridor fur das Ausdehnen des Areals dieser Unterfo-t in nordlicher 
Richtung darstellt.Ein anderer Weg, der das Eindringen der Krote in nordlicher und 

35 



westlicher Richtung ermoglichte, stellen die breiten aluvialen und aluvial-proluvialen 
Ebenen akumulativem Typus endang der grof^eren Flu£e und ihre Nebenfliifie in S- 
Bulgarien, sowie die Lofischichten, die der Donaustromung beUiegen dar. Das bestatigen 
eine Reihe bekannter Fundorte der Unterart in unserem Land. Ein weiterer Beweis 
dafur ist der neuesten von uns im Jahre 1994 entdeckte Fundpunkt der syrischen 
Schaufelkrote in S-Bulgarien beim Dorf Tscherepovo (Sakar Gebirge), In Bulgarien und 
am Balkanhalbinsel bleibt diese Krotenunterart ein Element der 
Tieflandbatrachiofauna. Sie kommt ausscMiefilich in Gebieten mit einer Hohe iiber 
dem Meeresspiegel bis 400 m vor. Indirekt wird das auch von friiheren Untersuchungen 
(Стоянов, 1986) bestatigt, die gezeigt haben, daE von den anderen Froschen-, bzw. 
Kroten-Arten relativ leicht zu uberwindende physiko-geographische Barrieren 
(KresnascMucht), das Eindringen der Pelobates syriacus balcanicus in das Innere des 
Landes zu stoppen vermochten. Ein neuer Hinweis dafur ist die Tatsache, dafi im Jadire 
1994 die Krote in den an der Mestastromung beiliegenden Territorien (zwischen den 
Dorfern Teplen und Beslen) nicht entdeckt werden konnte, obwohl diese Region 
angeblich sehr gute Existenzbedingungen bietet. Hier kann man als einen 
Hindernisfaktor die steinige Schlucht des Flufies, die zwischen Bozdag-Gebirge und 
den sudlichsten Hangen der Rodopa-Gebirge liegt, betrachten. 

Die Untersuchungen iiber den Populationszustand der syrischen Schaufelkrote 
bleiben zur Zeit ernsthaft zuruck. Ende Mai 1995 haben wir am Fundort des Tieres bei 
dem Durankulak-See Beobachtungen durchgefuhrt. Alle Kroten der Unterart Pelobates 
syriacus balcanicus (8 Exp.) wurden auf dem Fesdand (der sandige Dorfweg ostwarts des 
Sees, Sanddiinen) in einer Entfernung vom Sufiwasser von 5 bis iiber 50 m gefunden. 
Im Flachwasser an den Randgebiete des Sees, (die giinstig fikr die Eiablage weu-en), wo 
wir gesucht haben, wurde kein Tier entdeckt. Unsere Beobachtungen an die 
Schaufelkrotenpopulation bei der Stadt Kresna (СтОЯНОВ, 1986) zeigen, dafi dbrt die 
Fortpflanzungsperiode dieser Unterart am Ende der ersten Dekade von Mai voriibergeht. 
Logischerweise war bei der Population am Durankulak (NO-Bulgarien) diesbeziiglich 
eine Ausdehnung der Fortpflanzungszeit im Rahmen von Ende Mai bis Anfang Juni zu 
erwarten. Unsere Beobachtungen zeigen, dafi in dieser Region die Fortpflanzungsperiode 
am Ende Mai schon abgelaufen ist. Das gilt auch fiir die Vermehrungszeit der 
Knoblauchkrote an diesem Ort [Pelobates fuscus)^ die hier sympatrisch mit Pelobates 
syriacus balcanicus lebt. 

Das neue in unseren Beobachtungen von Jahre 1995 ist, dafi die Populationsdidhte 
der syrischen Schauf elkroten von der der Knoblauchkroten nicht wesentlich abweicht. Von 
den gefangenen 14 Tieren haben sich 8 Ebcp. als Pelobates syriacus^ bzw. 6 Exp. als 
Pelobates fuscus erwiesen. Alle Materialien und Publikationen, die bis heute dariiber 
berichten, geben bekannt, daft in den schon festgelegten Fundpunkten N-Bulgariens, 
wo beide Arten nebeneinander vorkommen, klar und deutlich auf eine grofiere Anzahl 
der Knoblauchkrote zu verweisen ist (MULLER, 1932; БУРЕШ, ЦОНКОВ, 1942). Nach 
ElSELT (1988) herrscht im Gegensatz am einzigen Fundort siidlich des Balkangebirges, 
wo beide Arten in Sympatrie leben (Keu-aburun - Tiirkei), die Anzahl der syrischen 
Schaufelkrote im Verhaltnis 2:1 vor. Nach diesem Autor kann diese GesetzmaEigkeit als 
eine Folge der bioklimatischen Einfliifie betrachtet werden: "Es liegt nahe, diese Befunde 
auf bioldimatische Einwirkungen zuriickzufikhren: die nordliche Art, P. fuscus, vertragt 

36 



das sudliche Ambiente schlecht, bei der siidlichen Art, P. syriacus, ist es genau 
umgekehrt". 

Es ist offensichdich, dafi die grofie Populationsdichte der Pelobates Syriacus 
balcanicus bei Durankulak nicht in einem solch vereinfachtem Schema hineinpaftt. 
Um diese Frage griindlicher aufzuklaren sind weitere Forschungen tiber die Populationen 
beider Pelobates-Arten in ihrem gemeinsamen Fundpunkt erforderlich. 

Unsere friihere Beobachtungen, soAvie auch die, die wir im Jahre 1995 gemacht 
haiben, bestatigen die Vermutung (ElSELT, 1988), dafi bei diesen zwei Arten angeblich 
ein volliges РеЫеп von Konkurrenzbeziehungen zu bemerken ist. Das sind plumpe 
schwach-mobile Tiere, bei denen auch die festgestellten Individualdistanzen, (die von 
einigen bis ein paar Dutzend Metern variieren) eine seiche These bis zu einem gewissen 
Grade unterstiitzen. 

Von den gefangenen 14 Exp. (beider Arten) wurde das Geschlecht bei 12 Tieren 
bestimmt. Unsere Erwartungen fur eine grofiere Anzahl mannlicher Tiere haben sich 
tatsachlich bestatigt. Acht der geschlechtlich bestimmten Kroten haben sich als 
mannliche Ebcemplare, bzw. 4 als weibliche erwiesen. Das Verhaltnis von einer grofteren 
Zahl der mannlichen Individuen gegeniiber der weiblichen ist sowie fur die syrischen 
Schaufelkroten-Population, als auch fiir die Knoblauchkroten-Population 
charakteristisch. In dem Fall von Pelobates syriacus gab es unter den 8 gefangenen Ejcp. 
wie folgt: 4 Mannchen, 2 Weibchen und bei 2 Tieren wurde das Geschlecht nicht 
bestimmt. Unter den 6 Tieren der Art Pelobates fuscus gab es 4 mannliche Kroten, bzw. 
2 weibliche. Nach dem obengegebenen Ziffern bekommt man ein Geschlechtsverhaltnis, 
bei dem sich die Mannchenzahl gegeuber der WeibchenzEihl wie 2:1 verhalt (gilt fur 
beide Pelobates-Aiten), was aber aller Wahrscheinlichkeit nach, der Wirklichkeit nicht 
entspricht. Es kann eher als eine Folge der Zufalligkeit beim Antreffen der Tiere und 
dem kleinen Tierzahl in diesem Fall betrachtet werden. 

Die Ausmasse der syrischen Schaufelkroten (KR) varierten von 42,2 mm (kleinstes 
Tier - Geschlecht unbestimmt) bis zu 82,0 mm (grofite Krote - Weibchen). Das war 
gleichzeitig das grofite gefangene Ejcemplar beider Arten uberhaupt. Mit 68,0 mm kam 
ein weibliches Tier {Pelobates fuscus) alien anderen Individuen dieser Art, die wir gefangen 
haben voraus. Die kleinste Krote der^Ci^s-Art war ein Mannchen, das es nur auf 48,5 
mm brachte. Das diu-chschnittliche Ausmafi fur die Unterart Pelobates syriacus balcanicus 
(auf Grund den erwahriten 8 Ejcp.) ist 57,33 mm, und von Pelobates fuscus (6 Ejcp.) - 
58,35 mm. Diese Daten decken sich voUig mit der Meinung von MULLER (1932), da£ die 
Unterart Pelobates syriacus balcanicus in den nordlichsten Teilen ihres Areals mit relativ 
Ideineren Individuen vertreten ist. 

Das Abmessen und Vergleichen zwischen der Lange des ersten Zehes und der 
Schaufelschwiele fiihrte zu folgenden Ergebnissen: 

PELOBATES SYRIACUS BALCANICUS: In 5 der Falle war die Lange der 
Schaufelschwiele Idirzer als die des ersten Zehes, und in 3 Fallen waren beide Langen 
gleich. 

PELOBATES FUSCUS: Bei dieser Art in 5 von 6 Fallen war die Schaufelschwiele 
langer, und in einem Fall waren die Langen gleich. 

An der Erdoberflache kommen die Kroten bei voUiger Dunkelheit hervor. Die 
Treffquote erhoht sich merklich nach 23°° Uhr, das davon spricht, dafi zu dieser Zeit 

37 



der uberwiegende Teil der Tiere schon aktiv ist und ihre ScHupfwinkel verlassen hat. 



Sclilu(^folgerungeii 

1. Die Unterart Pelobates syriacus balcanicus ist in unserem Lande ein Element 
der Tieflandbatrachiofauna (das Tier kommt bis zu 400 m vor). 

2. Die Hauptwege seines Eindringens und seiner Verbreitung in unserem Lande 
sind die breiten aluvialen Ebenen akkumulativem Typus entlang der groften Fliifie 
und ihren Nebenflufie S-Bulgariens, die der Donaustromung beiliegenden Lofischichten, 
sowie der Schwarzmeerkuste-Streifen. 

3. In den nord-ostlichsten Gebieten des Landes (Durankulak) ist die 
Fortpflanzungsperiode der syrischen Schaufelkrote, sowie auch die der Knoblauchkrote 
am Ende Mai schon abgelaufen. 

4. Die letzten Beobachtungen uber die Pelobates-Arten am Durankulak-See zeigen, 
dafi die Populationsdichten beider Arten in diesem Fundpunkt nicht wesentlich zu 
unterscheiden sind.Eine Aufklarung dieser Tatsache kann nur auf Grund kiinftiger 
Untersuchungen iiber die Populationen beider Pelobates-Arten gemacht werden. 

5. Sowohl bei Pelobates syriacus balcanicus als auch bei Pelobates fuscus haben 
wir eine grofiere Anzahl der mannlichen Individuen, bzw. ein Geschlechtsverhaltnis 
2:1 beobachtet. 

6. Die von uns ermittelten durchschnittlichen Ausmasse der Tiere (57,33 mm fur 
Pelobates syriacus balcanicus, bzw. 58,35 mm fur Pelobates fuscus) bestatigen die Meinung 
von MULLER (1932), dafi in den nordlichsten Teilen ihres Areals die syrischen 
Schaufelkroten mit relativ kleineren Individuen vertreten sind. 

7. Die grofie Menge an Materialien, die wir trotz unseres kurzen Aufenthalts am 
Fundort und der kiirzeren Dauer der nachtlichen Suchaktionen, sowie unsere visuelle 
Schatzung, gibt uns Grund anzunehmen, dais in der Umgebung des Durankulak-Sees 
eine verhaltnismassig grofte und stabile Population der syrischen Schaufelkrote lebt. 

Literatiir 

ElSELT J. 1988. Krotenfiosche (Pe/o6otes gen., Amphibia Salicntia) in Turkisoli - Thiakien und 

Griechenland. - Ann. Naturhist. Mus. Wien, 90: 51-59. 
ENGELMANN ¥-E., J. FRITZSCHE, R. GUNTER, F. OBST. 1985. LuirJie und Kiiecbriere Europa*. Leipzig, 

Neumann Verlag, Radebeul. 420 p. 
FUHN I. I960. Amphibia. - In: Fauna Republicii Populaie Romine. 14: 285 p. 
MULLER L. 1932. Beitriige zur Herpetologie der siiilosteuropaischen Halbinsel. 1. Herpetologisch Neues 

aus Bulgarien. - Zool. Anz., 100: 299 - 309. 
БЕШКОВ В. 1984. Значението на Стара планина за разпространението на херпетофауната 8 

България. - Acta zool. bulg., 25: 9-15. 
БЕШКОВ В. 1985. Балканска (сирийска) чеснобнииа. - В: Червена книга на HP България, т. 2. 

Животни. С, БАН, 33. 
БУРЕШ ИВ., Й. ЦОНКОВ. 1942. Изучвания върху разпространението на влечугите u земноводните 

6 България u no Балканския полуостров. Част IV Безопашати земноводни (Amphibia, 

Salientia). - Изв. Цар. природой, инст., 15: 68-154. 
СТОЯНОВ А. 1986. Изследвания върху популацията на балканската (сирийската) чесновница 

Pelobates syriacus balcanicus Kar. при град Кресна. - Софийски университет „Св. 

Климент Охридски", Биол. фак., Дипл. раб. 

38 



Eingegangen сип 14.2. 1996 



Anschrift des Verfassers: 

Andrei Stojanov 

Nationales Naturhistorisches Museum 

Boul. Tzar Osvoboditel J 

1000 Sofia, Bulgarien 



Нови данни за балканската чесновница 

(Pelobates syriacus balcanicus Kar.) в България 

(Amphibia: Anura: Pelobatidae) 

Андрей СТОЯНОВ 

(Резюме) 

Представяш се резултатите от изследванията върху разпро-странението на 
балканската чесновница в България за периода 1994 - 1995 год.Открито е ново находище 
на подвида в Южна България при с Черепово (Сакар планина).По течението на р. Места 
между селата Теплен u Беслен жабата не е omkpuma.Om уловените 14 екз. 6 района на 
езерото Дуранкулак 8 са Pelobates syriacus balcanicusu 6 - Pelobates fuscus. Това показва, 
че плътността на двата вида чесновници в споменатото находище не се различава 
съществено. Измерванията на животните (средна дължина на тялото с главата 57,33 
мм за Р. syriacus, съответно 58,35 мм за Р. fuscus) показват, че в най-северните части 
от ареала си балканската чесновница е представена със сравнително по-дребни 
индивиди. В района на езерото Дуранкулак размножителният период на балканската, 
респ. обикновената чесновница е завършил 6 края на месец май. 



39 



Национални конференции no ентомология 

Алекси ПОПОВ 



От 2 go 4 юни 1997 г. 8 София ще се състои Четвъртата национална конференция по 
ентомология. Както u предишните конференции тя се организира от Българското 
ентомологическо дружество u от Съюза на учените 6 България, но за първи път е с 
международно участие, макар u скромно. 

Националните конференции по ентомология се провеждат на всеки две години. Чрез 
тях няколко десетки учени, изучаващи насекомите у нас, имат добра възможност за срещи u 
контакти помежду си. Особено полезно за популяризирането на постиженията на работещите 
в тази област е издаването на изнесените доклади още преди конференциите 6 самостоятелни 
сборници (Първа конференция, 28 - 30 октомври 1991, 280 с; Втора конференция, 25 - 27 октомври 
1993, 388 с; Трета конференция, 18 - 20 септември 1995, 280 с). Идеята за организирането на 
тези прояви u за издаването на сборниците е на cm. н, с I cm. Георги Цанков от Института 
за гората при БАН. Той е u инициатор на възобновяването на Българското ентомологическо 
дружество през 1992 г. Съорганизатори на конференциите са научните учреждения, 6 които 
се разработват ентомологични проблеми: Институтът по зоология, Националният 
природонаучен музей. Институтът за защита на растенията, Институтът за гората. 
Софийският университет, Пловдивският университет. Висшият селскостопански институт 
6 Пловдив, Висшият лесотехнически институт u Научно-техническият съюз по лесотехника. 
На досегашните три конференции са изнесени съответно 43, 67 u 53 доклада или общо 163 
доклада, разпределени 6 четири секции: Ентомофауна (47 доклада), Селскостопанска 
ентомология (43 доклада). Горска ентомология (18 доклада) u Интегрирани u биологични 
системи за борба (52 доклада), а 3 доклада са посветени на историята u постиженията на 
ентомологията у нас. В сборника на Втората конференция са публикувани u Уставът на 
Българското ентомологическо дружество u съдебното решение за регистрирането му. 

Предстоящата Четвърта национална конференция по ентомология ще допринесе за 
запознаване на специалистите с най-новите резултати от фундаменталните u приложните 
изследвания в тази област, както u за обмен на информация между работещите в различни 
uHcmumymu u университети u В различни градове на страната. 



40 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 41-58 



Somatometrische und verhaltensbiologische 

Untersuchungen an jungen griechischen 

Landschildkroten - Testudo hennanni hermanni Gmel. 

(Reptilia: Ghelonia: Testudinidae) 



Andrei STOJANOV 



Das Territorium der Balkanhalbinsel (damit auch das von Bulgarien) wird von 
der gegenwartigen Wissenschaft als ein Artentstehung - bzw. Verbreitungszentrum von 
Testudo hermanni hezeichnet. Noch im Jahre 1912 schrieb Schreiber: "Ich glaube daher 
die Herzegowina, Montenegro, Rumanien und Bulgarien, sowie die sudlich davon 
liegenden Teile der europaischen Tiirkei als das ursprungliche Vaterland dieser Art' 
betrachten zu konnen". Nach dem selben Autor (SCHREIBER, 1912) tritt die Art in diesem 
Teil ihres Areals mit ihren individuumreichsten Populationen vor. Sie ist sowolil auf 
den hoheren Gebieten des Landes, als auch im FlacUand verbreitet und wurde von den 
weitgroftten Ejtemplaren ihrer Spezies prasentiert. Das bestatigt in seinen Reisebiichern 
auch ИРЕЧЕК (1899), sowie spater auch КОВАЧЕВ (1912), БУРЕШ, ЦОНКОВ (1933) und 
Бешков (1984). Der Reichtum an Material und die allgemeine Verbreitung dieser Tiere 
in unserem Lande in der Vergangenheit stellen zwei wichtige Voraussetzungen fur 
tiefgreif ende wissenschafdiche Untersuchungen iiber diese Reptilien in freier Wildbahn. 
Als zusatzliche Voraussetzungen konnen hier ihre schwache Mobilitat, ihre 
Verbundenheit an relativ kleinere Lebensorte, das Fehlen von grofien 
Migrationswanderungen und ihr verhaltnismafiigleichtes Entdecken bei der Feldarbeit 
hinzugefugt werden. Die weitbekannte Erkrankungsresistanz der Schildkroten, sowie 
auch ihre Anspruchslosigkeit und Langlebigkeit machen sie zu einem guten 
Beobachtungs - bzw. Untersuchungsobjekt in der Terraristik. Trotzdem gibt es kaum 
gegenwartige, wissenschaftliche Untersuchungen iiber die bulgarische Populationen 
dieser Tiere. Die wenigen Publikationen bulgarischer Autoren beschaftigen sich 
vorzugsweise mit dem taxonomischen Status, der Verbreitung, relativierter Schat- 
zungen ihrer Zahl, sowie mit einigen Naturschutzaspekten der Schildkroten in Bulgarien 
(БЕШКОВ, 1984; 1987). 

Wenn wir die drastische Abnahme der Populationsmengen dieser Kriechtiere im 
ganzen Lande innerhalb der letzten Jahrzehnte, sowie auch ihr volliges Verschwinden 
in vielen groften Teilen Bulgariens (vorwiegend kultivierte Flachlandteile) in Betracht 

' Es wird hiermit Testudo hermanni gcmc'mt 

41 



Ziehen - so scheint die Richtung der letztgennanten Untersuchungen voUig akzeptEibel, 
und ihre Niitzlichkeit und Aktualitat stehen aufier Zweifel. Trotzdem bleiben sowie die 
Fragen iiber die Okologie und Verhalten in freier Wildbahn, als auch die iiber die 
Terrarienzucht und das Verhalten dieser Tiere in Gefangenschaft in der bulgeirischen 
Fachliteratur ganz offen. 

Mit der vorliegenden Untersuchung haben wir uns zwei grundsatzliche Ziele 
gestellt: 

1. Wir woUten erfahren auf welch er Art und Weise und iuAviefern bestimmte 
Terrarienbedingungen das Wachstum und die Entwicklung der Landschildkroten 
beeinflufien konnen - was einer ganz fruheren und sensiblen Phase ihres 
postembrionalen Lebens betrifft. 

2. Wit woUten Beobachtungen iiber das Verhaltensinventar der Jungtiere in 
verschiedenen Verhaltenskreisen durchfuhren. 



Materialien und Methoden 

Die Beobachtungen wurden auf zwei frischgeschliipfte Schildkroten [Testudo 
hermanni) durchgefiihrt, die wir im Herbst 1991 (22 September) in der Kresnaschlucht 
(SW-Bulgarien) gefangen haben. Der sehr kleine Panzerumfang, die dazu noch voUig 
flexible und weiche Plastron- und Karapaxteile, sowie der noch an seinem Platz stehende, 
fadenartig vertroknete Dottersackrest, den das kleinere Tier noch trug, sprachen dafur, 
dal^ die Schildkroten relativ kurze Zeit nach ihrem Ausschlupfen von uns gefunden 
wurden. Die Ausmafie des grofieren Exemplars (Weibchen) - s. Metrische Untersuchungen 
- wiechen so sehr von dem durchschnittlichen Mafte der Schliipflinge dieser Art ab, dafi 
sie ein bestimmtes Zweifeln - handelt es sich in diesem Fall um ein echter Schlupfling, 
oder aber um ein Tier, das voriges Jahr ausgeschliipft war - zuliefien. Folgendes veranlafite 
uns anzunehmen, da£ es sich um eine frisch geschliipfte Schildkrote handelt: 

- der durchaus weiche Panzer, der noch uberhaupt nicht begonnen hatte fest und 
hart zu werden 

- das voUige Fehlen von Anwachsstreifen und Rillen auf den Hornschildern, die 
praktisch nur aus Areolen bestanden 

- die metrische Mafie des kleineren Tieres, die auch von den Durchschnittsdaten 
viel grol^er waren 

- das erste Messen der Tiere wurde fast einen halben Monat nach dem Fang 
untemommen 

- und nicht an letzter Stelle die Tatsache, dafi die Schildkroten ganz nah 
voneinander entf ernt gefunden wurden 

Venn wir die naturgema£e Perioden der Eiablage der Art Testudo hermanni^ 
sowie die durchschnittliche Dauer der Inkubationszeit der Eier (47-92 Tag - Nacht 
Perioden) (KiRSCHE, 1979; OBST, RICHTER, ENGELMANN, 1984; КУДРЯВЦЕВ, ФРОЛОВ, 
1991) in Betracht ziehen - so handelt es sich in diesem Fall am wahrscheinlichsten um 
Spatsommerschlupflinge (Ende August). Damit werden hier meineswissens die ersten 
Daten iiber die naturgemafien Fristen eines Ausschlupfens von Landschildkroten fiir 
Bulgarien veroffentlicht. In einem anderen Fall wurden Ende August in S-Bulgarien, 

42 



Ostliches-Rodopagebirge (Mandriza) - Eierschalen frisch ausgeschlupfter Testudinid 
gefunden (Beschkov, miindliche Angaben). Die Schliipflinge nordlich lebender 
Landschildkroten-Populationen (Kaukasus) graben sich noch tiefer in der Nahe von 
Brutkammer ein, wenn sie im Herbst die Eier verlassen. Auf die Oberflache kommen 
die Tiere erst im Friihling des nachsten Jahres (ОРЛОВА, 1988). Fur Bulgarien kann 
wenigstens fur die sudlichen Teile des Landes als bewiesen gelten, dafi es Falle gibt, wo 
die jungen Schildkroten noch gleich nachdem sie aus den Eiern herauskriechen ein 
aktives Leben beginnen.' 

Wie sich herausstellen konnte, waren beide Tiere von verschiedenem Geschlecht. 
Aus verschiedenen Grunden (nicht an letzter Stelle einen starken Nematoden-Befall) 
haben wir im Terrarium die ganze Zeit iiber Sommerverhaltnisse simuliert. Beide Tiere 
haben zwei Jahre im Zimmerterrarium verbracht. Im Laufe dieser Zeitspanne wurden 
wie folgt: 15 Gewichtsmessungen des mannlichen, bzw. 16 des weiblichen Tieres 
vorgenommen. Es wurden 13 mal die anderen somatometrischen Parametern des 
Mannchens, bzw. 14 mal die des Weibchens abgerechnet. Auch viele 
Verhaltenskomponente aus den verschiedenen Verhaltenskreisen wurden beobachtet. 
Besonders interessant stellten sich die zufallig registrierte Bewegungsmuster im 
Schlafzustand heraus. 

Unmittelbar bevor die Tiere in die freie Natur zuriickgegeben werden konnten, 
wurde das Mannchen, wahrscheinlich von einer Dolile [Corvus moneduld) bepickt und 
getotet. Das Obengesagte spiegelt die Verletzbarkeit der kleinen Schildkroten in diesem 
Stadium ihres Lebens wieder. Das wird von einer Reihe Feldbeobachtungen bestatigt, 
wo wir vielmals zertrumerte oder unbeschadigte Schildkrotenpanzer von relativ gleicher 
Grofie (manchmal zwei oder drei Panzer auf einer Stelle ) gefunden haben. 

Wahrend der ersten Woche besiedelten beide Tiere eine gro£e Plastikwanne mit 
einer Tiefe von ca. 10 - 12 cm. Nach dieser Frist wurden die Schildkroten in einem 
Zimmerterrarium, das folgende Ausmasse hatte, untergebracht: 50 x 35 x 35 cm. Der 
Bodengrund war eine aus feinem Sand, Blumentopferde und Kies zusammengesetzte 
Mischung, die eine lockere (zwischen 5 und 10 cm tiefe) Schicht herstellte. Eine elektrische 
Birne (60 Watt), die 22 - 25 cm uber den Bodengrund aufgehangt W£ir, sorgte fur 
Belichtung und Heizung des Terreiriums. So konnten direkt unter dem Belichtungskorper 
Temperaturen von 29° - 30° G, dagegen in der am weitesten entfernten, unbelichteten 
Ecke von 23° - 24° С gemessen werden. Das Terrarium wurde jeden Tag von 8^^* - 9^^ Uhr 
morgens bis W^ - W^ Uhr Nachmittags belichtet. 

Der ungewohnlich warmen und schneelosen Wintermonate der Jahre (1991, 1992 
und 1993) zufolge konnten die Schildkroten in ihrem von oben voUig deckenfreien 
Terrarium fast jeden Tag direkter Sonnenbestrahlung ausgesetzt werden. So konnten 
wir den Tieren fast ununterbrochen sowohl naturliche Lichtverhaltnisse, als auch UV - 
Bestrahlung anbieten. 

Die Schildkroten wurden vorsichtig beobachtet, ohne dabei gestort zu werden. 



' Dasscliaffen die Juiiglinge dank milderen Herbst und Winter, die hier im Vergleid» mit dem inneren und nordlidien 
Teilen Bulgariens auch wesentlich spater eintreten und von einer Iciirzeren Dauer sind. Das gibt wahrscheinlich den 
kleinen Schildkroten die Gel^enlieit fur die Zeitspanne, die zwischen ihrem AusBcliiiJpfen und der ersten Uberwinterung 
liegt, genug Reservestoffe in sich zu deponieren, damitsie die Winterstarre iiberetehcn konnen. In dieser Rich tung sind 
aber weitere Erforschungen erforderlich. 

43 



Das Herausnehmen aus dem Terrarium wurde fast ausscMie£lich nur beim Messen 
oder Baden (jede zweite Woche im lauwarmen Wasser) der Tiere vorgenommen. Uber 
die Fiitterung, Haltungsbedingungen, sowie uber die interessantere 
Verhaltensaufierungen der Tiere wurden regelmassig Bemerkungen gemacht. Einzelne 
Sitnationen sind im beigelegten Fotomaterial dokumentiert. Die linearen Masse der 
Schildkroten wurden mit Hilfe einer Schublehre gemessen und das Gewicht mit einer 
prazisen Kiichenwaage. 



Ergebnisse und Diskussionen 

I. Metrische Untersuchungen 

Im Rahmen der zweijahrigen Periode wurde die Veranderung der folgenden 5 
Parametern verfolgt: 

- Gewicht 

- Karapaxlange 

- Plastronlange 

- Panzerhohe 

- Panzerbreite 

Die absoluten Anfang- bzw. Endwerte, sowie die absoluten Unterschiedswerte 
zwischen Anfang- und Endmessungen sind in Tab. 1 gezeigt. 

Tabelle 1 

Somatometrische Parametern der Griechischen Landschildkroten (Testudo hermanni) 



Manncben - (M) 


Weibchen - (W) 


Karapaxlange 
in mm (M) 
Oktober 1991 


Karapa.xlange 
in mm (M) 
Juli 1993 


Zunahniewert 
in mm (M) 
Juli 1993 


Karapaxlange 
in mm (W) 
Oktober 1991 


Karapaxlange 
in mm (W) 
September 1993 


Zunahniewert 
in mm (W) 
September 1993 


52.0 


89.9 


37.9 


65.0 


95.7 


30.7 


Plastronlange 
in mm (M) 
Oktober 1991 


Plastronlange 
in mm (M) 
Juli 1993 


Zunahniewert 
in mm (M) 
Juli 1993 


Plastronlange 
in mm (W) 
Oktober 1991 


Plastronlange 
in mm (W) 
September 1993 


Zunahniewert 
in mm (W) 
September 1993 


45.0 


76.8 


31.8 


57.0 


83.9 


26.9 


Panzerhohe 
in mm (M) 
Oktober 1991 


Panzerhohe 
in mm (M) 
Juli 1993 


Zunahniewert 
in mm (M) 
Juli 1993 


Panzerhohe 
in mm (Vi'^ 
Oktober 1991 


Panzerhohe 
in mm (W) 
September 1993 


Zunahniewert 
in mm (W) 
September 1993 


27.0 


44.0 


17.0 


34.0 


49.9 


15.9 


Panzerbreite 
in mm (M) 
Oktober 1991 


Panzerbreite 
in mm (M) 
Juli 1993 


Zunahniewert 
in mm (M) 
Juli 1993 


Panzerbreite 
in mm (W) 
Oktober 1991 


Panzerbreite 
in mm (W) 
September 1993 


Zunahniewert 
in mm (W) 
September 1993 


47.0 


77.9 


30.9 


.55.0 


81.0 


26.0 


Gewicht 

in Gramm (M) 

September 1991 


Gewicht 

in Gramm (M) 

Juli 1993 


Zunahniewert 
in Granim (M) 
Juli 1993 


Gewicht 
in Granim (W) 
September 1991 


Gewicht 

in Gramm (W) 

September 1993 


Zunahniewert 
in Granim (W) 
September 1993 


17.0 


180.0 


163.0 


30.0 


210.0 


180.0 



44 



In Prozent (%) sehen die absoluten veranderungswerte der verf olgten Parametern 
folgendermasse aus: 



Zunahme der Karapaxlange des Mannchens (M) 


72.8 % (ohne letzte Messung) 


Zunahme der Karapaxlange des Weibchens (W) 


47.2 % 


Zunahme der Plastronlange (M) 


70.6 % (ohne letzte Messung) 


Zunahme der Plastronlange (W) 


47.1 % 


Zunahme der Panzerhohe (M) 


62.9 % (ohne letzte Messung) | 


Zunahme der Panzerhohe {W) 


46.7 % 


Zunahme der Panzerbreite (M) 


65.7 % (ohne letzte Messung) 


Zunahme der Panzerbreite (W) 


47.2 % 


Zunahme des Gewichtes (M) 


958.8 % (ohne letzte Messung) 


Zunahme des Gewichtes (W) 


600.0 % 



Diese intensiven Wachstumsraten der Tiere im Rahmen der relativ kurzen 
zweijahrigen Zeitspanne ihres Aufenthalts in Menschenobhut sind graphiscb in Fig. 1 
und Fig. 2 dargestellt. Die wichtigste Gharakteristik des Wachstumsprozesses der 
somatometrischen Parametern: Karapaxlange, Plastronlange, Hohe und Breite des 
Panzers, war folgende: Im Laufe der ganzen Beobachtungszeit sind die 
Werteveranderungen fliefiend und aUmaUich vor sich gegangen. Im einzelnen Monaten 
sind die Werte einzelner Parameter unverandert geblieben. Doch die allgemeine 
Tendenz, die die Mehrzahl der Meftergebnisse ausdrucklich bestatigt, zeichnet sich mit 
einer ununterbrochenen allmahlichen Zunahme aus. Falls wir den Wachstum der 
obenerwahnten Merkmale vorsichtig analisieren, so ist eine bestimmte Periodizitat 
festzustellen.Sie druckt sich im relativ schnelleren Wachstumstempos im Zeitraum von 
April - September, bzw. verlangsamte Wachstumstempos von Oktober bis Marz - April 
aus. Im Jahre 1991, als die Schildkroten gefangen wurden, zeichnete sich die Oktober - 
Januar -Periode mit einer intensiveren Zunahme einiger der verfolgten Parametern 
(Gewicht, Karapaxlange und Karapaxhohe) im Vergleich zur selben Periode des Jahres 
1992 aus. Am wahrscheinlichsten hangt das mit der Veranderungen der 
Lebensbedingungen nach dem Fang der Tiere, ihre schnelle und plastische Art sich an 
den neuen Umweltverhaltnisse zu gewohnen, sowie auch mit den grofien Futtermengen, 
die die Tiere besonders am Anfang ihrer Adaptierungszeit zu sich nahmen, zusammen. 

Eine andere Gharakteristik des Wachstumprozesses der aufgezahlten 
somatometrischen Parametern ist, dafS sie eine relativ paralell verlaufende Entwicklung 
zeigen. Fig. 1 reprasentiert deutlich das Fehlen von Anomalien, Entwicklung- 
sverspatungen, oder heftige Zunahmevorsprunge einem der verfolgten Parametern im 
Vergleich zu den anderen. Das Gesagte gilt sowohl fur das Weibchen, als auch fur das 
Mannchen. Das Verrechnen der Vergrofierung im Prozent (%), sowie die Figuren 1 und 
2 zeigen eine intensievere Zuwachsrate des mannlichen Tieres. Weihrscheinlich ware 
dieser Unterschied noch deutlicher, wenn das letzte Messen dieses Tieres (September 



45 



1993) moglich gewesen ware. Nach unserer visuellen Schatzung waren die Ausmasse 
beider Schildkroten am Ende der Untersuchung fast gleich. 




Seo-91 Dec-91 Apr-92 




Ja-fSa MayS3 Aug«J 



Fig. 1. Anwachsen des Panzers der weiblichen Soliildkrotc (I), bzw. der niatinlichen Schildkrote (11): KI - 
Karapaxlange; PI - Plastronlange; В - Panzerbreite; H - Panzerliolie 

Noch besser zeichnen sich die individuellen Entwicldungsunterschiede beider 
Tiere in der Fig. 2 aus, wo die Gewichtsveranderungswerte angegeben sind. Die 
allgemeine Tendenz eines standigen Wachstums bleibt auch fur das Parameter Gewicht 
unverandert. Hier kommen jedoch mehr oder weniger sprungartige Wertveranderungen 
vor. Falls wir die ganze Beobachtungszeit in zwei Perioden teilen: September 1991 - 
September 1992, bzw. September 1992 - September 1993 kann sich aus den erhaltenen 
Messwerte, die Fig. 2 illustriert, folgendes ergeben: 

- Das weibliche Tier hat sein Gewicht im Rahmen beider Zeitabschnitte (Jahre) 
in vergleichbaren Absolutwerte vergroftert, d.h. auch in diesem Falle ist die allmahliche 
Entwicklung nicht gestort. (Das letzte Messen des mannlichen Tieres war nicht moglich, 
doch von einem grundlegenden Unterschied kann nach visueller Schatzung nicht 
gesprochen werden). 

- Die Anwachslinien beider Tiere (Fig. 2) haben in hohem Grade einen ahnlichen 
Charakter. Es wiederholt sich die Tendenz zum verlangsamten Anwachsen des Gewichts 
wahrend der Wintermonaten (Oktober - Marz) und eine schnellere Zunahme dieses 
Parameters fur die Friihlings- bzw. Sommermonate. Auch bei dem Gewicht ist diese 
Entwicklungsbesonderheit aus den Messwerten des zweiten Untersuchungsjahres 



46 



deutlicher zu entziffern. Wie die Fig. 2 zeigt, konnte eine einzige Gewichtsabnahme 
(bei dem Mannchen) im November 1991 fixiert werden. 




Jurv91 Sep^l Dec-ei Apr-92 



Ju№2 OaSl Jan-93 МаувЗ Aug 93 N«93 

Monat 



Fig. 2. Gewichtszunahme der weiblichen (W) und maiinlichen (M) Schildkiote wahrend der garizen 
Untei-suchungsperiode (September 1991 - September 1993) 

Die visuellen Beobachtungen weisen auf eine reduzierte Bewegungsaktivitat, 
eine Verminderung der gefressenen Futtermengen, sowie auf eine Reduzierung der 
ausgeschiedenen Fekalmassen fur den Zeitabschnitt Oktober - Marz beider 
Untersuchungsjahre hin. 

Die Simulation von Sommerverhaltnisse (hohere T°, langerer Tag, Futterfiille, 
etc.) wahrend der ganzen Haltungszeit ubt einen klaren Einflufi auf die Veranderung 
der Parametern, die das Anwachsen der Schildkroten wiederspiegeln aus. Dieser Einfluft 
driickt sich am deutlichsten in dem allmahlichen Wachsen, als auch in dem fast voUigen 
Fehlen von Gewichtsabnahme zur Zeit der reduzierten Jahresaktivitat der Tiere aus.' 
Schnellere Anwachstempos und ein fruheres Eintreten von Geschlechtsreife, die mit 
den konkreten giinstigen Umweltbedingungen zusammenhangen, sind auch in der Natur 
beobachtet worden (ERNST, BiLLY, McDONALD, 1989). Schildkroten denen man 
Haltungsbedingungen mit simuliertem Jahreszeitwechsel (allmahliche T°- 
Erniedrigungen, allmahliche Verkurzung der Tageslichtphtise, Winterruhe, etc.) anbietet, 
zeigen eine deudich ausgedriickte Periodik der Parameterveranderung. Besonders klar 
lafSt sich das wahrend der Fruhlingsmonate, unmittelbar nach dem Winterschlaf, 
verfolgen (KlRSCHE, 1971). 

Im Laufe der Beobachtungen, bzw. Messungen wurden folgende Unterschiede 
im Bezug von Panzerbau und Form zwischen Mannchen und Weibchen festgestellt 
(hier ist die Rede nur von den schon beschriebenen 2 Tieren - damit sei eine 
Verallgemeinerung auf jeden Fall auszuschlieften): 

- Das Panzerwachsen der mannlichen Schildkrote (im Vergleich zu der weiblichen) 



' Obwohl das P'chlen voii CewichLsabnalime liitiweiscnd ersi;l»eii»t karin es tiicbt als cine sicberc Cbarakteristik 
dieses Prozesscsgclten,weil bier sf)Wohl die grofien iridividucIleiiEritwicklungfjuiUers<:hiedceiiizelner Tiere, als auch 
diekleineTierzahl in diescm Fall in Betracbtgezogcn werden miisscn. .i. 



47 



ging mehr in der Breite, als in der Hohe vor sich hin. ObwoH das Weibchen (im 
Absolutwerte und % ausgedruckt) auch solche Parameterverhaltnisse zeigt, ist in diesem 
Fall der Unterschied zwischen Hohe- und Breitenwerte deudich kleiner. Das spricht 
davon, dafi sich beim Weibchen ein proporzionell hoherer Panzer bildet. 

- Die maximale Karapaxbreite des Mannchens blieb die ganze Zeit uber grofier 
als seine Plastronlange. Bei dem Weibchen konnten wir ein umgekehrtes Verhaltnis 
zwischen diesen 2 Parametern beobachten (Fig. 1). 

- Die majdmale Karapaxbreite des mannlichen Tieres lag auf dem Perpendikel 
zur Langskarapaxachse, der folgende Karapaxschilder durchstreifte: 6 Marginale, 2 
Laterale und uber die Grenzlinie zwischen 2 und 3 Zentrale lief. Beim Weibchen war 
dieser Perpendikel zuriickgezogen und durchquerte bzw. 8 Marginale, 3 Laterale und 4 
Zentrale (Fig. 3). Auf diese Weise, wenn man eine Projektion beider Panzer von oben 
betrachtet, konnte dem Mannchenkarapax der Form gleichseitiger Ellipse, bzw. dem 
vom Weibchen eher einer Eiform zugeschrieben werden. 

- An zweiter Stelle war einen zweiten Unterschied (wieder bei Projektion von 
oben) festzustellen: beim Mannchen sind die Marginalschilder mehr ausgebreitet, d.h. 
sie stehen im grofieren Winkel zu den Zentral- und Lateralschildern und gestaltet so 
eine gut sichtbare Peripherie. Beim Weibchen ist dieser Winkel betrachtlich kleiner 
und die genannte Peripherie kommt weniger zum Ausdruck (Fig. 8). 

- Bei einer Profilprojektion konnten wir folgenden Unterschied im Bezug auf 
Plastronvorsprung zwischen weiblichem und mannlichem Tier feststellen: der 
Bauchpanzer des Weibchens war sichtlich in Richtung Bodengrund vorgesprungen 
(konvex), wahrend dieser des Mannchens eben und flach war. 





Fig. 3. Schematisohe Dai-stellung der Unterschiede zwischen Mannchen (M) und Weibchen (W) bezughch 
Panzerbau und Form: a - Stelle, wo die Linie der maximalen Panzerbreite verlauft (Projektion von oben); 
b - verschiedenartig ausgepragte Peripherie der Marginalschilder (Projektion von oben) 

Was die Verfestigung des Panzers angeht, haben beide Tiere gut ausgedruckte 
individuelle Unterschiede gezeigt: 

1. Anfang des zweiten Jahres (Februar - Marz 1993) war fast die ganze Oberflache 
des Panzers des Weibchens fest. Nur noch der Plastron gab ein wenig dem vertikalen 
Druck nach. 

2. Fur dieselbe Zeitspanne war auch der Prozefi des Hartwerdens des Panzers 
des mannlichen Tieres schon ziemlich fortgeschritten. Die Schildchen haben ihre 
Nachgiebigkeit in grofiem Grade verloren, doch immer noch war eine deudiche Elastizitat 
des Karapax - besonders bei seitlichem Druck zu spiiren. Der Plastron war immer noch 



48 



stark elastisch und nachgiebig. 

Am Ende des zweiten Jahres waren die Panzer beider Tiere vollig hart und fest. 



II. Verhalten 
Verhaltenskreis - Ernahrung 

Es warden fur die ganze Haltungsfrist insgesammt 21 verschiedene 
Nahrungskomponente pflanzlicher Herkunft geboten. Fleischfutter (Sufiwasserfische, 
Huhnerfleisch, Schwein- und Kalbleberstreifen) haben wir jede zweite Woche gegeben. 
Die Futtergaben wurden weiter mit folgenden Bestandteilen erganzt: Kase, Kalk, und 
gekochte Eier. Im Laufe des ersten Jahres war die regelmassige Nahrungszugabe von 
pulverisierten Eierschalen, sowie Polyvitaminpraparate eine unentbehrliche Mafinahme. 

Das Vorziehen bzw. Verweigerung der verschiedenen Nfihrungskomponenten ist 
in Tabelle 2 dargestellt. 

Tabelle 2 

Bevorzugte, bzw. verweigwrte Nahrungskomponente 



Nahrungskomponente 


Nahrungskomponente 




And ere 






pflanzlicher Herkunft 


tierischer Herkunft 










inimer 


nicht 


immer 


immer 


nicht 


immer 


immer 


nicht 


immer 


gern 


immer 


verwei- 


gern 


immer 


verwei- 


gern 


immer 


verwei- 


gegessen 


gegessen 


gert 


gegessen 


gegessen 


gert 


gegessen 


gegessen 


gert 


Tom ate n 


Kohl 


Karto- 


Forelle 


Huhner- 


Salami 


Kase 


gekochte 




Lowen- 


Petersilie 


ffeln 


(rohe 


fleisch 


Meeres- 




Eier 




zahn 


Karotten 




Stiick- 




fisch 




Brot 




Klee 


Zwiebel 




chen) 












Salat 


Bananen 




Leber 












Wasser- 


Porree 
















melone 


Apfel 
















Zucker- 


















melone 


















Kijrbis 


















Birne 


















Gurken 


















Trauben 


















griine 


















Bohncn 



















49 



Die oben angefuhrten Daten zeichnen ein prinzipiell allgemeingultiges Bild ab, 
was individuelle Abweichungen von diesem Schema nicht ausschliefit. 

Die Haltung der Tiere bei den oben beschriebenen Terrarienbedingungen scMofi 
noch vorzeitig die Moglichkeit aus, ein naturgemafi verlaufendes Nahrungsverhalten 
zu beobachten. Die von uns beobachteten "Handlungen" in diesem Falle konnten also 
nicht im Ganzen das, was unter Appetenzverhalten verstanden wird, reprasentieren. 
Solche Verhaltenselemente wie Nahrungssuche, Erkennen von Nahrung, selbstandige 
(unbeeinfluftte) Futterwahl, selbstandige Esszeitenwahl fielen aus. Doch die 
TerrarienhgJtung gibt eine gute Gelegenheit - dutch die starke Motivation - Nahrung 
bedingt - die Lernfahigkeiten der Schildkroten zu beobachten. Zu diesem Zwecke wurde 
das Futter jeweils zur gleichen Zeit und Stelle und auf gleicher Weise verabreicht. Die 
Beobachtungen haben schon langst bekannte Fahigkeit der Schildkroten schnell zu 
lernen, d.h. bezuglich der Futterzeit und Stelle eine bedingte Reaktion auszubilden, 
bestatigt. Die oft zitierte Futterzahmheit, die im Bezug zur Pflegeperson, am besten mit 
der Futteraufnahme aus der Hand zum Ausdruck kommt, wurde auch vielmals 
registriert.Sowohl die Ausbildung dieser bedingten Reaktion, als auch die ganze 
Haltungszeit iiber konstant gebliebene Aufienbedingungen ermoglichten, die 
geaufierten, circannualen Zyklen mit Erniedrigungen oder Erhohung der metad)olischen 
Aktivitat der Schildkroten wahrend bestimmter Jahreszeiten deudich £d)zusondern. Als 
Verhaltenszeichen dieser Aktivitatsaufterungen kann hier auf die verminderten 
Futtermengen, die die Tiere zu bestimmten Perioden zu sich nahmen, sowie auf wenigen, 
unregelmassiger abgesetzten Kotmengen hingewiesen werden. So z.B. wurde das jeden 
Tag in gleichen Mengen verabreichte Futter wahrend der schon zitierten Fruhlings- 
bzw. Sommermonaten (s. Metrische Untersuchungen) meistens restlos aufgefressen. Im 
Spatherbst sowie in den Wintermonaten blieben regelmassig relativgrofie Futtermengen 
unberiihrt. Eine interessante Tatsache ist, dafi die Handlungsaktivitat bezuglich dem 
Bewegungsmuster "zum Tiscli gehen" dabei durchaus beibehalten blieb. D.h., daft die 
obenerwahnten, bedingte Reaktion in diesem Moment noch wirkt, doch die innere 
physiologische Einstellung des Organismus zur Zeit verschieden ist. Der normale 
Defakationsrhythmus beschrankte sich im Rahmen von 1 bis 3 Ekkremente je Tier taglich. 
Wahrend der Monate einer verminderten Metabolismusaktivitat wurde regelmaftig nur 
ein Kotball alle 2 - 3 Tage abgesetzt, oder es fehlte jede Spur einer Defakation. 
Zweifelsohne kann man bei der Zimmerterrariumhaltung die Aufienbedingungen (T°, 
Feuchtigkeit, Dauer der Tageslichtphase ect.) als ein bestimmender Faktor fiir den Beginn 
und Verlauf der genannten Metabolismusprozesse, sowie dementsprechende Verhalten- 
serscheinungen mit Sicherheit ausschliefien. Trotzdem haben die Tiere beide Jahre ein 
solches, wechselhaftes Verhalten demonstriert. Wenn man dabei das juvenile Alter der 
Schildkroten mitberechnet (1991 - Schlupfjahr) wird es klar, daft es sich um einen 
angeborenen Mechanismus (Rhythmus) veranderlicher, metabolischer Aktivitat mit 
circannualem СЬагаюег handelt, der unabhangig von der Auftenbedingungen zu sein 
scheint. Das Vorhandensein eines solchen Rhythmus bei den niederen Amnioten ist 
eine bekannte Erscheinung (PETZOLD, 1982). Interessant ist hier die Frage, wie die Zeit 
fur Hormonhaushaltsveranderungen, bzw. die Zeit verminderter, oder erhohter 
metabolischer Aktivitat und dementsprechendes Nahrungsverhalten bei konstanten 
Auftenbedingungen vorgegeben wird. 

50 



Beziiglich der Nahrungserkennung sind die hoheren und niederen Amnioten 
gmndsatzlich zu unterscheiden. Wie noch Pawlov und seine Schiller, sowie auch andere 
Wissenschafder beweisen konnten, ist das Erkennen von Nahrung als Aufienreiz bei 
hoheren Amnioten (Saugetiere) eine Frage der Lebenserfahrung. Offensichdich ist das 
bei den Reptilien vollig anders. Zwischen dem Geburtsakt des Saugetieres und den 
ersten paar Monaten seines Lebens, in denen es schon gewisse Erfahrungen gesammelt 
hat - verschiedene Futterquellen kennenlernte - gibt es zwei sehr wjchtige 
Verbindungsfaiktoren. Das sind die obligatorische Mutternedirung (Milch), sowie das 
obligatorische "Alltruismus" - in diesem Falle die Brutpflege seiner Eltern. Diese zwei 
Faktoren fehlen vollig bei den Schildkroten, als Vertreter der Klasse Reptilia. Offenbetr 
werden diese Tiere "genetisch vorbereitet", ihr Futter ausfindig zu machen, ausgeschlupft. 
Als Illustration des Obenerwahnten kann folgendes Beispiel dienen: am 8 Marz 1992 
habe ich eine Bananenschale am friihen Nachmittag im Terrarium gelegt. Die 
Schildkroten, die zur Zeit mit geschlossenen Augen ausruhten, fingen sofort an, sich zu 
bewegen, sind dabei mit offensichtlichem Interesse naher zur Nahrung gekommen, und 
unternahmen Versuche etwas abzubeifien.In diesem Moment war ihr Riechvermogen 
die einzig mogliche Art und Weise sich von einem Nahrungsvorhandensein zu 
orientieren.' Es ist mit Sicherheit anzunehmen, daft der Bananenduft den Tieren vollig 
unbekannt war. 



Geophagie 

Das Herunterschlucken Ideiner Steinchen von dem Bodengrund des Terrariums 
fur die ganze Zeitspanne von 2 Jahren wurde ca. 5 - 6 mal beobachtet. Am 3 April 1992 
(gegen 11°° Uhr) wurde bemerkt, wie das Mannchen ein relativ grofies Steinchen (3 - 4 
mm im Durchschnitt) ohne zu zweifeln und muhelos herunterschluckte. 

Wenn wir die Mannigfaltigkeit des gegebenen Futters und den Gharakter der 
verschluckten Stein- und Sandteilchen in Betracht ziehen, so miissen wir annehmen, 
daft ihre RoUe als eine rein mechanische Hilfe bei der Zerkleinerung der harten 
Futteranteile, eventuell als Balast interpretiert werden kann, und mit dem Ausgleich 
eines physiologischen Defizites, der mit der Ernahrung verbunden ist, nichts zu tun 
hat. Dafi es sich in diesem Fall um eine angeborene Verhaltensweise handelt und nicht 
um ein Verhalten, das als eine Lebenserfahrungsfolge angesehen werden kann, spricht 
folgendes: 

- das juvenile Alter der Tiere, die kurz nach ihrem Ausschliipfen aus der Natur 
entnommen wurden 

- das Verabreichen der Nahrung im sauberen, von dem Grundsubstrat isolierten 
Futtergefafi 

- das aktive Suchen und Verschlucken von Gastroliten aufierhalb der Fresszeit 



' Es wircl claniit klar, daB das Riedivermogen der Tiere sogar im Ruhezustand uberraschend effektiv fuiikziotiieren 
kann. 

51 



Termoregulatorisches Verhalten 

Der kleine Terrariumumfang sorgte die ganze Haltungszeit iiber fur konstante 
mikroklimatische Bedingungen. Die genauen Temperaturwerte, die wir im Terrarium 
gemessen haben, sind im Kapitel Materialien und Methoden angegeben. Wegen der 
kleinen Ausmasse der Tiere in diesem Alter wurden bei Ihnen keine Temperaturen 
gewertet (Verletzungsgefahr). Demzufolge soil der vorliegende Kapitel nur eJs eine 
Zusammenfassung unserer rein visuellen Beobachtungen des termoregulatorischen 
Verhaltens der Schildkroten gelten. 

Trotz relativ kleinen Terrariumausmafie waren folgende zwei Besondernheiten 
im Verhalten der Schildkroten klar zu beobachten: 

- Morgens, nach dem Einschalten der Beleuchtung, hilten sich die Tiere eine 
gewisse Zeit lang unter der elektrischen Birne auf (Kreislaufaktivierung, allgemeine 
Erwarmung). 

- Wahrend der Ruhepausen im Laufe des Tages ruhten sich aber die Schildkroten 
von der Licht- bzw. Warmequelle moglichst weit entfernt aus, oft dabei einen schattigen 
Platz (unter der Pflanze) suchend. 

Es wurde oft beobachtet, wie die Tiere als Sonnenbadstelle einen bestimten Stein 
benutzten. Darauf wurde immer ein und derselben Platz erklettert - offensichdich war 
das bei den vorhandenen Moglichkeiten die optimale Position. In dieser Lage wurde 
der Winkel zwischen dem Tierkorper und Substrat maximal vergrofiert (bis ca. 60 - 70°) 
und umgekehrt, verminderte sich der auf dem Tier fallenden Winkel der Sonnenstrahlen 
bis (80 - 90°). Regelmafiig zeigten die Schildkroten dabei eine charakteristische Stellung 
mit maximal seidich gestreckten Gliedmassen und vollstandig hervorgezogenem Kopf 
und Hals (Fig. 4, 




1'1Д. 4. Гу|1Ь1',1и; K<lr|n;i>lelliiiij: bt:im SudtnMihiidmi 



52 



Eine ganz ahnliche Verhaltensweise kann man bei vielen Vogelarten (z.B. 
Kormorane - Gattung Phalacrocorax) beobachten. Das Aussetzen maximal grofier 
Korperflachen dem Sonnenschein in einem passenden Winkel ermoglicht aufier der 
termoregulatorischen Funktion auch eine optimale UV - Bestrahlung. Bei den 
Sonnenbadern war das Aufklettern eines der Tiere auf dem anderen eine oft registrierte 
Verhaltensweise. Ein identisches Verhalten ist auch bei Agrionemys horsfieldii 
(Terrarienhaltung) beschrieben worden (PACHL, 1990). 

In Gefangenschaft zeigen viele Vertreter der Unterordnung Squamata, darunter 
auch ausgepragte Einzelganger, verhaltnismassig oft ein identisches Verhalten. 

Eine vollwertige Nutzung der Heiz- bzw. Lichtquelle, sowie die begrenzten 
Moglichkeiten dafur bei einer Terrarienhaltung konnen als Ursachen fur ein solches 
Verhaltensmuster vermutet werden. Obwohl die Schildkroten in freier Natur Einzelganger 
sind, kann im Terrarium der Gewohnung der Tiere miteinander als Voraussetzung fur 
ein solches Verhalten eine gewisse Rolle zugeschrieben werden. Trotz unserer zahlreichen 
Beobachtungen von Landschildkroten in der Natur konnten wir bei freilebenden Tieren 
niemals eine ahnliche Verhaltensweise feststellen. Ihr Zusammentreffen in Gruppen 
zur Zeit ihres juvenilen und am starksten anfechtbaren Alters scheint aus dem 
Gesichtspunkt ihrer Sicherheit in ihrer natiirlichen Umwelt nicht berechtigt. Ein 
Sammeln in Gruppen in der freien Natur wird von den Schildkroten nur dann 
unternommen, wenn sie einen passenden Platz aufsuchen, um sich so vor der Tageshitze 
zu schiitzen (Locher, Talengen, Hohlen u.s.w.). An solchen Stellen sind die Tiere oft von 
Feinden praktisch geschutzt. Im Gebieten, wo nur einzelne Moglichkeiten dafur zur 
Verfugung stehen, kann sich bei ungunstigen Umweltbedingungen ein grofier Teil einer 
Lokalpopulation sammeln (Beschkov, mundliche Angaben; eigene Beobachtungen des 
Autors). 



Schlafen 

Die Fraee uber das Schlafen bei der niederen Amnioten ist bei weitem noch 
nicht geklart und in vielen Richtungen disskutabel. Gerade deswegen wurde der Zustand 
der sich bei Nacht mit geschlossenen Augen bewegenden Tieren regelmaftig uberpriift. 
Der Schutzreflex der Landschildkroten - ein blitzschnelles Hineinziehen von Kopf und 
Extremitaten unter dem Panzer bei Beruhrung, oder einen anderen Gefahrsignal, ist 
gut bekannt. Diese unbedingte Reaktion wurde in vielen Fallen am Tag im Wachzustand 
der Tiere registriert. Demnach kann man schlufifolgern, dafi der genannte Reflex auch 
beim Terrariumbedingungen vollig funktionsfahig ist. Beim mehrmaligen Beruhren 
der sich bei Nacht bewegende Schildkrote, (sowie auch die daneben schlafende) war 
entweder eine solche Reaktion nicht zu bemerken, oder sie war sehr verlangsamt und 
trage. Das in der Hand genommene Tier offnete lange Zeit seine Augen nicht. Sogar bei 
direkter Beleuchtung mit einer starken Taschenlampe offnete das Tier seine Augen 
langsam, fast miihsam.Einmal dauerte das nicht weniger als 1 Minute. 

Da die obenbeschriebenen Beobachtungen einen rein visuellen Charakter haben, 
d.h. ohne jegliche Apparatur, die eine Wiederspiegelung der momentanen Gehirnakrivitat 
zulaftt, bleiben die von uns durchgefiihrten Priifungsversuche als einzige Argumente 

53 



dafur, dafi die Tiere in diesem Fall im ScUaf "gehandelt" haben. Auf jeden Fall ist der 
Unterschied zwischen den Reaktionsmustern auf eine und der selben Reizsituation bei 
Tag, bzw. bei Nacht offensichtlich vollig verschieden. 

Die Tatsache, dal^ sich die Terrariumeinrichtung in meinem Zimmer befand, 
ermoglichte viele geplanten und ungeplanten nachdiche Beobachtungen, d.h. wahrend 
die Tiere scliliefen. 

1 bis 3 Monate lang nach der Unilagerung der Schildkroten im Terrarium konnten 
wir bei der Wahl der Ruheplatze tags- bzw. nachtsiiber keine bestimmte Ordnung 
feststellen. Als einzige Regel hier konnte ihre moglichst grofiere Entfernung von der 
Lichtquelle gelten. Die Ruhestellungen der Tiere in dieser Periode waren ofter wahrend 
des Tages und viel seltener nachtsiiber sehr variabel. Die Schildkroten schliefen, oder 
ruhten nur mit geschlofienen Augen in folgenden Korperstellungen: halbaufgerichtet 
in einer Terrariumecke, auf einem Stein gestiitzt zur Seite geneigt, oder ganz mit dem 
Kopf nach unten, in Normallage mit eingezogenen, oder ausgestrekten Ejctremitaten, 
neben- bzw. ubereinander. Allmahlich fingen die Tiere an, die steinfreien Bodenflachen 
um den grofien Pflanzentopf als standigen Ruheplatz zu akzeptieren. 6 - 7 Monate 
nach ihrer Ansiedlung schliefen sie nachtsiiber als Regel unter der Pflanze. Ziemlich 
oft wurde dabei eine ganz bestimmte Lokalitat ausgewalilt, wo eine tiefere Sandschicht 
vorhanden war, was der Schildkroten die Moglichkeit gab, sich einigermafien zu 
vergraben. Das spater zu Stelle gekommene Tier schlief neben - bzw. iiber dem zuerst 
gekommene (Fig. 5). Viel schneller und genauer wurde die Angewohnheit des 
Zuruckkehrens zum Schlafplatz festgelegt. Trotz standiger Simulation eines langen 
Sommertages geschah das fast ohne Ausnahnip gegen 18^^" - 18^" Uhr. Wahrend der 




Fig. 5. Aut'einamler Schlat'en unter der Pllanze. Das ei-st gekommene Tier liat sicli im SaniJ last zur Hiillte 
vergraben 



54 



ersten Monate ging der PlatzwaH ein kurzes Durchstreifen des Terrariums voraus (ein 
gewisses Suchen). Als das Innere der Einrichtung schon gut bekannt und die Schlafstelle 
endgultig festgelegt war, verschwand die Phase des Suchens fast vollig. Damit wurden 
die Lernfahigkeiten der Schildkroten und ihre gesammelten Erfahrungen klar und 
deudich bewiesen. 

Am interessantesten bleiben die zufallig registrierte Bewegungsaktivitaten im 
Schlafzustand. Sie konnen in drei Bewegungsmuster zusammengefast werden: 

- zusatzliche grabende Bewegungen der hinteren Extremitaten an der Stelle, wo 
das Tier scMief 

- Wanderungen im Schlafzustand zu einem neuen Ort, oft auch von 
Vergrabungsbewegungen gefolgt 

- Uberwaltigung von Hindernisse auf dem Tierpfad beim Schlaf en auf einer Weise, 
die mit der Uberweltigungstechnik der Tiere im Wachzustand vollig identisch ist. 

Wahrend die zusatzlichen Vergrabungsbewegungen im Bodengrund auf dem 
Schlafplatz als rein reflektorischer Akt angesehen werden konnen, so sprechen im 
Gegenteil die Wanderungen zu einer bestimmten Stelle, sowie die Uberwaltigung eines 
bestimmten Hindernisses auf einer bestimmten Weise dafur, da£ in diesem Prozel^ das 
Gedachtnis der Tiere eine gewisse RoUe spielt. In der Fachliteratur, die uns zur Hand 
stand, haben wir keinerlei Beschreibungen eines solchen Verhaltens ausfindig machen 
konnen. Deswegen scheint es uns wichtig, folgendes hier zu Disskussion zu stellen: 

1. Der grofite Teil der Beobachtungen war ein Zufallsgeschehen - von den 
Gerauschen im Terrarium provoziert. Ein solches Verhalten wurde zum ersten Mai 2-3 
Monate nach dem Entnehmen der Tiere aus der Natur registriert und konnte bis zu 
ihrem Zuruckgeben in freier Wildbahn ab und zu beobachtet werden. Ein Wandern 
zum neuen Schlafplatz wahrend des Schlafens wurde zum ersten Mai am 27. Januar 
1992 gegen 5^° Uhr bei voUiger Dunkelheit beobachtet. 

2. Die beschriebenen Bewegungsmuster beim Schlafen scheinen nicht mit einer 
bestimmten Zeit, bzw. Zeitperiode wahrend der Nacht verbunden zu sein. Solche 
Bewegungen wurden ohne jegliche Kegel und Ordnung von 23^*^ bis 5^^ Uhr fixiert. 

3. Es ist interessant, dafi in einigen Situationen eine gewisse Zielstrebigkeit (tieferes 
Vergraben, "wanderndes" Erreichen einer neuen Schlafstelle, wo aber auch 
Vergrabungsmoglichkeiten vorhanden sind) zu bemerken ist, die (falls wir den Zustand 
- Schlafen der Tiere miteinbeziehen) schwer zu erklaren ist. 

4. Der Bewegungsphase geht immer eine Phase volliger Ruhe voraus, was 
seinerseits heilSt, da£ es hier keine ununterbrochene Bewegungsaktivitat gibt, die im 
Schlafzustand reflektorisch einen schon im Wachzustand angefangenen 
Verbal tensmuster weiterfiihrt. Handelt es sich hier um eine innere Ursache (also Aktion 
Seitens des Tieres), oder ist eine auiSere Ursache dafiir verantwortlich, (d.h. Reaktion)? 
Es ist schwer zu sagen. In wenigen Fallen als wir beim plotzlichen Beginn solcher 
Bewegungen noch wach waren, gelang es uns nicht einen sich wiederholenden aufieren 
Faktor, (oder Faktoren), den wir mit Sicherheit als reaktionsauslosenden Reiz des 
erwahnten Verhaltens annehmen konnen, zu isolieren. Das Gesagte schliefit 
selbstverstandlich die Existenz eines solchen Reizes nicht aus. Wenn eine ahnliche 
Verhaltensweise auch in der freien Natur zu treffen ist, und von einem von auf^en 
kommenden Reiz bewirkt wird, so ist das logischerweise aus Sicherheitsgriinden mit 

55 





I'i<r. 6-7. Zwei Fhiisicii do Koid'slurzcnti 



56 



dem Aufwachen des Tieres zu beantworten. 

5. Fur die ganze Haltungsperiode (2 Jahre) wurden die nachtlichen Bewegungen 
wahrend des ScHafens relativ oft beobachtet. Ihre Aufteilung in der Zeit, sowoH die 
vierundzwanzigstiindige (s. 2), als auch die jahrliche, hat einen ganz willkiirlichen 
(zufalligen) Charakter gehabt. Am haufigsten wurden die am standigen ScHafplatz 
unternommenen Vergrabungsbewegungen registriert. Zweimal haben wir ein 
Hindernisxiberwinden beobachtet und 4 - 5 Mai ein nachdiches Wandern zur neuen 
Schlafstelle. Es ist nicht auszuschliefien, dafi dieses Phanomen eine Folge der 
Terrariumhaltung (kunstHche Bedingungen, die mit der natiirlichen nicht zu vergleichen 
sind) reprasentiert. In diesem Fall konnen als Provokationsfaktoren solcher 
Verhaltensmuster eine ganze Reihe von Umgebungsparametern, wie z.B.: begrenzter 
Raum, ungewohnliche Gerausche, Dufte, Vibrationen, eine hohere, oder nidriegere, 
lokale Substrattemperatur, ect. genannt werden. Eine gewisse Rolle konnten dabei die 
Angewohnung zu den neuen Haltungsbedingungen, sowie das im hochsten Grade 
reduzierten Angstgefiihl spielen. 

Am Ende mochten wir die Behauptung (damit sind vor allem populare 
Publikationen gemeint), dafi die SchUdkroten in dieser juvenillen Phase ihres Lebens 
auEerordendich sensibel gegen Schlage und Erschiitterungen beim Herunterrutschen 
und Fallen sind, eindeutig widerlegen. (Selbstverstandlich wird hier nicht von einem 
Hinuntersturzen von einer grofien Hohe, was sowohl der Schildkroten, als auch jedem 
anderen kleinen Tier gefahrlichen Schaden zufiihren konnte, gesprochen). Doch bei 
Schildkroten ist das ganz anders. Als Tiere, die ununterbrochen klettern, und dazu 
noch Dank ihrer eigenartigen Anatomie - sind sie relativ oft an Rutschen, Fallen und 
auf dem Riicken stiirzen unterworfen. Im Prinzip fiihrt das nicht im geringsten zu Kopf- 
, Ful^, oder Panzertraumen. Noch mehr - sogar das haufige Kopf sturzen von der hochsten 
Stelle im Terrarium {Haworthia sp. - 20 - 22 cm, Fig. 6, 7) ist nicht nur ohne jegliche 
Folgen fur die Tiere geblieben, doch war das kein Grund daftir, dafi die Schildkroten 
mit ihren Юetterversuche aufhoren. Jedoch, wenn man die steil emporragenden, steinigen 
und engterrassierten Terrains, die die Schildkroten in ihrer natiirlichen Umwelt 
besiedeln, gut kennt, wird man sofort verstehen, dafi die Schildkrotenpopulation bei 
diesen Lebensbedingungen bei einer erhohten Traumenveranlagung keine 
Uberlebensschance gehabt hatte. 



Literatur 

ERNST С Ы., S. BILLY, Mc DONALD. 1989. Preliminary report on enhanced growth and early maturity in 
a Maryland population of painted turtles, Chryseinys picta. - Bull. Md. Herpetol. Soc, 4; 135- 
142. 

KIRSCHE W. 1971. Metrische Untersuchungen uber das Wachstum der Criechischen Landschildkrote 
[Tesludo hennanni hennanni L.) in Beziehung zuin jahreszeilichen Rhythmus. - Zool. Garten, N. 
F., Leipzig, 40 (1-2): 47-71. 

FCIRSCHE W. 1979. The housing and regular breeding of Mediterranean tortoises Tesludo spp. in captiv- 
ity. - Int. Zoo Yb., 19: 42-49. 

OBSrr F. J., K. RICHTER, U. JACOB, W. E. ENGELM.^N, k'. EULENBEHRGER, H. KOHLER. 1984. Lexikon 
der Terraristik und Herpetologie. Leipzig, Edition Leipzig, 418 - 420. 

PACHL H. 1990. Erfahrungen und Beobachtungen bei der Haltung von Agrioiianyn horsficldu uus vier 

57 



Jahren. - Aquarien Terrarien, No. 7: 240 - 243. 
PETZOLD H. G. 1982. Aufgaben und Piobleme der Tiergartnerei bei der Erforschung der 

Lebensaufieiungen der Niederen Amnioten (Reptilien). - Milu, 5 (4-5): 48.5 - 788. 
SCHREIBER E. 1912. Herpetologia europaea. Jena, Gustav Fischer - Verl., 960 p. 
АЛЕКСАНДРОВСКАЯ Т. О., Е. Д. ВАСИЛЬЕВА, В. Ф. ОРЛОВА. 1988. Рыбы амфибии рептилии Красной 

книги СССР. Москва, Педагогика, 96 - 100. 
БЕШКОВ В. 1984. Разпространение, относителна численост u мерки за опазване на сухоземните 

костенурки в България. - Екология, 14: 14 - 34. 
БЕШКОВ Б. 1987. Защита на сухоземните костенурки в България - резултати u предстоящи 

задачи. - В: Съвр. пост. на бълг. зоол. С, БАН, 249 - 251. 
БУРЕШ И., Й. ЦОНКОВ. 1933. Изучвания върху разпространението на влечугите u земноводните 

в България u no Балканския полуостров. Част I: костенурки (Testudinata) u гущери 

(Sauria). - Изв. Цар. природой, инст. Соф., 6: 150 - 207. 
Иречек к. 1989. Княжество България. II - Пътувания по България. София, 942 с 
КОВАЧЕВ В, 1912. Херпетологичната фауна на България (Влечуги u земноводни). Пловдив, печ. 

Хр. Г, Данов, 5 - 14. 
КУДРЯВЦЕВ С. В., В. Е. Фролов, a. в. королев. 1991. Террариум U его обитатели. Москва, Лесная 

пром. 350 с. 

Eingegangen am 26. 10. 1995 
Anschrift des Verfassers: 
Andrei Stojanov 

Nationales Naturhistorisches Museum 
Boul. Tzar Osvoboditel 1 
1000 Sofia, Bulgarien 



Изследвания върху растежа u поведението на млади 

uiunoonauiamu костенурки - 

Testudo hermanni hermanni Gmel. 

(Reptilia: Chelonia: Testudinidae) 

Андрей СТОЯНОВ 

(Резюме) 

В продължение на две години е изследвана промяната на пет соматометрични 
параметъра при новоизлюпени костенурки {Testudo hermanni) u е наблюдавано тяхното 
поведение. Всички пет параметъра се увеличават постепенно u равномерно, което се 
дължи на константните условия на отглеждане (непрекъсната симулация на летни 
условия). Посочени са u индивидуалните разлики в развитието на двете животни от 
различен пол. Най-интересна от поведенческите прояви е многократно наблюдаваната 
двигателна активност на костенурките през нощта в състояние на сън. 



58 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 59-60 



Late Pleistocene birds of Karlukovo, Bulgaria 

Jifi MLIKOVSKY 



Karst fissures in northern slopes and outscops of the Balkan Mts. (Stara planina) 
in Bulgaria yielded interesting record of birds (BOEV, 1992). The number of excavated 
avian bones is usually small (but see BOCHENSKI, 1982; BOEV, 1994). Nevertheless, a 
variety of boreal birds used during the late Pleistocene to meet limits of their distribu- 
tion in the Balkans (T\T3ERG, 1991; 1995), so that these records are of particular value 
in distributional analyses. 

In the present paper, I will describe avian bones collected in the Karlukovo 4 
cave. The cave and its vertebrate fauna were described by HORACEK (1982), who studies 
the site in 1976 and 1979. The cave is located north of Karlukovo village (ca. 43° 12 ' N, 
23° 02 ' E) in a cliff of the Iskar river, some 50 m above the river, and ca. 300 m a.s.l. 
According to HORAcEK (1982), the site is probably identical with "Locus 4" of GARROD 
and HO\t^ (1939). The vertebrate taphocenosis of the cave originated during the last 
glacial (HORACEK, 1982). 

I am obliged to Ivan Horai^ek (Praha) for handing the avian bones over to me. 
They were originally mentioned as "Aves g. spp." by HORACEK (1982: 100), and are 
currently deposited in my private collection in Praha. 

Avian bones from Karlukovo 4 belong to two species: specifically unidentified 
thrush [Turdus sp.), and the Alpine Chough Pyrrhocorax graculus [Linnaeus, 1766). The 
remains are distributed as follows: 

Turdus sp.: syniphysial fragment of mandibula, cranial fragment of scapula sin.; 

MM (sensu Grayson, 1984) = 1. 

Pyrrhocorax graculus: cranial part of scapula sin., phalanx prox. digiti majoris 
sin., 2 femora (sin., dex.), tarsometatarsus sin.; MNI = 1. 

So far, the Alpine Chough was recorded in the late Pleistocene of Bulgaria only 
twice, in the Bacho Kiro cave (BOCHENSKl, 1982), and in the Temnata cave (BOEV, 
1994). The record from Karlukovo 4 is thus the third. The Alpine Chuogh is still inhab- 
iting the Balkan Mts. (ПЛТЕВ, 1950). Birds are only accidental component of fossil bat 
assemblages formed in caves (H0Ra6eK, LOZEK, 1988), as is the case of Karlukovo 4 
(HORACEK, 1982). Hence, they are of no cue for their taphonomical and ecological analy- 
ses. None of the identified bones showed any signs of injuries or pathological changes. 
After the addition of birds to other vertebrate groups identified earlier (HORACEK, 1982), 
the vertebrate fauna of Karlukovo 4 consists of 32 species (1 frog, 1 lizard, 2 birds and 
28 mammals, include 13 bats). 

59 



References 

B0GHENSK:I Z. 1982. Aves. - In: Kozlowski J. K.(Ed.). Excavations in the Bacho Kiro cave (Bul- 
garia). Final report. Warszawa, PA\?4, 31-38. 

BOEV Z. 1992. Paleornitliological studies in Bulgaria. - In: Campbell K. E.(Ed.). Papers in a\dan 
paleontolog)^ honoring Pierce Brodkorb. Los Angeles, Natur. Hist. Mus. Los Angeles 
County, Sci. Ser., 36: 459-463. 

BOEV Z. 1994. The Upper Pleistocene birds. - In: Kozlowski J. K., II. Laville, B. Ginter (Eds.). 
Temnata cave. Excavations in Karlukovo karst area, Bulgaria. Krakow, Jagellonian 
University Press, 55-58. 

GaRROD D., B. Ho^XTl. 1939. Report on cave in the neighbourhood of Karlukovo, northern Bul- 
garia. - Bull. American School of Prehistoric Research, 15: 81-84. 

Grayson D.K. 1984. Quantitative zooarcheolog)'. Orlando, Academic Press. 202 p.^ 

HORACEK I. 1982. К poznani glacialnich pomeru v krasu severniho Bulharska. - Ceskoslovensky 
Kras, 32^95-103. 

HORACEK I., V. LOZEK. 1988. Palaeozoolog)'aud the Quaternaiy past: scope of the approach and 
selected results. Academia, Praha. 120 p. 

TyrBERG T. 1991. Arctic, montane and steppe birds as glacial relicts in the West Palearctic. - 
Ornithologische Verhandlungen, 25: 29-49. 

TYRBERG T. 1995. Palaeobiogeography of the genus Lagopus in the West Palearctic. - Acta 
palaeornithologica, Senckenberg, 181: 275-291. 

Патев п. 1950. Птиците. 6 България. - Фауна на България, No. 1., С, БАН, 364 с. 



Received on 31.5. 1996 



Author ' s adrdess: 
Dr. Jiri Mlikovsky 
Vrsovicka 11 
CZ-101 GO Praha 
Czech Republic 



Късноплейстоценски птици от КарлукоВо, България 

Иржи МЛИКОВСКИ 

(Резюме) 

Съобщават се находките на два вида птици от пещера No. 4 в Карлуковския 
карстов район, събрани от чешки геолози в периода 1976-1979 г.: Pyrrhocorax graculusu 
Tardus sp. Това е mpemo съобщение за жългаоклюната хайдушка гарга от късния 
плейстоцен в България. 



60 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 61-70 



Костни останки от gu6u u домашни животни 

от праисторическото селище 

„Телиш -Pegymume" при с. Телиш (Плевенско) 

Георги РИБАРОВ, Златозар БОЕВ 



Проучваната селищна могила е с площ от 4 дка u е разположена go 
северозападния край на с Телиш в местността „Редутите". Изградена е върху 
естествен хълм заобиколен от дълбоки долове. На изток от нея се простира 
обширна равнина, а на юг са хълмистите възвишения на Предбалкана. Според 
Гергов (1987) „Телиш -Pegymume" се отнася към височинно разположените 
селища, характерни за ареала на културата „Криводол - Салкуца - Бубани". 
Културният пласт е със средна дебелина 1,2 т. В него са установени 4 
строителни хоризонта. Най-ранният период на заселване датиран с С- 14 
показва възраст 3450150 г. пр.н.е., средният - от 3290145 go 3220145 г. пр. н. е. 
Третият има най-близък синхрон с културите „Галатин" u „Ребърково" 
(Врачанско), Дотница - Водопада" (Великотърновско), „Певец" u „Овчарово - 
Платото" (Търговишко) u „Салкуца IV" в Румъния. Този пласт се счита за 
преходен период между енеолита u раннобронзовата епоха. Находките от 
„Телиш -IV" са предшественици на по-късната раннобронзова култура „Магура 
- Езеро - Коцофени" (Гергов, 1992). 



Материал u методи 

Събраният археозоологичен материал възлиза на около 6000 бр. кости 
U костни фрагменти u е определен чрез сравнителните скелетни колекции на 
Отдел Природа на Исторически музей - гр. Ямбол u Националния природонаучен 
музей при БАН. При остеометричното сравняване на фосилните u 
субфосилните еквиди са използвани следните четири коефициента: 

Ширина на проксималната епифиза х 100 
К1 = 

Максимална дължина на костта 



61 



Минимална ширина на диафизата х 100 
К2 = 

Максимална дължина на костта 



КЗ = 



К4 = 



Ширина на диафизата 6 средата х 100 
Максимална дължина на костта 

Ширина на дисталната епифиза х 100 
Максимална дължина на костта 



Констатациите u изводите имат предварителен характер, защото се 
основават на подбрана извадка от най-запазените находки, които 
съставляват около 1/10 от целия остеологичен материал, отличаващ се със 
силна фрагментираност на костните останки. Това ни кара да се въздържим 
от представянето на статистически данни, както u на остеометрични 
характеристики за по-масовите видове домашни бозайници. 

Изказваме благодарност на н.с. Венцеслав Гергов (ИМ - Плевен) за 
предоставянето на материала u на Панайот Димитров (НПМ - София) за 
помощта при първичната обработка на материала. 

Настоящото проучване е осъществено със съдействието на 
Националния фонд „Научни изследвания" (Проект НИ Б-202/1992). 



BugoB състав на guBume животни u археоекологичен коментар 

Като се имат предвид мащабите на обезлесяването през последните 
столетия във водосборните басейни на протичащите на 6-7 км източно u 
западно от селището реки Bum u Искър, можем да допуснем, че преди около 
5000 г. me са били значително по-пълноводни. Индикатор за наличието на 
равнинни горски зд1астъци с речни разливи са намерените останки от бобър 
(Castor Jiber). Този гризач е бил традиционен обект на лов чак go XVII в., когато 
изчезва окончателно от българската природа (Боев, 1958). В непосредствена 
близост go селищната могила u днес протича малка река (р. Бара, която 
захранва язовир „Телиш"). За наличието на бобъра са необходими обширни 
широколистни гори, в които с клони от мека дървесина (елша, бряст, върба) 
да може да се храни u да устройва жилищата си. Останките от див кон 
(тарпан) (Equus gmelini) са индикатор за наличието на omkpumu степно- 
хълмисти терени в околностите на селището. 

Сред ловните обекти на жителите от праисторическото селище са 
лисицата (Vulpes vulpes) (фиг. 1) u язовецът (Meles meles), чиито останки 

62 



,.f; 



присъстват 6 
костния мате- 
риал. Месото на 
язовеца е годно за 
консумация, а u go 
днес в някои райо- 
ни на страната 
то се използва за 
храна. 

Останките 
от кафява мечка 
( Ursus arctos) указ- 
ват наличието на 
гъсти гори. Дива- 
та свиня {Sus 
scrofa), устано- 
вена no костни 
Фиг. 1. Фрагмент от долна лява получелюст на лисица {Vulpes vulpes). Л^ярменти U зъби 

(глиги), е населявала горските маси по склоновете на долове u хълмове go 
биотопи с хигрофилна (блатна) крайречна растителност. Най-многобройният 
дивеч е бил благо|)одният елен (Cervus elaphus), който като типичен горски 
вид също се отнася към тази категория. Обилието на еленови останки в 
археозоологичния материал определя приоритетното му значение като ловен 
обект за праисторическите ловци u в енеолитния култов център при с. 
Долнослав (Асеновградско). 

Значителен археозоологичен интерес представляват находките от елена 
лопатар {Cervus dama) (фиг. 2), явяващи се поредно доказателство за 
автохтонния произход на този вид в България. Въз основа на археозоологичен 
материал от елинистичната u римската епоха Рибаров (1983) изказва мнение, 
че този вид е автохтонен за българските земи, което противоречи на някои 
разпространени у нас схващания, че „лопатарът не е наш местен дивеч" 
(Русков, 1957). Очевидно обаче u допусканията за появата u разселването на 
лопатара на Балканите едва през римската епоха (Драгоев, 1978) или в още по- 
ново време (Ботев, 1981) също са погрешни. Интересно е да се спомене, че при 
разкопките на римската крепост край гр. Айтос Рафаил Попов намира 
фрагменти от рога на лопатар (Драгоев, 1978). За съжаление, както 
последните, така u намерените при с. Михалич (Свиленградско) през 1949 г. 
от Стефан Иванов останки от лопатар датирани И1 хил. пр. н. е. не са 
документирани достатъчно. След проучването на точно определени u 
датирани останки от елинистичната u римската епоха, се доказва, че 
лопатарът е бил естествено разпространен по нашите земи вероятно go 
Средновековието (РивАРОВ, 1983). Впоследствие в археозоологичната ни 
литература се появяват u други съобщения за намирането на останки от 
този вид в България. ВАСИЛЕВ (1985) го съобщава за късния енеолит от Овчарово, 
BOKONYl (1989) за енеолита в Драма, Рибаров u Боев (1990) - за късножелязната 



63 




епоха 6 Ясъ -mene 

(Ямболско), РИБАРОВ 

(1990) - за антич- 
ността U среднове- 
ковието 6 Цуида 
(Сливен), Борисов 

(1991) - за среднове- 
ковието в Дядово 
(Новозагорско) u 
накрая Ribarov 
(1994) - за енеолита 
на Созопол. 

По-честото 
намиране на остан- 
ките от елена лопа- 
тар в Югоизточна 
България е обясни- 

Фиг. 2. Проксимален фрагмент от рог на елен лопатар {Cervus dama) МО С това, че moii е 
заедно с розетката. субсредиземноморски 

фаунистичен елемент u изисква сравнително по-мек климат. Разширяването 
на ареала му на север u северозапад по нашите земи е следствие на цялостната 
тенденция към затопляне на климата (т. н. климатичен оптимум omnpegu 8 
000 г.), както u унищожаването на първичните гъсти широколистни гори u 
постепенната им замяна с разредени издънкови гори от парков mun, към които 
лопатарът е по-приспособен. Това обяснява u неговото разпространение в 
енеолита от Североизточна, а също така u в Северозападна България (Телиш). 
От дивите konumuu бозайници - обитатели на горите са установени 

също U сърната 
( Capreolus capreolus) 
(фиг. 3) u турът 
{Bos primigenius). 
Турът все още бил 
широко разпро- 
странен U често 
бил предмет на лов. 
Турът предпо- 
читал светлите 
широколистни рав- 
нинни смесени гори 
с поляни, обрасли с 
обилна тревна 
растителност (Ко- 
WALSKI, 1975). От 

българската npupo- 

Фиг. 3. Фрагмент от долна лява получелюст на сърна {Capreolus тцрчВя ппрч XVT 

capreolus). " ^ 




64 



6. (Иванов, 1959) nopagu прекомерния му лов u унищожаването на равнинните 
гори. 

В изследвания, материал птиците са представени от две кости, 
принадлежащи на два различни вида. Едната (кат. No. НПМ 5241 - проксимален 
фрагмент от лява раменна кост) е на скален орел {Aquila chrysaetos), a другата 
(кат. No. НПМ 5242 - проксимален фрагмент от лява бедрена кост) - на 
неопределена go вид поради фрагментарността на находката фазанова птица 
(Phasianidae gen.) с големината на фазан (Phasianus colchicus). Скалният орел 
днес е обитател на планинските скални масиви. Предпочита проломи, 
дефилета, ждрела със слабо човешко присъствие. Преди обаче, когато 
антропогенните въздействия върху природата са били по-слаби, той все още 
go края на XIX в. е обитавал равнините u низините (Патев, 1950). Днес е една 
от най -pegkume птици в орнитофауната на България. 

Слабото присъствие на птичите останки обясняваме единствено с 
недостатъци в методиката на събирането на материала при разкопките. 
Пресяването на изкопната пръст винаги дава възможност да се установи u 
мястото на птиците в бита на древното население (значението им като 
обектни на лов u пр.). Обикновено при разкопките броят на птичите останки 
е многократно по-малък от този на останките от бозайници, но в повечето 
случаи птиците имат преобладаващ дял от видовия състав. В изследвания 
материал например двете птичи кости съставляват 11,1 % от състава на 
установените диви животни. 

Разнообразният релеф (хълмисти форми, равнинни терени, речни долини), 
разнообразният ландшафт (omkpumu тревно-храстови съобщества, горски 
масиви, скални комплекси), както u близостта на двете големи реки Искър u 
Bum (u no -малката p. Бара) u техните разливи u прилежащите им блата 
обуславяли едни твърде благоприятни условия за уседнал живот на 
обитателите на енеолитното селище. Разнообразието на животинския свят 
в тази богата природна среда позволявало чрез лова на едър дивеч редовно да 
се доставят необходимите продукти - месо, кожи, както u kocmu u рога, за 
изработването на сечива u gp. 



Останки от шарпаноидни коне 

Особен интерес предизвикват костните останки от коне от тарпанов 
тип, конто принадлежат на диви животни. За пръв път останки от тарпан 
по нашите земи са съобщени от късножелязната епоха от Ясътепе, Ямболско 
(РИБАРОВ, Боев, 1990). Друга находка от тарпан произлиза от потъналото 
енеолитно селище при Созопол (RiBAROV, 1994). Въпросът за разпространението 
на дивите u появата на домашните коне през неолита, енеолита u бронзовата 
епоха по нашите земи все още е дискусионен. Това определя голямото значение 
на проучените 8 находки от халколит-раннобронзовото селище при с Телиш. 
Останките принадлежат на 4 индивида - два възрастни (adultus), един 
неполовозрял (subadultus) u един млад (juvenis) индивид. Пай-добре запазена е 

65 



Таблица! 

Сравнение на остеометричните признаци и коефициентите на метакарпална кост 
на кон от Телиш -Pegymume (к. Т.) с такива kocmu на тарпан {Equus gmelini - Е. g.) (кол. 
No. 521 ЗИН'), ширококопитен кон {Equus latipes - Е. 1.) (кол. No. 25830 ЗИН) u диво 
европейско магаре {Equus hidruntinus - Е. h.) от енеолшпното селище при Овчарово 



Признак к. Т. E.g. Е. 1. Е. h. 

Признаци 

Макс. дължина на костта 
Шир. на прокс. епифиза 
Сечение на .прокс. епифиза 
Шир. на диафизата 8 средата 
Сечение на диаф. 6 средата 
Шир. на дисталната епифиза 
Сеч. на дисталната епифиза 
Мин. ширина на диафизата 



214.0 


206.5 


235.0 


181.0 


47.8 


46.6 


56.8 


37.0 


32.6 


32.7 


37.2 


27.0 


33.0 


32.8 


39.3 


24.0 


25.4 


23.9 


27.9 


19.0 


48.9 


46.4 


56.9 


34.0 


34.0 


33.1 


41.4 


- 


33.0 


32.8 


39.3 


23.5 



Коефициенти 



22.34 


22.57 


24,17 


20.44 


15.42 


15.88 


16.72 


12.98 


15.42 


- 


16.72 


13.26 


22.85 


22.47 


24.21 


18.78 



К1 
К2 
КЗ 
К4 



една дясна метакарпална кост на възрастен екземпляр (фиг. 4), чиито 
измерения са представени на табл. 1. Голямото морфологично сходство на 
конете от Телиш с тарпана {Equus gmelini) личи както от директните 
измерения на костта, така u от относителните размери - четирите 
коефициента. Наличието на останки от разновъзрастови животни (4 коня 
от 3 различни възрасти), както u намерените по костите следи от термична 
обработка, свързани с приготвянето на конското месо за консумиране, навежда 
на мисълта, че по-вероятно става въпрос за диви индивиди, които са били 
ловни обекти. Това не противоречи на факта, че успоредно с лова на коне се 
ловели U други едри konumnu бозайници - турове, благородни елени, елени 
лопатари u gp. По данни на Василев (1983), Нинов (1989) u наши проучвания 
(RiBAROV, 1994; непубл. данни) характерни бозайници за енеолитната епоха са 
дивото европейско магаре {Equus hydruntinus), лъвът {Panthem leo), еленът 
лопатар (Cervus daina) и тарпанът {Equus gmelini), последните два от koumo 
присъстват сред ловните животни от селиш,ето при с Телиш. Известно е, че 
в началния етап на одомашняване (подобно на други видове домашни животни 



' от колекцията на Зоологическия институт на Руската Академия на науките, Санкт-Петербург. 
66 




Фиг. 4. Дясна метакарпална кост на тарпан (Equus gmelini). 

- магаре, говедо, бивол) конете са били източник на месо u кожи. Едва по-късно 
me са били използвани u като теглителна впрегатна сила или за езда. Едни от 
най-ранните одомашнени коне, установени по нашите земи (конете от 
потъналото ранно-бронзово селище при Урдовиза /дн. Китен/) са били 
използвани U като източник на месо (RiBAROV, 1991). В този случай обаче се 
касае за домашни коне, чийто прародител е друг вид кон - ширококопитния 
кон {Equus latipes) (Ribarov, 1991; Рибаров, nog печат). Макар че по всичко 
изглежда, че тук става дума за диви тарпани, едва след проучването на всички 
археозоологични останки ш,е може с по-голяма категоричност конете от Телиш 
да се определят като диви или вече одомашнени. 



Останки от домашни зкиботни 



Както е посочено (табл. 2), жителите на халколит-раннобронзовото 
селиш,е са отглеждали най-малко 5 вида домашни животни - говедо, свиня, 
овца, коза u куче. Това говори за едно добре развито разнородно животновъдно 
стопанство, основаващо се изключително на скотовъдството - отглеждането 
на едър u дребен рогат добитък. Наред с това, както личи от разнообразния 
видов състав на фауната на дивите бозайници, може да приемем, че ловът в 
бита на жителите от „Телиш -Pegymume" все още е играел важна роля. 

Останките от кучета {Canis familiaris) показват, че тези животни са 
принадлежали на средна по размер порода с размерите на чакал {Canis aureus). 

От малкото видово определени останки от коза {Сарга hircus) u овца 
{Ovis aries) не може да се правят изводи за физическия тип на отглежданите 
породи, но сред останките и на двата вида преобладават сравнително дребни 
екземпляри. Очевидно овцете u козите се използвали u като източник на мляко, 
защото костни останки от ювенилни индивиди (агнета u ярета) не са 
omkpumu. Това би могло да означава, че младите животни, рядко се използвали 

67 



Таблица2 

Фаунистичен списък на дившпе u домашншпе животни в енеолишното селище Делиш- 
Pegymimie" 

I. Диви животни 

Бозайници 

1. Благороден елен {Ce/yus elaphus) 

2. Дива свиня {Sus scrofa) 

3. Тур {Bos primigenius) 

4. Сърна {Capreolus capreolus) 

5. Тарпан {Equus gmelini) 

6. Бобър {Castor fiber) 

7. Язовец {Meles meles) 

8. Елен лопатар {Cervus dama) 

9. Кафява мечка {Ursus arctos) 

10. Лисица {Vulpes vulpes) 

11. Див заяк {Lepus europaeus) 



Птици 

12. Скален орел {Aquila chrysaetos) 

13. Heonpeg. фазанова птица (Phasianidae gen. at sp. indet.; 



II. Домашни животни 



14. Говедо {Bos taurus) 

15. Свиня {Sus scrofa domestica) 

16. Куче {Canis familiaris) 

17. Овца {Ovis aries) 

18. Коза {Capra hircus) 



kamo източник на месо или gopu, въобще не са били убивани. Косвено този извод 
се потвърждава u от относително по-големия дял на дивите ловни животни, 
които доставяли по-голямата част от месото необходимо за храна. 

Месното животновъдство се основавало на отглеждането на 
домашната свиня u на домашното говедо. Много от домашните свине са били 
заколвани в неполовозряла, млада или gopu в много млада възраст. 
Консумираното свинско месо било най-често на много малки прасенца или на 
прасета с тегло 10-20 кг. Само в редки случаи израсли стари свине са били 
използвани за храна. 

За разлика от свинете, по-голямата част от говедата достигали своята 
зрялост U едва тогава са били използвани като източник на мляко, месо, кожи 
ugp. 

68 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 71-96 



Late Wurih Panthera pardus remains from 

Bulgaria: the European fossil leopards and the 

question of the probable species survival 

until the Holocene on the Balkans 

Nikolai SPASSOV, Dimitar RAYCHEV 



Introduction 

During the Pleistocene the leopard had been widely distributed in a quite vast 
area. It seems, however, that it kept away from the typical tundra-steppe of Europe as 
well as of Asia. For example, it is known from the Late Pleistocene of Caucasus, Central 
Asia and of the Primorie region but not from Siberia. It is not clear whether it inhabited 
also the Russian plain (VERESHCHAGIN, BaRISHNIKOV, 1984). Pleistocene fossil leopard 
remains are known from relatively not very few European sites but mostly from the 
southern or central parts of the European continent (BOULE, 1990; SCHMID, 1940; MALEZ, 
PEPEONIK, 1969; Clot, 1980; SYMEONIDIS et al., 1980). The earliest reliable remains of 
P. pardus s. str. date from the beginning of the Middle Pleistocene (TURNER, 1992). 
There had been an expansion of this species over the continent at the beginning of the 
Wurm (Clot, 1980) but it seems that the cold phases of the Wurm had abruptly limited 
its spreading. Most probably, during the glacials the species inhabited predominantly 
the South European (mountainous?) refuges (HEMMER, 1971). According to the fossil 
remains, during the Pleistocene the Balkans were a favourable region for this carnivore 
spreading. More than ten Pleistocene sites of fossil leopard remains on the Balkans are 
reported from the ex-Yugoslavian Republics of Croatia, Slovenia and Montenegro (MaLEZ, 
1963; MALEZ, PEPEONIK, 1869; PaVSIC, TURC, 1989). Several sites are also known from 
Greece (Attica) and Greek Macedonia (Diros) (SYMEONIDIS et al., 1980; Symeonidis & S. 
Payne - pers. comm.). The leopard has also been found in the caves of Northern Dobrudga 
(Rumania) (WiSZNIOWSKA, 1982). However, most of the remains found on the Balkans, 
as well as those discovered in other parts of Europe, are generally single scarce and 
scanty from the point of view of the species morphology and taxonomy. Similar are the 
quite fragmentary materials known from Bulgaria until now. The latter have been re- 
ported from the "Bacho Kiro" cave in Northern Bulgaria (the Prebalkan) and belong to 
strata dated between 47 000 - 29 000 years (WiSZNIOWSKA, 1982). The undescribed so 
far leopard remains from "Triagalnata peshtera" (the Triangular Cave; peshtera = cave 
in Bulg.) the Western Rhodope Mountains, are of a particular interest because of the 

71 



well preserved material. It seems that for the time being this is the find from the latest 
date in Europe with a more reliable dating (see below). 



Material and methods 

Material. Teeth and a lower semimandible of two specimens - as it seems of a 
male and of a female leopeird (Plate 1) - were found in close proximity during excava- 
tions in 1988. The materials are stored in the Museum of Carst in the town of Tchepelare, 
and bear its inventory numbers. Female specimen: a nearly intact semimandible with 
P4-M1 (no. 3859); a lower CI dex. (no. 3778); a lower P4 dex.; an upper CI sin. (no. 3778) 
- all teeth are equally worn off and are of matching size. They may be interpreted as 
belonging to one and the same adult but still young specimen. Made specimen: a large 
CI dex. from an older specimen (no. 3398). 

Methods. A comparison of the teeth metric indices (the mandibular P4-M1) is 
done by a statistical method - the Cluster analysis of cases. The measurement of the 
teeth is done by the method of SCHMID (1940). The P3:P4:M1 ratios of the compared 
mandibles are calculated as % of P3 (taken as 100%) by the method of HEMMER (1971). 

Chapters from "Description" to the end are worked out entirely by N. Spassov. 



The site 

Location. "Triagalnata peshtera" ("Triagalnata" Cave) - a cave in the Western 
Rhodope Mts. It is located at 1 140 m above the sea-level in the area of the joint between 
the Yagodinski, Izvorski and Trigradski carstic subregions. 

Stratigraphic data. Dating. The material was collected in the western entrance 
of the cave at a depth between 0.8 - 1.0 m, in a stratum consisting of clays and of marble 
pieces. Two fossU bones belonging to a cave bear were found close to the leopard fossils 
(above and below the latter) were dated in the Hanover Laboratory using the С 14 method 
and have the following absolute age: The bone from the lower horizon of the fossH 
material (depth: 1.20-1.30 m) - 17 550 ± 465 years; the bone from the upper horizon 
(depth: 1.0 m) - 15 570 ± 310 years. The leopeud remains are closer to the bone of a later 
date. 

If we assume that there had not been a significant strata displacement of the 
dated bones and of the leopard remains which were located quite close to them, these 
fossils are probably the latest reliaible remains of the species in Europe. Indeed, the 
remains from Vraona (Attica) and the Fauna contents of this cave show a very late 
absolute age - 9375 (+1265/- 1105) years but a mixing with a recent organic material is 
suspected there (SYMEONIDIS et al., 1980). We must also note a verbal report of Sebas- 
tian Payne, England (1990), about fossil remains of seemingly Early Holocene age. 

Taphonomic notes (the question of the leopard cult). The discovery of remains 
of upper and lower jaws of one and the same leopard (a female probably) in a close 
proximity with a tooth of a male leopard invoked special interest. It is striking that on 
the one hand we have a combined find of two specimens of the quite rarely found 

72 



Сечива 

Сред материалите са u 21 оръдия на труда, всичките изработени от 
еленов рог. Използвани са както отделните заострени връхни израстъци, така 
U междинните широки участъци на разклоненията на рогата на благородния 
елен. Широко се е прилагала термичната обработка за повишаване на 
твърдостта u здравината на сечивата. В 1/3 от случаите изработените 
оръдия на труда са били закалявани. Разпределението на сечивата по 
предназначение е както следва: шила (садила) - 12 бр., брадви-чукове - 6 бр., 
COXU (мотики) - 2 бр., брадви - 1 бр. Сред материала е намерена u една 
миниатюрна антропоморфна стилизирана фигурка-амулет, изработена от 
еленов рог. 



Литература 

БОЕВ Н. 1958. Очерк върху изчезването на бобъра у нас u съседните страни. - Изв. Зоол. инст. 

с музей, 7: 433-456. 
БОРИСОВ Б. 1981. Икономиката на средновековното селище върху селищната могила go с. Дядово, 

Бургаско. - Изв. Иа музеите от Югоизт. Бълг., 14: 68-89. 
БОТЕВ Н. 1981. Елен лопатар - Cervus dama L. - В: Ловно стопанство,. С, Земиздат, 114-115. 
ВАСИЛЕВ В. 1983. Животновъдството u ловът в живота на населението от енеолитното селище 

при с Овчарово. В: Овчарово, БАН, С, 67-79. 
ВАСИЛЕВ В. 1985. Изследвания на фауната на селищната могила Овчарово. - Интердисц. изследв. 

13: 7-199. 
ГЕРГОВ В. 1987. Медни находки от праисторическото селище в Редутите при с Телиш, 

Плевенски окръг. - Археология, 4: 44-54. 
ГЕРГОВ В. 1992. Мястото на селището Телиш -Pegymume в проблема за Преходния период 6 

България. - Археология, 2: 49. 
ДРАГОЕВ П. 1978. Елен-лопатар {Cervus dama L). В: Обогатяване на ловната фауна в България. 

С, Земиздат, 29-34. 
ИВАНОВ С. 1959. Храната от животински произход на обитателите на южната порта в 

Преслав. - Изв. на Арх. инст., 22: 209-221. 
НИНОВ А. 1989. Останки от лъв по българските земи. - Археология, 2: 55-60. 
ПАТЕВ П. 1950. Птиците в България. - Фауна на България, No. 1., С, БАН, 364 с. 
РИБАРОВ Г. 1983. Еленът лопатар no нашите земи. - Природа, БАН, 2: 58-59. 
РИБАРОВ Г. 1990. Бозайниците в бита на жителите от раннови- зантийското u 

средновековното българско селище в Хисарлъка (Сливен). - Археология, 4: 50-58. 
РИБАРОВ Г. Под печат. Останки от ширококопитния кон {Equus latipes Gromova) в Източна 

България. - Интердисц. изсл., 19. 
РИБАРОВ Г., 3. БОЕВ. 1990. Проучване на животинските останки от селището Ясътепе край 

Ямбол от късножелязната епоха. Интердисц. изсл. 17: 83-90. 
РУСКОВ М. 1957. Сем. Еленови (Cervidae). В: Ловно стопанство. С, Земиздат, 163-174. 
BOKONYI S. 1989. Erster vorlaufiger Bericht uber die Tierknochenfunde der Karanovo-VI- und Karanovo- 

V- Besiedlung in Drama. - In: Bericht iiber bulgarisch-deutsche Ausgrabungen in Drama 

(1983-1988), 123-127. 
KOWALSKI K. (red.) 1975. Tur (Bos primigenius). • In: Maly slownik zoologiczny. Ssaki. Warszawa, 

Wiedza Powszechna, 380-381. 

69 



RIBAROV G, 1991. The osteological material from the sunken settlement at Ourdoviza. - In: Actes du 

symp. internat, Thracia Pontica, 4: 113-119. 
RIBAROV G. 1994. Archaeozoological material from the eneolithic and early bronze age settlement at 

Sozopol. - In: Actes du symp. internat. Thracia Pontica. 5: 51-57. 



Постъпила на 25.4.1995 



Адрес на авторите 

Георги Рибаров 

ж. к. Меден рудник, бл. 409, 6x. Б, an. 8 

8000 Бургас 

Златозар Боев 

Национален природонаучен музей при БАН 

бул. Цар Освободител 1 

1000 София 



Bone remains of wild and domestic animals from the Telish- 

Redoutite prehistoric settlement 

near Telish (Pleven district) 

Georgi RIBAROV, Zlatozar BOEV 

(Summary) 

The species composition of animals of a Neolithic - Early Bronze Age (3450 - 3320 B.C.) 
settlement in central part of North Bulgaria is studied. A total of 16 species of wild and domes- 
tic mammals and 2 species of wild birds are established. Cervus elaphus, Bos primigenius and 
Sus scofa are the most often game. The remaining species are: Capreolus capreolus, Equus 
gmelini, Castor fiber, Meles meles, Cervus dama, Ursus arctos, Vulpes vulpes, Lepus europaeus, 
Aquila chrysaetos, and Phasianidae gen. et sp. indet. 

The domestic animals are represented by 5 species: Bos taunts, Sus scrofa domestica, 
Ovis aries, Capra hircus and Canis familiaris. The sheeps and goats were represented by 
small breeds and they possibly were used for milk and meat. The domestic pigs were the main 
source of meat and a large share of them was killed as juveniles. The horses meat was used for 
food also and it was roasted on direct fire. 

A large variety of different kinds of tools (axes, hammers, awls, forked poles, hoes, 
mattocks, and spuds) were produced from deer horn. 

There were variable and favorable environmental conditions in the vicinity of the set- 
tlement: forest massifs, rocky complexes, openland grass and shrub terrains, hilly forms, 
river vallies, large rivers, etc. All these habitats were used for hunt by the ancient populations 
of the region. 



70 




Fig, 1. Stratigraphic cross-section of the 

sediments at the western entrance of 

„Triagalnata Cave" 

Ф ■ the upper horizon of the fossils 

X - the single teeth of the two leopards 

- the leopard mandible 

• - the canine of the fox 



species P. pardus, and on the other - the fact 
that slcull remains were discovered only! Hav- 
ing in mind the fox tooth found in a close 
proximity, it may be suggested that a mechani- 
cal transportation of bones from another part 
of the cave (where a couple of leopards had 
found their death probably in a kind of a ca- 
tastrophe) had taken place. It may also be 
assumed - if other remains of those specimens 
fail to be found in the vicinity- that both skulls 
had been put on a certain place by a human 
hand. It is tempting to make parallel with the 
Palaeolithic cave hoard of leopard skulls from 
Northern Greece which were connected with 
some cult rites (Prof. Symeonidis, University 
of Athens - pers. comm., 1982). It is worth 
noting, however, that the leopard cult is 
known from the Neolithic of Asia Minor (C^atal 
Huyiik) and the suggestion is that this cult 
had been transferred on the Balkans too dur- 
ing the Neolithic and Eneolithic migrations 
(Николов, 1986; РАДУНЧЕВА, 1994). How- 
ever, it may well be that this cult had had al- 
ready its traditions on the Balkans and in the 
Near East since Palaeolithic times. 



Description 

Plate 1, Tables 1-4 

The jaw is robust, with a practically vertical symphysis, a high corpus and a very 
short diastema between the premolars and Gl. The alveolus of the latter is broad and 
high-placed which is an indication of a strong canine. P3 is relatively long judging by 
the alveolus. The P3:P4:M1 ratio (in % of P3) is 100:138:140 (Table 1). P4 is relatively 
long as compared to Ml - 98% of its length. Viewed from above, it is double-pinched 
sideways at the level of the front part of the protoconid (Fig. 6-b). The paraconid is 
broad, relatively long and at an angle in relation to the protoconid. The protoconid is 
long and relatively not very high. The hypoconid is placed a little bit higher than the 
paraconid. The tooth has a strong hind cingulum - particularly developed in the lingual 
part of the tooth. 

The carnassial tooth is with not very large dimensions and is short and elongated 
in shape. At the same time, it is narrow sideways and with a slightly concave mesial 
contour. The paraconid is short and low-placed - quite lower than the level of the unworn 
out tip of P4. The tip of the paraconid is placed fairly forwards and as a result the front 



73 



edge of the paraconid is very slightly inclined backwards while the hind edge is oblique 
and long. The protoconid is longer and moderately higher than the paraconid. Its hind 
edge is vertical, with a poorly expressed and plain cutting crest. These peculiau-ities are 
in connection with the wide-opened "scissors" of the long and oblique occlusial cutting 
edges of the para- and the protoconid. The "opening" of the tooth is also due to the fact 
that the edges of the para- and the protoconid are in the horizontal plane almost in one 
straight line. The talonid of the tooth is missing practically. The canines are robust and 
have a cheu-acteristic elongated shape. The upper one is relatively straight. They both 
beeir two typically felid longitudinal grooves (the lower one - on the buccal surface; the 
upper one - both on the buccal surface and on the lateral one). 



Comparison 

Comparison with VireiaUums Hemmer, 1964. There is hardly any sense in the 
comparison between the jaw from "Triagalnata Gave" and the Viretailunis schaubi (Viret) 
who lived in Southern Europe during Middle Villafranchian. Nevertheless, we should 
note that the Viretailurus has: Analogous proportions and dimensions of the mandible; 
carnassial teeth with a similau- lingual contour and a short and low paraconid; a P4 
simileir in shape. However, the following differences are apparent: The P3-4 of this 
genus are short; Ml projects above the level of P4; mesial and distal edges of Ml are 
oblique; the shape of this tooth inscribes in a square rather than in a rectangle, as is the 
case with the sample described by us; and its talonid is quite strong. 

Comparison with Lynxlynxh., 1758. In diastema length and in symphysis area 
the lynx approximates the jaw described but notably yields in size. Besides, it has a 
shorter P3 and a notably shorter and unpinched at both sides P4 with a symmetrical 
para- and hypoconids. Ml of the lynx differs with the heavily slanting hind edge of its 
protoconid (which usu£illy possesses a rudimentary metaconid) and with its strong talonid. 
The dimensions of even the largest lynx are still smaller. 

Comparison with Acinonyx Brookes, 1828. The fossil cheetah disappears in 
Europe in the Middle Pleistocene before с 0.5 million years (TURNER, 1992) but it is 
known in the Late Pleistocene from the Transcaucasus and probably more to the West, 
to Asia Minor with which the Balkans had been linked at that time. 

The jaw from "Triagalnata Cave" possesses some similarities with the Acinonyx 
type of jaw - in the position of the canines, in the symphysis and in the diastema as well 
as in the short and low paraconid of Ml. However, it displays a number of differences: 
The lower canine of the cheetah is short and not so elongated and practically, it does not 
bear the characteristic longitudinal grooves (they are hinted only); P3 is very short; the 
same holds for P4 but for the recent cheetah species. At the same time, P4 has a conical 
shape of a higher symmetry. The hypoconid and the paraconid are on the same level 
and the tooth is not double pinched when viewed from the occlusial surface. The 
paraconid of Ml is even shorter. 

Comparison wiUi Uncia Gray, 1854. The question about the existence of the 
snow leopard {Uncia) in the European Pleistocene was brought forward by Woldrich as 
early as the end of the last century. THENIUS (1969) shows that the remains mentioned 

74 



by Woldrich are in fact those of a lynx but he assumes that two jaws from "Stranska 
skala" belong to Uncia. HEMMER (1971) proved that these disputable jaws are to be 
assigned to P. pardus. There are no data that Uncia had inhabited the regions to the 
west of Afghanistan and Kazakhstan (ГЕПТНЕР, СЛУДСКИЙ, 1972). It might be said that 
practically it does not live together with the leopard and does not inhabit the same areas 
as the latter. As it seems, the snow leopeird is a leopard vicariant in the open lofty 
plateaux of Central Asia. 

The jaw from Triagalnata Cave reminds of the irbis mandible in a number of 
features: the vertical symphysis; the short diastema; and the short paraconid of Ml. 
However, a number of other characteristics indicate clearly that the jaw from "Triagalnata 
peshtera" differs from that of the Uncia and that it bears the features of the Panthera 
genus. P4 of the Uncia is shorter (92% of the Ml length against 98% in the jaw described 
by us). The front part of this tooth in Uncia is broad and the tooth is not double-pinched 
in the middle. The hypoconid and the hind cingulum in their total length do not nota- 
bly exceed that of the paraconid. The canine is more rounded (shorter but broader at 
the base) and the inner side of the hind crest is usually slightly jagged. Ml of the Uncia 
differs from that of the leopard (including that from the find from "Triagalnata peshtera") 
in the following features: The tooth is broad with a highly bulging middle part of the 
lingual contour. The distance from the vestibular fissure (which is between the para- 
and the protoconid) to the base of the crown is too small. The hind edge of the protoconid 
shows discernible jaggedness. The talonid is separated with a transverse groove (SCHMID, 
1940) from the hind edge of the protoconid. (Such a groove is also notable in some 
lynxes - especially in the fossil L. issidornesis. It is a remain of the valley separating the 
metaconid-talonid complex from the trigonid.). The talonid has the shape of a differen- 
tiated triangle and is stronger than that of the leopard. 

Comparison with Panthera gombaszoegensis Kretzoi, 1938. The species was 
described on the basis of a quite scanty material. A limited number of more integral 
remains were subsequently added to the latter (HEMMER, SCHMID, 1969; ARGAN^F, 1991). 
This resulted in the still vague nomenclatural, taxonomic and morphologic nature of 
this felid. In many cases it is not very easy to distinguish morphologically the mandibles 
of some European fossil leopards from those of the Villafranchian Panthera 
gombaszoegensis which coexisted during the Middle Pleistocene together with the Euro- 
pean early leopards. Our revision of the Panthera gombaszoegensis characteristics, speci- 
fied the following species features of the mandible: A robust jaw; a vertical symphysis; a 
short diastema; a relatively long P3 (the latter feature - specially emphasised by HEM- 
MER, 1981 - is in principle a diagnostic one but as it seems some fossil leopards, includ- 
ing the one from "Triagalnata Cave", may also have a quite long P3); Ml has primitive 
characteristics - it is rather high and short, with a low and long peiraconid; this tooth has 
also a high base - a large distance from the alveolus to the base of the fissure between 
the para- and the protoconid; the lingual contour of Ml may vary from practically flat to 
convex but as it seems the tooth is always broad. In spite of the fact that as a whole these 
features together with the big dimensions distinguish it from most of the leopards [P. 
pardus\ none of the features described above distinguishes in all 100% this species from 
all of the P. pardus. Moreover, some fossil leopards, as for example the group with the 
robust mandible (Rubeland, Rabenstein, Stranska Skala and probably Vraona as well 

75 





as the leopards from Northern Caucasus) (HEMMER, 1971; BALLESIO, 1980; see also 
below) have also most of the above described features. It is tempting to accept the idea 
that the robust leopard group as a late form of the Panthera gombaszoegemis that had 
become smaller and had evolved in some aspects (for example - a better cutting Ml). 
However, the question about the classification of the morphological characteristics seems 
more complicated because of their mosaic distribution and of the individual variations. 
Solving of the problem for establishing reliable criteria for both species differentiation 
is not possible without a thorough examination and without discovering new fossils. 

It has to be noted that the remains assigned to Panthera gombaszoegensis (espe- 
cially the later subspecies coeval with the earliest leopards) are nearly always of appar- 
entiy larger dimensions as compared to the robust type of leopard. The corpus mandibulae 

of the completely mature specimen 
is proportionally higher to the tooth- 
row height than that of these leop- 
ards. These criteria remain for the 
time being as the most indicative in 
the differentiation of Panthera 
gombaszoegensis from the robust fos- 
sil leopards of Europe. We may add 
Д В *° them one more criterion regard- 

less of the fact that it needs a statisti- 
Fig. 2. Length of the cutting surface of the lower Ml and cal proof: The top of the leopard 
the shape of its paraconid: A - the leopard from paraconid, not only of the "gracile" 

M^sbfch '^' ^'''"' ^ " ^^' ^" ^'"'^'^''''^"'''' ^'""^ type but of the robust type too, is 

shifted forwards in relation to the 
area of the whole conid. (The perpendicular drawn downwards from the top divides the 
paraconid triangle, in labial view, into two parts - a short, front one and a hind, long 
one. In P. gombaszoegensis this perpendicular divides the paraconid into two approxi- 
mately equal parts) (Fig. 2). 

The leopard from "Triagalnata Cave" has a robust symphysis and a short diastema 
like the Panthera gombaszoegensis. Like the latter it has also a rather long P3 (see the 
description). However Ml is quite different of that of the species discussed, despite the 
low paraconid. It is very narrow with a concave lingual contour, practically vertical 
mesial and distal edges^ and a short paraconid strongly drawn mesialwards. It is too 
short and elongated. 

Comparison with Panthera pardus L., 1758. The above comparisons show that 
the jaws from "Triagalnata Cave" differ from those of the felids examined so far. The 
jaw clearly associates with the fossil leopards {P. pardus) in dimensions as well as in 
morphology. 

According to НЕММЕП (1971) and supported by BALLESIO (1980) the European 
fossil leopards divide in two philetic lines. One of the latter - probably with more an- 
cient origin judging by the mandibles - has a robust symphysis, a short diastema (see 
Table 1) and broad carnassial teeth with a long primitive paraconid. To that group may 
be assigned the remains belonging to the Middle and the Late Pleistocene, for example 
those from Rubeland, Stranska skala, Rabenstein as well as the Caucasian Holocene 

76 



leopards (SCHMID, 1968; 1969; HEMMER, 1971). The other group consists of remains 
which have mandibles with features contrasting to the first group - elongated diastema, 
low oblique symphysis, narrow carnassial teeth with a short (see Table 1) and low 
paraconid. Remains of a different age - from the Early Middle Pleistocene (from Mosbach 
and partialy from Mauer ) to the end of the Pleistocene (Taubach, Jaurens) (BaLLESIO, 
1980) - may be also assigned to the second group. According to Hemmer and Ballesio 
since the Middle Pleistocene this g^oup had been seeking refuges in Southern Europe 
and there had been a resetdement in the interglacials more to the North. 

The results of the graphic comparison (Fig. 3) of the Ml proportions of the leop- 
ard from "Triagalnata Gave" with those of the above mentioned two groups are not 
particularly suggestive. Generally, according to the teeth proportions, this leopard occu- 
pies an intermediate position. Anyway, its resemblance with the "gracile" leopards 
(Jaurens, Mosbach, Taubach) is slightly greater. It is interesting that the leopard from 
"Triagalnata peshtera" is closer only to the ancient specimen from Mauer with which it 
has similar profile of P4. As it seems, the individual variations of a number of Ml 
features are quite considerable. 

Individual sections (Fig. 4) in the cluster analysis of the complex of all P3-M1 
features considered by us show almost the same pattern of similarities (see Tables 2-3). 
It is obvious that some of the characteristics demonstrate a notable individual variabil- 
ity which does not give opportunity to delimit clear groups (the height of the paraconid 
may show a partictdar variability - the latter being enhanced for example by its differ- 
ent degree of wearing off in the groups of different age). Nevertheless, the group with 
narrow carnassial teeth of the "gracile" leopards is formed to some extent at the right 



Sl Ku Tr Ma Mo 

+. D • Ф ▼ 



Jl T» )2 Lj R» 

Д * A, О 




ио% 



Fig. 3. Simpsonian ratio diagrams of lower Ml. Data is taken from BALLESIO (1980) except that for the 
„Triagalnata Cave": 1 - total length; 2 - length of the protoconid; 4 - length of the paraconid;.? - max. 
width; 9 - height of the protoconid; 12 - height of the paraconid. St - Stranska skala; Ru - Riibeland; Tr 
- Triagalnata Cave; Ma - Mauer; Mo - Mosbach; J - Jaurens; Та - Taubach; Ls - superior limit of the 
individual variation in recent leopards; Ra - Rabenstein 



77 



Acin 

8 



-8 







Unci 




Jorl 


Msbh 


Mau TrCv 






Jor2 


Afr. 

Taub 

Siam 








Kvks 


Rab. 






Ind 


Stsk 
Rubl. 



-6 







12 



Fig. 4, Graphical representation of cluster analyses of cases. Degree of similarity in the grouping by 
all metric characteristics of the lower P4-M1. Abbreviations: Acin - Acinonix jubatus; Jor - Jaurens 
(fossil leopards from Jaurens); Msbh - Mosbach; Mau - Mauer; Unci - Uncia uncia; TrCv - Triagalnata 
Cave; Afr. - recent African leopards; Taub. - Taubach; Siam - recent leopards from Siam; Kvks - 
recent leopards from Caucasus; Ind - recent leopards from India; Rab. - Rabenstein; Stsk - Stranska 
Skala; Rubl. - Rubeland 

upper corner of the diagram. The leopard from "Triagalnata peshtera" is close to themi. 
This leopard and mostly the recent ones from Asia and Africa demonstrate a transition 
towards group from the Stranska Skala, Rabenstein and Rubeland. 

We may assume that most stable and established by the natural selection are the 
proportions connected with the relative thickness of the mandibular P4-M1. The latter 
are related to different specialisations: towards cutting or towards cutting and crushing 
(Van VaLKENBURG, 1989). For this reason the relationship between leopards from dif- 



78 



ferent sites are examined in Fig. 5 by comparing the relative width of their Ml and P4 
only, by the method of the cluster analysis. Now the diagram shows a clearer pattern of 
grouping. It supports to some extent the conclusion about the validity of the £ibove 
dividing of the European Pleistocene leopards into two groups - with robust and with 
narrow cajnassial teeth. The leopards from Jaurens, Mosbach, Taubach and as it seems 
that from "Triagalnata Cave" belong to a group that represents a transition through 



-8 



Acin 


Sisk 


Rab 


Taub 


Unci 
Afr. Kvks Rubl 




Jor2 Jorl 


Ind. 
TrCv Mau 

Msbh 

Pale 

Slam 





-1 1 



3 4 



7 8 9 10 11 



Fig. 5. Graphical representation of cluster analyses of cases. Degree of similarity in the grouping by 
the width of the lower P4-M1. Abbreviations: Pale - Palestine; for all other abbreviations- see Fig. 4 



79 



recent Afro-Asian leopards towards the group of the robust fossil leopards. It is interest- 
ing to point out the similarity between the Late Pleistocene leopards from Palestine 
(KURTEN, 1965) and the "narrow-toothed" line. The clear differentiation of the section 
from Siam is also impressive. 

The conclusion from the morphometric comparison of the teeth coincides with 
the morphological observations: The leopards from the "gracHe" group (including Mauer) 
have a flat or even a concave Ml lingual contour while in the specimens from the 
"robust" group this contour is rather convex (Fig. 6). Whereas the morphologic analysis 
of the teeth indicates a similarity between the specimen from "Triagalnata Cave" and 
the leopards with gracile (narrow) teeth, the comparison of the mandibular proportions 
shows a quite opposite affinity - towards the leopards of the "robust" group (Table 1). 
The leopard from Vraona (the Late Wurm of Greece) is very close with these indices to 
this group and to the Triagalnata Cave leopard. As far as we can judge from the pub- 
lished photograph (SYMEONIDIS et al., 1980), Ml of that specimen has a shape which is 





мвМ 



vTWT 



01 



в 




Fig. 6. Lower cheek teeth of different Panthera species and leopard forms - occlusial view (drawing by 
A. Zarichinov): A ■• Ml of: 1 - the P. gombaszoegensis from the Mosbach sands (from a photograph in 
HEMMER, 1969); 2 - P. lea, 3 - P. spelaea; 4 - P. tigris (from ВЕРЕЩАГИН, 1971); В - P4-M1 in leopards: 
1 - the robust type of dentition (cutting and crushing) (note the lingual contour of Ml); 2 - the 
„gracile" type of dentition (active cutting) 



80 



similar to that of the leopard from "Triagalnata Gave" (with which the former is close 
both in age and location). As to the recent leopeirds, some of the Asian lineages are with 
a similar symphysis - the Caucasian leopards (as a matter of fact, probably two different 
forms are localised there - see ГЕПТНЕР, СЛУДСКИЙ, 1972) and partially those from 
Siam. The African populations as a whole seem to differ from the Triagalnata Cave 
specimen with their elongated and slanting symphysis. 

The P3:P4:M1 ratio of the leopard from "Triagalnata Cave" is also rathej closer 
to that of the leopards with a robust mandible and differs from the same ratio of those 
from Mosbach, Taubach and Jaurens, thus forming that of the recent leopards. Within 
the frames of the species, however, this ratio seems to vary quite a lot. In this respect not 
all of the "gracile" leopards show typical ratios and the same holds true for the "robust" 
group (Table 1). 



Discussion 

The results of the statistical analysis of the leopard teeth should not be overesti- 
mated. The diagrams show that a combination of more characteristics and a consider- 
ably more fossil material are needed for more positive conclusions. It is clear also that in 
many cases the purely metric characteristics without a morphological analysis may be 
misleading. It is true that the cluster analysis clearly shows that the cheetah differs from 
the leopard (it even does not inscribe in the the field of diagram 4) but the behaviour of 
Uncia as that of a typical leopard. The controversial data of the tooth and mandibular 
indices lead to the suggestion of two alternative hypotheses about the development and 
the phyletic lineages of the fossil leopards in Europe: 

1. Evolution of the archaic robust forms tow£U-ds a narrowing of the carnassial 
teeth (Ml) related to a specialisation in the direction of cutting. In admitting such a 
hypothesis, we may assume that during the Late Pleistocene a new form (subspecies) 
had originated in the South European mountainous from some other forms - such as 
those from Rubestein and Srtanska Skala. It had retained its robust jaw but had devel- 
oped new implements on P4-M1 which are more evolved towards cutting. These are the 
narrowing of the teeth and the related with this change of its lingual contour as well as 
the broadening of the cutting "scissors" of the occlusial edges of Ml. 

It is relevant here to examine the Ml lingual contour adaptiv significance. Ac- 
cording to SCHMID (1940) the bulg on the lingual side - more or less developed in most 
of the leopards - is a progressive feature. In fact, however, this is a specialisation towards 
a pressure resistance, i.e. towards cutting and crushing at the same time. Hence, regard- 
ing the function of pure cutting this is an imperfect tool. In the P. gombaszoegensis that 
tooth seems to vary and both variants are to be found - with a bulging and with a flat 
lingual contour. This bulging is highly developed in the jaguar, in the cave lion and in 
the recent lion but it lacks in the tooth-apparatus that is most specialised in cutting - 
that of the tiger (ВЕРЕЩАГИН, 1971) (Fig. 6). 

In other words, the Ml lingual contour of the "robust" leopard group is con- 
nected with the bigger width of the tooth and with the higher pressure exercised on it. 
This is an evidence not only of a cutting function but also of a smashing and crushing 

81 



one (Van VALKENBURG, 1989). Hence, the flat or even rather concave lingual contour of 
the leopards with gracile Ml is more evolved in respect to the cutting - purely cfirnivore 
- function. In one of the most ancient leopards - the Early Pleistocene remains from 
Sweirtkrans, South Africa (EWER, 1956) we may find a confirmation of the thesis that the 
broad Ml (which usually are with a bulging lingual contour) are closer to the initial 
plesiomorphic condition in P. pardus. Their "robust" index (the ratio - width/length) is 
in the range of 0.46 - 0.50 (n=12) - almost the same as that of the European Middle 
Pleistocene "robust" leopards (0.49 - 0.51). The same index of the "gracile" group is in 
the range of 0.43 - 0.45, while its average value for the recent African leopards is 0.46. If 
the comparison is made by taking the width of the middle part of the tooth rather than 
the maximum width, the Mauer (max. width index - 0.48) with its slightly concave 
lingual contour will join the narrow-toothed (gracile) group while the leopard from 
"Triagalnata Gave" will have even a lower index. 

Principally, the proposed hypothesis No.l is theoretically admissible but would 
have been possible only as a result of a highly specialised selection, because - as a 
matter of principle - the tissue of the bones of the mandible is much more prone to 
changes than the tissue of the teeth. Hence, the former changes more rapidly. 

2. Specialisation of the narrow-toothed forms towards the catching of a large 
prey. This hypothesis seems more probable if we take in consideration the statement 
pointed above, namely that the tissue of the bones possesses a better plasticity to evolve. 
It is possible that those South European forms which had evolved in respect to the teeth 
and had adopted the habit of catching large prey had acquired again a big robustness of 
the mandible. However, there is a certain weakness in this hypothesis - the idea of 
returning to a mandible type that seems closer to the starting one. It is difficult for the 
time being to make definite conclusions about the P. pardus evolution without more 
fossH materials. It may be just pointed out that, as it seems, the morpho-functional 
tendencies of the evolution of the species are towards an increase of the surface of the 
Ml occlusial cutting "scissors" (decrease in the steepness of the cutting edges) - a ten- 
dency that we follow as a whole from the more archaic P. gombaszoegensis towards the 
European Late Pleistocene leopards - and towards the narrowing of the tooth (related 
with a flat to a concave lingual contour). These have been also observed in other repre- 
sentatives of the genus (ВЕРЕШДГИН, 1971). In other words, these tendencies may be 
accepted as characteristic of the evolution of this tooth in the Panthera genus and the 
close felids towards the cutting specialisation. As it seems, the individual variability is 
considerable for a number of examined indices in spite of the high functional speciaJi- 
sation of the jaw-teeth apparatus of this species. It not impossible that the analytical 
picture is blurred by an unsolved taxonomic problem - namely, the examination of two 
taxa as a single one. For the time being it is difficult to solve this problem without the 
comparison of more fossil material. It is highly probable that both phyletic lineages 
(subspecies)- of which Hemmer speaks - had existed during the Pleistocene. However, 
the occurrence of specimens in which the examined characteristics are controversially 
related leads us to the assumption that the pattern of the species evolution had been 
more complicated. 

The only more definite conclusion about the phylogeny of the leopards that can 
be drawn out of the above pointed analyses, is that at the end of the Pleistocene a more 

82 



or less isolated Gircum-Mediterranean form existed from South Europe to the Near 
East. The teeth of this form are with a highly stressed cutting function while the symphysis 
is robust. Ml is narrow, with very distant and drawn labialy para- and protoconids - 
adaptations which determine a well-developed tooth-scissors (Fig. 2). We place into this 
group the leopards from Jaurens (South France), "Triagalnata Gave" (Bulgaria), Vraona 
(Greece) and the Wurm leopards from Palestine. This statement more or less confirms 
and in the same time supplements the conclusions of HEMMER (1971) and BALLESIO 
(1980). 



Functional interpretation of the morphological data. 

The possible ecological adaptation of the population from 

„Triagalnata Cave" 

It was already pointed out that the morphology of the jaw shows some character- 
istic (archaic?) mandibular features in combination with probably progressive features 
of the teeth. As was already noted, for the mandible the following features are charac- 
teristic: the robustness - especially in the symphysic part (vertical, with a short diastema); 
the long row of teeth (P3-M1); and the robust canines (Table 4). These features are an 
evidence of specialisation that is quite rare in the recent forms but is close to that of the 
Uncia and to a great extent to P. gombaszoegensis. The snow leopard {U. uncia) is an 
inhabitant of the high plateaux of Gentral Asia where it is a leopard vicariant. Its main 
prey is the ibex. The specific mountainous conditions of these habitats are undoubtedly 
the cause of this specialisation of the snow leopard. The latter has to catch and kill its 
big and strong prey using the canines in the conditions of a highly broken relief. The 
main prey of the leopards in the mountainous conditions of the ex-Soviet Middle Asia 
(Верещагин, СЛУДСКИЙ, 1972) and in the bare and rocky mountains of Israel and 
Palestine is also the ibex. Most probably, the landscape conditions of the Wurm moun- 
tainous refuges of South Europe had been similar to those pointed above and, as it 
seems, their main prey had been the large fossil Capra ibex (a predominant herbivorous 
species among the remains from "Triagalnata" Gave). This explains the similair to Uncia 
morphophunctional specialization of the jaw apparatus of the leopard from 
"Triagalnata" cave. The data from the Wurm of Palestine, where the found canines are 
extremely robust, shaw a close resemblence with the above mantioned leopard. 

The broad Ml with a convex lingual contour of the U. uncia (as well as that of the 
recent Gaucasian leopard) - is probably an evidence of the relatively rare hunt of the 
main prey which had been difficult to take by surprise and to Idll. This supposes a more 
complete devouring of the carcass, gnawing of the skeleton and hence, adaptation of the 
tooth-system towards cutting and crushing. As it seems, the leopard from "Triagalnata 
peshtera" had lived in more favourable - in respect to the prey abundance - conditions 
(as are those of the Wurm) that permitted the evolution of the cutting function of the 
carnassial teeth. 



83 



. .;/: The possible existence of the leopard in the Holocene 

of South-Eastern Europe 

It seems, so far, that there is no evidence (excluding Caucasus) for the leopard 
existence in the Holocene of Europe. We may assume that if it had survived somewhere 
in Europe until Holocene times, most probably, it should have been on the Balkans 
considering the zoo-geographic as well as the climatic and environmental conditions. 
That's why the question for the possible existance of P. pardus on the Balkans in the 
Holocene time is of particular interest. 

The scarce images (pictorial and plastic) from Historic times cannot guarantee 
on any account that the. represented prototype is of a local provenance. This is due to 
the great possibilities of information spreading and to the obvious influence of foreign 
Art samples in that time. On the other part, the existing written sources do not give 
serious reasons to believe that this species - like the lion - had been distributed on the 
Balkans or in any other area of Europe (MaLEZ, 1963). However, it is worth mentioning 
that recently Greek zoologists attracted notice to a not very well known text which is of a 
more serious interest in this respect (G. Giannatos, Arcturos, Tessalonild - pers. comm.). 

Ecological possibilities of species survival until the Holocene. It is presumed 
(RENAULT-MICHKOVSKA, 1986) that in Europe the leopard had not survived the most 
severe glacial phases of the Late Wurm. According to the paleo-climatologic data, the 
maximum ice-covering of the more southern parts of the northern hemisphere (to which 
the Mediterranean belongs) had been before с 18 000 years (ЭНДРЮС, 1982). To judge 
by the dating of the remains from "Triagalnata peshtera" and partially by the data from 
Vraona (Greece), the milder climate of the Balkans has given probably an opportunity 
to this species to survive that climatic minimum. We may assume that this carnivore 
had survived until the beginning of the Holocene. As it seems, this presumption will be 
confirmed by the data of the English archaeo-zoologist Sebastian Payne (see above - 
pers. comm., 1990). If that is so, the causes of this lack of reliable evidence of the 
existence of species in Prehistoric and Historical times should be found. 

Archaeological arguments. Considering the lack of enough fossil bone material, 
serious pro and con arguments for the leopard existence in the Holocene of South Eu- 
rope should be sought in the zoomorphic images from Prehistoric times (Neolithic, 
Eneolithic, Early Bronze Age). Unfortunately, most of the zoomorphic representations 
(statuettes and depictions) of that time are rather abstract and often the archaeologists 
give them a quite free interpretation. For this reason a number of images interpreted as 
those of big cats or of leopards cannot be accepted as a reliable proof of the presence of 
these animals in the local Prehistoric Art. It is enough to mention the well-known 
Eneolithic hollow figurine of a sitting felid from the village of Golyamo Delchevo, Varna 
region. In different archaeological descriptions this figurine of a lion with a moulded 
mane (where the head-lid had been fastened to the corpus-vessel) has been interpreted 
as a cat, a dog and even as a cow (SPASSOV, ILIEV, in press). 

РЛДУНЧЕВА (1994) suggested the idea that a schematic leopard image is repre- 
sented in the ornament of a Prehistoric vessel belonging to the Vratsa Museum of His- 
tory. However, its stylisation is so strong that the interpretation is in the sphere of the 
subjective assumptions. As for the ceramic plate from Dolnoslav (Southern Bulgaria) - 

84 



which is interpreted in the same publication as a head of a large felid - it should be 
admitted that in this case the author is probably right. However, it is rather that of a 
lion than of a leopard judging by the mane which is schematically worked out on the 
back of 4е plate. The Early Eneolithic model of an furnace - recently discovered in 
Slatino (the Mesta river valley) - had provoked to a particularly great extent the imagina- 
tion of die archaeologists. This was connected with the argumentation of the idea of an 
influence from the cultures of Asia Minor and of the well-known there leopard cult (see 
Ghapt» "Taphonomic notes"). РАДУНЧЕВА (1994) assumes that the furnace has the 
shape of a large cat head (Fig 7-a). НИКОЛОВ (1990) on his turn presumes that *the 
animal ova-hanging the furnace-opening" (i.e. the animal which is at the same time a 
nose of the above supposed zoomorphic head) is a leopard (Fig. 7-b). With some good 



Д. ..-^-^^Ш^ч»- 




^ш^ш 


ш 


^^шш 


№ 




щ 




кщш 


ш 




tKA- ''"Щ-'^ЩшШш 


|^ш 




^.^№m^Щвм 


ImL 


^I^^B^^ii^^lMI 


Ш? 


^^ш 


j^ 







Fig. 7. A 



Fig. 7. ftdiistoric zoomorphic figurines 
associated by some researchers with 
the 1е<фагв image: A - the top of the 
model of fiimace from Slatino (Early 
Eneolitiiic); В - a latero-frontal view of 
the same fiimace - the „nose" of the 
Jeopard bead" is, in fact, a represen- 
tation of a salamander; С - the ceramic 
statuette ftcm Eleshnitsa (6000 ВС, Bul- 
garia) considered as that of a leopard - 
in fact, this is a Felis silvestris or a lynx 
(note the typical line coming sideways 
from the comer of each eye) 




Fig. 7. В 




Fig. 7. С 



85 



will this furnace may be seen as the head of a large cat, rather as that of a lion with a 
mane represented by the ornaments. As for the ''nose''-animal (the one that overhangs 
the furnace-opening) with circular ornaments, it is worth mentioning them in relation 
to other believes. A quite similar representation was discovered in Slatino separately 
from the furnace. Unambiguously, both images are of a salamander. Even nowadays, 
the latter is believed to be intangible by the fire. From this point of view, of particular 
interest is the combination of an furnace and a salamander in Slatino because, as it 
seems, these believes have more ancient roots than is thought. 

Николов (1986) describes the head of a ceramic felid figurine. The latter has 
been discovered in Eleshnitsa (the Mesta river valley, Southern Bulgaria) and dates 
from Late Eneolithc times. He interpret it as a representation of a leopard and uses it as 
an evidence of the leopard cult - one of the arguments that establishes the connection 
between the culture of the Mesta valley and the cultures from Asia Minor. The head 
from Eleshnitsa is certainly that of a felid but not of a leopard. A especially emphasised 
deep and long groove goes sideways of the corner of each eye of this head (Fig. 7-c). The 
ancient sculptor had not placed randomly these grooves but intentionally order to char- 
acterise the species of the represented felid. The wild cat and the lynx have such a 
pattern at the outer corners of the eyes but not the leopard. The exclusion of the leopard 
as a possible subject of the representation from Eleshnitsa does not, actually, discard by 
all means the idea of the leopard cult. The rarity or the lack in Balkan conditions of the 
prototype of the cult - the leopard - may have led to the substitution of the cult subject 
with its closer local analogue - for example the lynx. 

Three sculptural images from South-Eastern Europe - in contrast to the above 
rather doubtful leopard representations - deserve special attention. These are: the 
Eneolithic figurine (head) from Sitagroi (Northern Greece); the Eneolithic zoomorphic 
statuette belonging to the group of the cats from Gascioarele (Rumania); the unpub- 
lished so far Late Neolithic zoomorphic ceramic head - a fragment of a cult table - from 
Gnilyane (Kurilo culture). The statuette of a stretching felid from Rumania (Fig. 8-a) 
may be of a wild cat or - according to its proportions - rather that of a leopard. Consid- 
ering the existence in these lands of cultural influences from the East - the Northern 
Prichernomorie (the northern lands neai the Black Sea) - the possibility is still valid that 
it does not depict a local, animal but a representative of the Caucasian fauna. The eyes 
of the depicted beast of prey from Gnilyane (Fig. 8-b) are specially emphasised. They are 
big and bulging, typically feline. The proportions are those of a large felid - rather those 
of a leopard - without even a hint of a lion mane. The head from Sitagroi (Fig. 8-c) is 
definitely that of a large felid. Considering the lack of a bent in the profile of its fore- 
head, this is more probably a leopard head rather than that of a lioness. The latter two 
examples give reason to suggest that the leopard-like representations of that kind had 
been based on the local fauna. 

The possible causes of <iie exfincfion of <lie leopard in the Holocene. The 
examination of the Palearctic population of the leopard shows that in one aspect its 
existence is difficult under conditions of abundant snow and, in the other aspect, this 
beast of prey seeks rocky regions with a broken terrain that are convenient for an am- 
bush-hunting and for hiding. At the same time the leopard lives rarely or never in areas 
inhabited by the wolf (ГЕПТНЕР, СЛУДСКИЙ, 1977; СЛУДСКИЙ, 1976). 

86 




Fig. 8.A 



Fig. 8. Prehistoric figurines - rep- 
resentations of leopards: A - ft-om 
Cascioarele (Eneolithic, Ruma- 
nia); В - the head ft"om Gnilyane 
(Late Neolithic, Northern Bul- 
garia); С - the head of a leopard 
(?) from Sitagroi (Eneolithic, 
Northern Greece) 



Fig. 8. В 



Fig. 8.C 












Г 




^ 








^ 








^- > 


i 


Ш-- ^- 




' 


1 


ie4 ^ 


Ч ■ C^--.' 


i 




^1^ 


""^^ 


r 




1 1 


1 ICM ^^ 







87 



We may presume that the thick snow-covers of the forest massifs widely distrib- 
uted in the Holocene has been a limiting factor of the spreading and of the existence of 
the species on the Balkans too. The wolf packs better adapted for hunting in the plain- 
forests (by pursuit), together with the deep snow would have been serious obstacles for 
the normal existence of the leopeird population. The ecological conditions of the spread- 
ing during the Holocene forests had localised the species population in the poorer in 
game southern and mountainous areas. The ibex - its main prey there - had disap- 
peared, as it seems, in the Early Holocene (СПИРИДОНОВ, СПАСОВ, 1993) and most 
probfibly, this contributed to the disappearance of this beast of prey in these basic 
biotopes. Eventually, the leopard remained mainly in isolated premountainous 
populations and had been probably exterminated by the man at a fairly early date. 



References 

ArGANT a. 1991. Carnivores quatemaires de Bourgogne. - Documents des Lab. de Geologic, 

Lyon, 115: 306 p. 
BaLLESIO R. 1980. Le gisement pleistocene superieur de la grotte de Jaurens a Nespouls, Correze, 

France: Les carnivores (Mammalia, Camivora). - Nouv. Arch. Mus. Hist. nat. Lyon, 18: 

61 - 102. 
BOULE M. 1910. Les grottes de Grimaldi. - Geo!, et Paleontol., Monaco, 1 (3): 153 - 362. 
Clot A. 1980. La grotte de la Carriere (Gerde, H-tes Pyrenees). Stratigraphie et Paleontologie des 

carnivores. These 3-eme Cycle. - Travaux du lab. de Geologie de I'Univ. P. Sabatier, 

Toulouse, 1: 239 p. 
Ewer R. 1956. The Fossil Carnivores of the Transvaal Caves: Felinae. - Proc. Zool. Soc. London, 

126 (1): 83 - 95. 
HEMMER H. 1971. Zur Kenntnis pleistozaner mitteleuropaischer Leoparden [Panthera pardus). - 

N. Jb. Geol. Palaont. Abb., 138 (1): 15 -36. 
HEMMER H. 1981. Die Evolution der Pandierakatzen Modell zur Uberprufung der Brauchbarkeit 

der Hennigschen Prinzipen der phulogenetischen Systematic fur 

wirbeltierpalaontologische Studien. - Palaont. Z., Stuttgart, 55 (1): 109 - 116. 
Hemmer H., G. SchUTT. 1969. Ein Unterkiefer von Panthera gombaszoegensis{KrGtzoi, 1938) aus 

den Mosbacher Sanden. - Mz. Naturw. Arch., Mainz, 8: 90 - 101. 
KURTEN B. 1965. The Carnivora of tlie Palestine Caves. - Acta Zool. Fennica, 107: 1 - 74. 
MaLEZ M. 1963. Kvartarna fauna pecine Vetemice u Medvednici. - Paleontologia Jugoslavica, 5: 

143 p. 
MaLEZ M., Z. PEPEONIK. 1969. Entdeckmng des Ganzen skelettes eines fossilen leoparden in der 

Vetrenca-Hohle auf dem Popovo polje (Herzegowina). - Bull. Sci., Conseil des Acad, de 

la RPF de Yugoslavie, Section A, 14 (5 - 6): 144 - 145. 
PaVSIC J., 1. Turk. 1989. Prva najdba Panthera pardus (Linne) in nove najdbe \Tste Gulo gulo 

Linne V Sloveniji. - Razprave IV. Razreda Sazu. Ljubljana, 30 (4): 129 -160. 
RenaULT-MichKOVSKY J. 1986. L'Environnement au temps de la Prehistoire. Masson, Paris, 183 

P- 
SCHMID E. 1940. Variationsstatistische Untersuchungen am Gebis pleistozaner und rezenter 

Leoparden und anderer Feliden. - Z. Saugetierkunde, Berlin, 15: 1 - 179. 
SCHUTT E. 1968. Ein jungpleistozaner Leopardenfund aus der Baumannshohle bei Rubeland 

im Harz. - Mitt. Geol. Inst. Techn. Univ., Hannover, 8: 102 - 115. 
SCHtnr G. 1969. Pantfiera pardus sickenbergi n. subsp. aus den Mauer Sanden. - N. Jb. Geol. 

88 



Palaont. Mb., 5: 299 - 310. 
SpaSSOV N., N. ILIEV. In press. Animal remains from the submerged Late Eneolithic - Early 

Bronze age settlement near Sozopol (The South Black Sea coast of Bulgaria). - Tracia 

Pontica. 
SYMEONIDIS N., F. BACHMAYER, H. ZaPFE. 1980. Ergebnisse weiterer grabungen in der hohle von 

Vraona (Attika, Griechenland). - Annales Geol. des Pays Helleniques, Athenes, 30: 291 - 

299. 
ThENIUS E. 1969. Uber das Vorkomen fossiler Schneeleoparden (Subgenus Uncia^ Carnivora, 

Mammalia). - Saugetierkundl. Mitt., Munchen, 17: 234 - 242. 
Turner A. 1992. Villafranchian-Galerian Larger Carnivores of Europe: Dispersions and 

Elxtinctions. - In: Koenigswald W. v. & L. Werdelin (eds.). Mammalian Migration and 

Dispersal Events in the Europaean Quaternaiy. Courier Forsch.-Inst. Senckenbcrg, 153 

- 160. 
Van VaLKENBURG B. 1989. Carnivore dental adaptations and diet: a study of trophic diAersity 

within guilds. - In: Gittleman J. (ed.). Carnivore ВеЬалаог and Evolution. Cornell Univ. 

press, Ithaca, New York, 620 p. 
VERESHCHAGIN N., G. BaRYSHNIKOV. 1984. Quaternaiy Mammalian Extinctions in Northern 

Eurasia. - In: Martin P., R. Klein (eds.). Quaternary Extinctions. Tucson, The Univ. of 

Arizona Press, 483 - 516. 
WISZNIOWSKA T. 1982. Carnivora. - In: Kozlowski J. (ed.). Excavations in the Bacho Kiro Cave 

(Bulgaria). Warszava, Panstwowe Wydawnictvo Naukowe, 52 - 55. 
ВЕРЕЩАГИН H. 1971. Пещерный лев u его история 6 Голарктике u В пределах СССР. - В: 

Материалы по фаунам антропогена СССР. Труды Зоологического института, 49: 123 

- 199. 
ГЕПТНЕР В., А. САУДСКИЙ. 1972. Млекопитающие Советского Союза, т. II, часть 2 (гиены и 

кошки). Москва. Высшая школа. 551 с. 
Николов В. 1986. Връзка на долината на р. Места с Анатолия през ранния неолит. - Археология, 

2: 5-10. 
Николов в. 1990. Моделът на пещ от Слатино: Onum за интерпретация. - Археология, No. 2: 

32 - 37. 
РАДУНЧЕВА А. 1994. За значението на големите komku 6 праисторическата религия. - В; Марица 

изт.ок. Археологически проучвания. С, БАН, 2: 47-52. 
СЛУДСКИЙ А. 1976. Леопард. - В: Крупные хищники. Москва, Изд. Лесная промышленность, 58- 

81. 
СПИРИДОНОВ ж., Н. СПАСОВ. 1993. Egpu бозайници (Macromammalia). - В: Национална стратегия 

за опазване на биологичното разнообразие (основни доклади). Т. 1. Biodiversity Support 

program. Washington. 
ЭНДРЮС Дж. 1982. Мир 18 000 лет назад. - В: Джон Б. (отв. ред.) Зимы нашей планеты. Москва, 

Изд. Мир, 353 с. 



89 



PLATE 1 




Leopard remains from „Triagalnata Cave" (Western Rhodope Mountains): A - a labial view of the left 
semimandible of the female specimen (about 2/3 of the natural size); В - an occlusial view of the same 
mandible (XI. 7); С - from left to right: the female leopard specimen (Triagalnata Cave) - right lower 
P4 dex., left upper canine, right lower canine; the male specimen - upper Cl dex. (about 4/5 of the 
natural size) 



90 



Table 1 

Mandibular dimensions and mandubnlar and teeth of fossil and recent leopards propor- 
tions and of some related species and genera. The fossil leopards are named by their sites 
(see above). The indices of the fossil leopards are taken or are calculated according to the 
data in HEMMER (1971) and in BALLESIO (1980). The data calculated by measuring photo- 
graphs are marked with an asterisk (*) 



\^^ Featm-e 
Site \, 


Height 
jefore 
Pa 


Height 
behind 

M, 


Heinght 
behind 
M, 
in%of 

Pa-4 


Length 
mandi- 
ble 


Length 
of 
dia- 
stema 


Length 
dia- 
stema 
in%of 
Рз-М. 


Length 
dia- 
stema 
in % of 

Pa 


Рз:Р,:М, 
in % of 
Length 
оГРз 


M,in% 
ofP, 


Height 

behind 

M, 

in%of 

P.-M, 


Vraona* 


31.5 


35 


63.6 




12.3? 


22.3 


88.4 


100:150: 
150 


100 


63.6 


Triagalnata 
cave 


26.5 


28.0 


57.6 


134.0 


10.1 


20.6 


77.5 


100;138: 
140 


102 


58.0 


Caucasus (rec) Q 
(Hemmer,1971) 


24.5 


23 


52 






24-29 






93 


52 


Caucasus (rec) ^ 
(Hemmer,1971) 


31 


30 


56 












101 


56 


Rabenstein 


38 


38 


66 




16 






100:156: 
155 


99 


66 


Stranska skala 






57 






17 


71 


100:136: 
142 


104 


57 


Riibeland 






57.5 






26 






97 - 107 


57-58 


P. gombaszo- 
egensis Mosbach 
(Hemmer) 


38.5 


40.5 


65 




16 


26 




100: 130: 
140* 




65 


P. onca(rec.) 
n = 163 
(Hemmer, 1971) 
















100:136: 
139 






P. pardus 
(Mauer) 
















100:135: 
144 


106 




















100:146: 






P. pardus (rec.) 
(Hemmer, 1971) 












>30 


>100 


L48(n = 38) 
E. Africa 
100:149: 

149 
(n = 18) 

Asia 


104 

average 

(Schmid, 

1940) 




Gr. des Enfants* 
(Boule,1910) 
n = 2 
















100:144: 

152 
100:135: 

154 






Mosbach 














139 


100:141: 
163 


117 




Jaui'ens (juv.) 
















100:143: 
153 


108 




Uncia uncia 
















100:138: 

150 
(average) 







91 



Т a b i е 2 

Dimensions and proportions of the lower P^ of recent leopards (from: Africa, Siam, India and 

Caucasus), of European fossil leopards, of Uncia uncia and of Acinonyx jubatus. 





^v^ Featm'e 
Site ^\ 


Nol 

Length 

ofP^ 


No2 

Height 

ofP, 


No3 

Length 

of 

Proto 

conid 


No4 
Poste- 
rior 
widht 


No5 

Ante- 
rior 
widht 


No2/No1 
in7o 


No3/No1 
in% 


No4/No1 


No5/No1 
in% 






Africa 
(Schmid, 1940) 


16.3 
n = 99 


11.0 
n = 62 


8.5 
n = 99 


8.0 
n = 100 


6.9 
n = 99 


64.9 


49.8 


46.5 


40.4 






Siam 
(Schmid, 1940) 


16.9 
n = 8 


10.9 


8.9 


8.0 


6.6 


64.5 


52.5 


45.3 


39.1 






India 
(Schmid, 1940) 


17.8 
n = 12 


11.7 
n = 10 


8.8 
n = 9 


8.3 
n = 12 


7.4 
n = 12 


64.8 


49.6 


46.9 


41.5 






Caucasus 
(Hemmer, 1971) 


19.1 






8.9 










47.0 






Mauer 
(Schmid, 1940) 


17.3 


10.5 


8.6 


8.5 


7.0 


60.7 


49.7 


49.1 


40.5 






Mosbach 
(Schmid, 1940) 


16.1 




8.1? 


7.9 


7.4 




50.3 


49.0 


46.0 






Jorens 
(Ballesio, 1980) 


18.7 


10.9 


9.2 


8.5 


7.4 


58.3 


49.1 


45.5 


39.6 






Triagalnata cave 


17.8;17.7 


10.5;10.7 


9.2;9.1 


8.5;8.5 


7.7;7.7 


59.0;60.C 


51.7 


47.7;48.0 


43.2 






Taubach 
(Schmid, 1940) 


18.7 






8.3 








44.5 








Palestine 
(Kuiten, 1965) 


18.7 


11.9 




9.5 




63.6 




50.8 








Stranska skala 
(Hemmer, 1971) 


16.3 






7.2 








44.0 








Rabenstein 
(Hemmer, 1971) 


21.4 






10.2 








47.5 








Rubeland 
(Schutt, 1968) 


17.8 






8.5 








47.5 








Uncia uncia 
(Schmid, 1940) 


16.6 
n=29 


10.8 
n = 10 


7.8 


7.6 


7.1 


65.3 


47.0 


46.1 


42.6 






Acinonyx 
(Schmid, 1940) 


15.1 


10.3 


6.2 


5.9 


5.8 


69.8 


41.1 


39.1 


38.5 





92 



Table 3 

EHmensions and proportions of the lower Ml of recent leopards (from: Africa, Siam, India 

and Caucasus), of fossil leopards and of some related forms 



\ Feature 
Site \ 


Nol 

Length 
ofM, 


No2 

Length 

Protoco- 

nid 


No3 

Length 
Paraco- 
nid 


No4 

Width 

of M. 


No5 
Height 
from base 
to the 
vestibuL 
fissui'e 


No6 

Height 

Protoco- 

nid 


No7 

Height 
Para- 
conid 


No2/ 

Nol 

in% 


No3/ 
Nol 
in 7c 


No4/ 

Nol 

in% 


No7/ 

No6 

in% 


No5/ 

Nol 

in% 




Africa 
(Schmid,1940) 


18.0 
n=104 


10.8 


9.5 


8.4 


5.2 


10.5 


9.8 


60.5 


52.3 


46.8 


93.7 


28.8 




Siam 
(Schmid,1940) 


17.4 

n = 8 


10.2 
average 


8.8 


8.0 


5.6 


9.8 


9.7 


59.5 


50.7 


46.0 


99.7 


32.2 




India 
(Schmid,1940) 


17.8 
n = ll 


10.5 


9.5 


8.1 


5.8 


10.2 


9.5 


58.5 


53.4 


45.3 


94.5 


32.4 




Caucasus 
(Schmid,1940) 


18.6 


11.2 


9.9 


9.0 


6.0 


11.2 


10.4 


60 


53 


48 


93 


32 




Mauer 
(Schmid,1940) 


18.4 


11.6 


9.8 


8.9 


5.8 


n.5 


9.7 


63.0 


53.2 


48.4 


88.3 


31.5 




Mosbach 
(Schmid,1940) 


18.7 


10.8 


9.8 


8.0 


4.3 


9.5 




57.8 


52.3 


42.3 




23.5 




Jaurens 
(Ballesio,1980; 


19.9; 
21.0 
n = 2 


11.9;11.9 


0.5;11.0 


8.3;8.6 


6.1;5.2 


11.8;12.0 


9.2;10.7 


59.8; 
56.7 


52.8; 
52.4 


41.7; 
41.0 


82.1; 
89.2 


30.7; 
24.8 




Triagalnata 
cave 


18.1 


11.2 


9.2 


8.1 


5.5 


10.2 


9.5 


61.9 


50.8 


44.7 


93.1 


30.4 




Taubach 
(Schmid,1940) 


20.2 


12.0 


10.7 


8.7 


5.7 


10.7 


10.0 


59.5 


53 


43 


93.5 


28 




Palestine 
(Kui-ten,1965) 


19.3 
n = 7 






8.3 












43.0 








Stranska 

skala 

(Hemmer,1971] 


17.0 


10.8 


9.0 


8.4 


5.2 


10.0 


10.2 


63.5 


53 


49.5 


102 


31 




Rabenstein 
(Henimer,1971 


21.2 


13.7 


11.5 


11.0 


6.6 


13.0 


13.5 


64.5 


54 


52 


100 


31 




Rubeland 
(Schmid,1940) 


17.8 


U.O 


9.5 


8.8 


6.7 


10.8? 


11.0 


62 


53.5 


49.5 


101.8 


37.5 








P. gombas- 

zoegensis 

(Hemmer,1971 


24.2 


14.5 


13.3 


12.8 








59.9 


54.9 


52.9 








Uncia uncia 
(Schmid,1940 


18.0 

1 






8.6 








59.9 


48.8 


47.6 


91.8 


25.8 




Acinonyx 
(Schmid,1940 


18.2 






7.4 








60.7 


48.8 


41.9 


75.1 


27.7 





93 



Т a b 1 е 4 

Dimensions of the upper and lower canines of fossil and recent leopards and of some similar 

forms 



^"^-^^^ Feature 
Site ^"-"^.^^^ 


Height 

incl. 

root 


Height 
of crown 


Height 
of root 


Mesio- 

dist. 

diameter 

(crown) 

(max) 


Mesio- 

dist. 

diameter 

(root) 

(max) 


Lab.- 

lingual 

diameter 


Triagalnata cave 
No 3398 


С 


68.0 


worn 


40.4 


13.9 


15.7 


11.1 


Triagalnata cave 
No 3778 


С 


60.4 


28.3 


31.8 


13.6 


15.0 


10.5 


Palestine; Pleistocene 
(Kurten, 1965) 


С 








16.3 
n = 5 




12.3 
n = 5 


Wildkirclili 
(Schmid, 1940) 


С 


61.8 


29.2 


32.8 




14.8 


10.7 


Jaurens 
(Ballesio, 1980) 


С 


70.0 


31.0 






16.7 








Veternica 
(Malez, 1963) 


с 








12.9 




10.2 


Vraona 
(Symeonidis, et al 19J 


Ю) с 


74.3 






14.8 


17.7 




Panthera pardus; Afr 
and Asia (average) 
(Schmid, 1940) 


ica 

С 


65.2 


29.8 


33.7 


13.5 


15.0 


10.4 


Triagalnata cave 
No 3860 


С, 




23.4 




13.0 


14.7 


10.0 


Palestine; Pleistocene 
(Kurten, 1965) 


С, 








14.5 
n = 3 




10.7 
n = 3 


Mosbach 
(Schmid, 1640) 


С, 


52.7? 


23.5? 


29.5? 


13.0? 


13.8 


9.3 






Africa and Asia 
n = 39 
(Schmid, 1940) 


С, 


54.0;65.2 


24.4 


29.7 


12.7 


13.7 


9.6 


Uncia uncia 
(Schmid, 1940) 


С, 


55.5; 
63.0 
n = 5 


24.4 


29.7 


12.0; 

12.1 

n = 12 


12.9; 
13.1 
n = 12 


9.5; 

10.0 

n=15 


Acinonyx 
(Schmid, 1940) 


С, 


33.4 


16.4 




8.7;12.6 
n = 3 




6.6;8.0 
n = 3 







94 



Received on п. 9Л996 



Authors' addresses: 

Nikolai Spassov 

National Museum of Natural History 

Blvd. Tzar Osvoboditel 1 

1000 Sofia, Bulgaria 

Dimiteir Raychev 
Museum of the Carst 
Tchepelare, Bulgaria 



Находка на Panthera pardus om късния вюрм на 

България: фосилните европейски леопарди u въпросът 

за вероятното до^ивяване на вида go холоцена на 

Балканите 

Николай СПАСОВ, Димитър РАЙЧЕВ 

(Резюме) 

Находка на челюстни фрагменти от мъжки u женски леопард е намерена при 
разкопки 6 Триъгълната пещера (Западни Родопи, България). Датирана кост от Ursus 
spelaeus, намираща се 6 близост, дава абсолютна възраст 15570 ± 310 години, което 
прави находката от леопардите вероятно най-късната плейстоценска находка на вида 
6 Европа. Мандибулата на женския индивид е сравнена с близките представители на 
Felidae, а също с по-известните останки от фосилни леопарди от Европа. Направени 
са изводи за еволюцията на зъбите разкъсвачи u мандибулата на леопардите 6 
плейстоцена на Европа. Установени са сходни черти у циркуммедитеранските леопарди 
от Европа u Близкия изток от късния плейстоцен (може би един u същ подвид). 

Морфофункционалните параметри на мандибулата на тези леопарди показва 
близост go тези на Uncia uncia u са вероятно свързани с убиване u задържане на едра 
плячка в условия на силно пресечен релеф. 

Направеният анализ на npuognama обстановка в края на плейстоцена u 6 ранния 
холоцен на Балканите води go заключението, че леопардът изглежда е преживял go 
холоцена в този район. Екологичните условия в Европа, включително u на Балканите, 
са причината за локализирането му тук 6 неголяма мозаечна популация, което е 
способствало за ранното му окончателно ликвидиране от човека. Повечето пластики 
U изображения тълкувани като леопарди от неолита u енеолита на Югоизточна Европа 
едва ли представят леопарди, но някои от тях са вероятно косвено потвърждение на 
тезата, че по това време видът все още се е срещал по тези места. Не е изключено 



95 



съвместното намиране на черепни останки от два леопарда 6 късновюрмските 
седименти от Триъгълната пещера да говори за поставянето им там от човека, 
свързано с култови обреди, предполагани по това време за Северна Гърция, а през 
енеолита известни от Мала Азия. 



96 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 97-103 



Пренит om две пегматитоби находища 

в България 

Чавдар КАРОВ, Светослав ПЕТРУСЕНКО 



Описаните по-долу находища на пренит първоначално бяха изследвани 
по материали, предоставени от колекционера доц А. М. Ангелов на Националния 
природонаучен музей - БАН. Минералът пренит досега минераложки е 
характеризиран в България от находищата му при с Твърдица, Бургаско 
(Костов, 1962а), в района на Княжево, Люлин пл., южните части на Витоща 
(Велинов, Черноколев, 1965), (Велинов, Пунев, 1972). Други автори го 
споменават при петрографското описание на някои скали. Присъствието на 
минерала в пегматитоби условия е отбелязано за пегматитовите шлири от 
Росенския Плутон при с Черноморец (Димитров, Димитрова, 1961) u no 
непубликувани данни на единия от авторите - в десилицирани пегматити от 
района на Седемте езера в Рила. Според непубликувани данни на акад. Костов, 
пренит се намира в миндални празнини сред андезитите около Боянския 
водопад на Витоша. Според устни съобщения на геолога Д. Н. Стоянов, 
минералът се среща u в андезитови туфи от Лозенската пл. в парагенеза със 
самородна мед u калцит. 

Едното от находищата, от което е събран материал за настоящите 
изследвания, се очертава като най-богато на пренит с минераложко значение 
в България. То се намира в северозападната част на Витошкия плутон 
(Димитров, 1942) сред кариерите за монцонит над с Мърчаево. С монцонитите 
преобладаващо са свързани множеството пегматитови тела. В тях се 
различават два типа пегматити - фазови u фациални (Arnaudov, Petrussenko, 
1992). 

Изследваните от нас шлировидни камерни пегматитоби тела са с богата 
минерализация, представена от добре оформени кристални индивиди на 
различни минерали, развити в камери. В повечето случаи me са обхванати от 
обилна фелдшпатизация, имат неправилни очертания, различни размери (от 
няколко go 15/30 cm) u постепенно прехождат към вместващите ги монцонити 
(Фиг. 1). Те могат да се отнесат към фациалния mun пегматити, които 
преобладават сред монцонитите в северозападната част на планината. 

Пренитът от това находище е образуван в празнините на пегмати- 
товите тела в две генерации. Първата е представена от плътно подредени 
по (001), слабо разнищени, субпаралелни плочести кристали със основни стени 

97 




6. 



Фиг. 1 Схематечен разрез на камерен пегматит от кариерите над с Мърчаево на Витоша. 1 
- монцонит 2 - променен монцонит 3 - ортоклаз 4 - кварц 5 - пренит 6 - хейландит u gp. 
зеолити върху пренит 

(110), (001), U много рядко (010), образуващи сноповидни агрегати. Втората 
генерация се наблюдава по-често u обикновено покрива първата, като образува 
силно разнищени, ветриловидни go полусфероидални агрегати с неравни 
гребеновидни повърхности (фиг.З) с размери от 0.3 go 1.5 cm. Отделните 
розетки често образуват плътни покрития. В агрегатите пренитът е с блед 
жълтозелен цвят. Под микроскоп е прозрачен u се наблюдават характерни 
сноповидни структури с пукнатини по цепителните повърхнини (001), 
запълнени с глинеста маса. 

Второто находище се намира в района на с Изгрев, на 5 km югозападно 
от гр. Царево, Странджа пл., сред интрузивите на т. нар. Изгревски плутон. 
Той има подковообразна форма, площ 10 kml u е изграден от наставките на 
следните фази: габропироксенитова, габродиорит-монцодиоритова, аплитова 
U дайкова (Канурков,1988). Пренитът тук е развит в празнините на 
пегматитови тела, свързани предимно с монцодиоритовата наставка на 
плутона, образува друзовидни, частично субпаралелно подредени клиновидни 
плочести кристали (фиг. 4,5) с огънати стени представени от (001) u (110) 
(фиг. 5) u no -рядко (100). След разнищването им no периферните части се 
наблюдават голям брой субиндивиди (фиг. 4,6). Кристалите често са групирани 
в сноповидни (фиг. 2), щоковидно u розовидно изградени агрегати (фиг. 4,6,7). 
Степента на разнищване е по-малка от тази на кристалите от Витоша - 
срещат се единични плочести кристали с преобладаващи стени {100} u блоков 
строеж (фиг. 5), рядко се наблюдават полусфероидалните агрегати, характерни 



98 




Фиг. 2 Сноповидно разнищен крисгаал на 
пренит от с. Изгрев, Странджа пл. Линеен 
мащаб 100 цт. 



Фиг. 3 ВетрилоВидно разнищен кристал на 
пренит от Витоша. Линеен мащаб 100 цт. 




Фиг. 4 РозоВиден агрегат от субпаралелно 
подредени огънати кристали на пренит 
от с. Изгрев, Странджа пл. Линеен мащаб 
100 цт. 



Фиг. 5 Единичен плочест кристал на пренит с 
блоков строеж на стените {100} от с. Изгрев, 
Странджа пл. Линеен мащаб 100 цт. 




щ 


Ш^^ЙШт^^ШЗШВ^ 




--0 




■ ■ ■ > -i' 




ф 


й 


.•г.чаГ?... -Ч 


ш^ 




ШШтм 


ШШЯМИ! 'ЧИИ 'ЧП 



Фиг. 6 Щоковидно и сноповидно слабо 
разнищени агрегати на пренит от с. Изгрев, 
Странджа пл. Линеен мащаб 1000 цт. 



Фиг. 7 Общ изглед на полусфероидални 
агрегати на пренит от Витоша. Линеен 
машаб 10 цт. 



99 



за витошкия пренит (фиг 7,3), 

Рентгенографските данни на пренита от двете находища почти 
напълно съвпадат с еталоните. 

Снимките са направени със сканиращ електронен микроскоп JEOL JSM- 
ТЗОО. 

Резултатите от шест микросондови химични анализи, по три за всяко 
от находищата, са сравнени с анализи на пренит от други находища u с 
теоретичния му състав в Таблица 1. В анализите от двете находища Si02 
варира от 43.53% go 44.83%, no висока стойност показва анализа на пренит от 
Седемте езера, Рила - 45.39%. За А1203 стойностите са от 22.55% go 25.30%, 
като тенденция за леко занижаване се наблюдава при анализите на препита 
от с.Изгрев. Сравнително постоянно е съдържанието на СаО в анализите на 
изгревския пренит, докато в изследвания витошки пренит той варира от 
24.39% go 26.36%, което е указател за по-бързата му кристализация в 
последното находище. 



Таблица 1 

Химичен състав на пренит от кариера над с. Мърчаево, Витоша (а,б,в)> Седемте езера, 
Рила (г), сЛзгреб, Странджа (д,е,ж), теоретичен състав (з) в тегл. проценти. Анализите 
са направени с микросондов анализатор JEOL Superprobe 733. Аналитик Цв. Илиев. 



Окиси 


a 


б 


6 


г 


9 


е 


ж 


3 


Si02 


44.83 


43.57 


43.09 


45.39 


44.32 


44.70 


43.53 


43.69 


А1203 


25.30 


24.0 


23.89 


23.71 


23.06 


24.21 


22.55 


24.78 


Fe203 


1.01 


1.2 


1.61 


0.08 


1.98 


1.24 


3.07 


.- 


СаО 


24.39 


25.8 


26.36 


25.32 


25.28 


25.32 


25.37 


27.16 


Na20 


0.00 


0.19 


0.03 


- 


0.01 


0.03 


0.20 


- 


Н20 


4.46 


5.06 


5,02 


5.00 


5.36 


4.50 


5.27 


4.37 



Преизчислените кристалохимични формули, съответстващи на химич- 
ните анализи на пренит от Мърчаево (а,б,в) u от Изгрев (д,е,ж) имат следния 
вид: 

б) (Са, 3„Na,,3).iAl,,2,Fe„o«5),c,85Si2.9509.6.(OH)3.28 
6)(Ca,,,,Na^^,)^JAl,^,,Fe^J,^Si2,^JOH)^3, 



^)(Ca^,^,^a^J,JP^,,,.^%A94\,P,JOni 



2.37 



Взет е nog внимание слоисто верижният строеж в кристалната струк- 
тура на препита (Malcic, Preisinger, 1960). 

^ 100 



Като преходен минерал между средно u нискотемпературния етапи на 
минералообразуване, пренитът предхожда образуването на зеолитите u 
калцита. 

Хабазитът е най-рано образуван от зеолитите - среща се рядко u образу- 
ва свободно развити ромбоедрични кристали (1011) с ръждивокафяв цвят 
(Костов, 1962в). Най-често наблюдаван в находищата на Витоша е 
хейландитът (Костов, ФилизовА, 1961), който образува прозрачни плочести 
клиновидни кристали, понякога субпаралелно подредени, често покриващи 
пренитовите сферолити. Стилбитът също не е рядкост. Той е с розово- 
жълтеникав цвят u образува плътни или сноповидни агрегати (Костов, 
ФиЛИЗОВА, 1961). 

За първи път апофилитът е описан от Костов (19626) в кариера ,Дипата". 
Второто му находище на Витоша е описваното, където е по-късен от 
зеолитите. Среща се като дребнозърнести неправилни гнезда u не добре 
оформени бистри кристали с големина go няколко mm. 

Калцитът се наблюдава в два хабитусни типа. При първият се образу- 
ват тънкоплочести кристалчета с добре развити пинакоидални стени 
(0001).Вторият е с добре оформена призматична зона [ЮТО] u слабо развити 
пинакоидални стени. 

Между пегматитите от двете находища се установяват малки 
различия в минералния състав u морфологията на част от минералите. В 
пегматитите от Изгревския плутон преобладават кварцовите кристали. В 
повечето случаи са бистри, удължени u с no -големи размери с/а go 2.5/1 cm. 
Други минерали образувани преди препита са: ортоклаз, рядко се наблюдават 
плочести титанитови кристали, а непосредствено преди препита идват 
радиалнолъчести агрегати от enugom u финолюспест хлорит, koumo са no - 
обилни от тези на Витоша. От зеолитите в камерните пегматити на 
Изгревския плутон се срещат само дългопризматични снежпобели кристали 
от ломонтит, достигащи go 1 cm. Засега не са установени характерните за 
Витошкото находище амфибол u турмалин. 

Наличието на камерни пегматити говори за оформянето им на не голяма 
дълбочина 1,5-3 km. (ИВАНОВ, 1992). Отбелязаните по горе различия в 
морфологията u размерите на някои минерали (в това число u препита), както 
U по-малкото минерално разнообразие на пегматита от Изгрев, говорят за 
относително по-бавна кристализация при по-устойчиви термодипамични 
условия, което може да се дължи на относително по-голяма дълбочина при 
образуването му в сравнение с Витошките камерни пегматити. 

Образуването на пренита в находището му над с Мърчаево е станало 
непосредствено след кристализацията на радиалнолъчестите агрегати от 
enugom u хлорит, koumo покриват частично минералите от основната 
пегматитова парагенеза, представена от ортоклаз, албит, пликовидни 
титанитови кристали, късопризматичен опушен кварц и амфибол, а също и 
радиалнолъчест турмалин по реда на образуването им. Освен тях, като no- 
рано образувани от препита, могат да бъдат отбелязани - розовидните 
молибдепитови агрегати, халкопирит, галенит, menanmum (Petrussenko, 

101 



Karov, 1993), магнетит, въпреки че между последните u пренитане са 
наблюдавани преки взаимоотношения. 

Образуването на пренита вероятно е било за сметка на плагиоклаза, 
който навсякъде около u 6 празнините е частично или напълно променен. 
Наличието на сноповидни u сферолитови агрегати показва бърза 
кристализация при високо пресищане на природните разтвори, богати на 
алуминий U по-бедни на силиций. 

Според много автори (КОСТОВ, 1962а, Коржинский, 1955, Велинов, 
Черноколев, 1965) той е характерен минерал за пренит-пумпелиитовия фациес, 
който е устойчив от 380° go 300° u налягане 2кБ. Намерените в последните 
години уникални слз^аи на пренит с актинолит говорят за възможна по-висока 
температура на пренитообразуване. Вероятно термодинамичните условия 
в изследваните от нас миаролови празнини сред пегматитите са били подобни 
по време на хидротермаления етап от процеса на пегматитообразуване. 

Авторите сърдечно благодарят на доц. А. Ангелов u Е. Петрусенко за 
предоставените от тях материали, на cm. н. с А. Кунов u Е. Мандова за 
съдействието при работата с електронния микроскоп u на Л. Граменова за 
графичното приложение. 



Литература 

ВЕЛИНОВ ИВ., Н.ЧЕРНОКОЛЕВ. 1965. Медна минерализация u околорудни изменения 6 района на 

Княжево. - Труд. Геол. Бълг., Сер. Геохим., минерал, u петрогр., 5: 193-207. 
ВЕЛИНОВ ИВ., Л.ПУНЕВ. 1972. Миндална пренит-пумпелитоба u зеолитоба минерализация от 

района на Княжево, София. - Изв. Геол. Инст. сер. Геохим., минер, u петрогр. 21: 97- 

109. 
ДИМИТРОВ С. 1942. Витошкият плутон. - Год. СУ, 38 (3): 89-170. 
ДИМИТРОВ С, Е. ДИМИТРОВА. 1961. Магматизъм u връзката му с орудяванията в областта 

югоизточно от град Бургас. - Труд. Геол. Бълг., Сер. Геох. минер, петрогр. 2: 10-53. 
ИВАНОВ ИВ. 1991. Гранитните пегматити в България. - Geologica BaJcanica, 6; 204 с. 
КАНУРКОВ Г. 1988. Железнорудните находища в България. С, Техника, 282 с 
КОРЖИНСКИЙ Д. С 1955. Очерк метасоматических процессов. - В: Основные проблемы в учении 

о магматогенных рудных месторождениях. Москва, АН СССР, 356 с. 
Костов И. 1962а. Пренит от с. Твърдица, Бургаско. - Cn. Бълг. Геол. Д-во, 23 (3): 354-357. 
Костов И. 19626. Апофилит от две находища в България. - Изв. Геол. И-т на БАН, 10: 39-46. 
Костов И. 19628. Зеолитите в България: аналцим, хабазит, хармотом. Год. СУ., Геол. - геогр. 

фак., 55 (2): 159-173. 
Костов И. 1993. Минералогия. - С, Техника. 734 с. 
КОСТОВ И., Д. ФИЛИЗОВА. 1961. Зеолитите в България: десмин и хейландит. - Труд. Геол. Бълг., 

Сер. Геох. и пол. изкоп., 2: 131-155. 
ARNAUDOV v., S. PETRUSSENKO. 1992. Non-granite facial and phase pegmatites in Vitosha, West 

Bulgaria. - In: Lepidolite 200, Internac. symp. mineral., petrol, geochem. gran, pegm., Praga, 

Czechosl., 10-11. 
PETRUSSENKO S., Сн. KAROV. 1993. Tennantite from the pegmatites of Vitosha. - С R. Acad. Bulg. 

Sci., 46 (1): 79-80. 



102 



Постъпила на 9.5.1996 



Адрес на авторите: 
Чавдар М. КАРОВ 
Светослав Мб. ПЕТРУСЕНКО 
Национален Природонаучен музей - БАН 
бул. Цар Освободител 1 
1000 София 



Prenite of two localities from Bulgaria 

Chavdar KAROV, Svetoslav PETRUSENKO 

(Summary) 

Prenite of pegmatite origin is reported for the first time from Bulgaria. Two localities 
of prenite in chamber pegmatite within bedrock of monzonite-diorite parts of Vitosha (W 
Bulgaria) and Izgrev (SE Bulgaria) plutons of Late Cretaceous age are described. 

Prenite of both localities forms drusy subparallely arranged on (001) aggregates of 
crystals with curved walls, usually on (110) and (001) and very rarely on (010) and (100). 
Strongly split, fan-shaped to semispheroidal aggregates with roughly crest-like surfaces of 
diameter ranging from 0,3 to 1,5 centimetres are often encountered in the Vitosha locality. 
The colour of the prenite is pale yellow-green. 

The results of six microprobe analyses (three for each locality), compared to the prenite 
theoretical composition are presented in table 1. X-ray data of prenite fit very well to the 
standards. 

The paragenesis of prenite is typically of pegmatite type in Vitosha and Izgrev locali- 
ties. There are small differences in the mineralogical composition and the morphological pe- 
culiarities of both localities. Prenite was formed immediately after epidote and chlorite. They 
cover the main pegmatite paragenesis represented by: orthoclase, albite, titanite, quartz, 
amphibole, turmaline, , as well as molybdenite, chalcopyrite, galena, tennantite, magnetite. 
Zeolites (chabasite, stilbite, heulandite, laumontite) apophyllite and calcite were formed after 
prenite. It can be suggested that prenite was formed at the expence of plagioclase, which is 
partially or totally altered everywhere around the chambers. 



103 



Срещи u изложби на минерали 6 НПМ 

Чавдар КАРОВ 



За отбелязване на Международния дей на музеите през май 1996 г. по инициатива на 
отделите „Минералогия" u „Палеонтология" беше организирана среща с дарителите на 
минерални u фосилни образци 8 Националния природонаучен музей при БАН. На срещата бяха 
връчени благодарствени грамоти на дарителите с големи заслуги за обогатяване на музейните 
колекции с нови образци. Някои от дарителите използваха случая да благодарят на музея за 
доброто сътрудничество u подариха нови униклни минерални образци, каквито са голям 
турмалинов кристал от Антарктида, събран при една от българските експедиции от Златил 
Вергилов, асистент в Геолого-географския факултет на Софийския университит u 
новооткрития за България минерал осаризаваит от Спахиево, Хасковско, подарен от 
откривателя му cm. н. с Ангел Кунов от Геологическия институт при БАН. 

Ога края на декември 1996 г. go края на януари 1997 г. бе показана изложба на тема 
„Минерали от Витоша". Тя се осъществи с любезното съдействие на колекционери на минерали, 
които за първи път 6 страната предоставиха за временно експониране 6 музей образци от 
личните си сбирки. Показаните образци са събирани предимно от витошките камерни 
пегматити. От тях внимание заслужават два големи титанитови кристала, единият от 
които вероятно е най-големият намирай в тези пегматити u е с размери 7,5 / 5 / 2 см (от 
колекциите на В. Янев u Б. Белчев), както u най-големите аметистови кристали 9 / 8 / 7 см u 
щоковидна кварцова друза с размери 11 / 9 / 8 см u бледо виолетово оцветяване; единичен 
амфиболов кристал с идриховани призматични стени u размери 5,5 / 3 / 5 см от колекцията 
на Д. Иванов; характерните за Витоша късопризматични турмалинови кристали с добре 
развити ромбоедрични стени u различни размери от колекциите на Б. Белчев, доц. А. Ангелов 
U др.; добре запазени апатитови кристали с призматичен хабитус u жълтозелен цвят (кол. Б. 
Белчев); едри октаедрични магнетитови кристали с размери 2 / 3,5 / 3 см (кол. Б. Белчев). 
Широко разпространените калиеви фелдшпати са едни ога главните минерали за пегматитите 
на Витоша. Те са били експлоатирани през 30-те години на нашия век u бяха добре представени 
в изложбата, като някои от кристалите достигаха go 18 см (кол. доц. А. Ангелов, Зл. Златев, 
П. Чапразов). Изложени бяха u прекрасни друзи ога стилбит, хейландит u апофилит (кол. доц. 
А. Ангелов). Изложбата показва някои по-нехарактерни минерали, свързани главно с 
вулканичната рамка на Витошкия плутон, като ясписи, ахати, малахит u gp. Изложбата 
беше посрещната с интерес u положителни oni3u6u сред минералозите. 

Отдел „Минералогия" в НПМ благодари на секция „Aanugapu" към Българското 
минераложко дружество за дадената възможност за добро сътрудничество с колекционерите 
на минерали. Надяваме се изложбите на частни колекции да станат традиция в музея. 
Следващата такава изложба бе „Минерали от Сакар планина" от 15.02. 1997 г. go 15.04.1997 г. 
Тя съдържа подбрани образци ога сбирката на Зл. Златев представени от най-големите 
български ставролитови срастъци, кианитови, гранатови, магнетитови u илменитови 
кристали. 



104 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 105-108 



The Alagoas (Eastern-Brazil Razor-Billed) Curassow 

- Mitu mitu (L.) - a World rarity in the collection of 

the National Museum of Natural ffistory, Sofia 

(Avess Galliformes: Cracidae) 



Zlatozar BOEV 



The genus Mitu Lesson, 1831 

The genus Mitu (and all the family Cracidae) are South-American endemics. It 
includes four recent species: Gresdess - M. tomentosa (Spix, 1825), Salvin's - M, salvini 
(Reinhardt, 1870), Razor-billed - M. tuberosa (Spix, 1825) and Alagoas - M. mitu (Linnaeus, 
1766) curassows. All species of Mitu form superspecies and all have been refered to 
genus Crax. M. tuberosa and M. mitu are considered conspecific (del HOYO, 1994). "'Crax 
m. mitu can be considered a superspecies that includes C. m. tuberosa as an 
allospecies''(SlCK, 1993). 



The range and status of M. tuberosa 

The range of M. tuberosa covers a large territory of the forest part of the catch- 
ment area of Amazon river, practically, all its southern half (DELACOUR, AMADON, 1973; 
del HOYO, 1994). PETERS (1934) definds that the spesies area covers "the greater part of 
the Guianian-Amazonian forest from eastern Peru to Para". Individuals of M. tuberosa 
are often bred as cage and voliery semidomesticated birds. The species is also highly 
valued as a hunting object for its tasty meat and large body mass (Table 1). Local Indian 
people also find its meat good and the species is one of the traditional game birds for 
them too (GOELDI, 1894). 



The range and status of M. mitu 

M. mitu is confinded to the primary "litoral or coastal forest" (SiCK, 1993, p. 5, 
Fig. 2). It was reported only for the bank lowland forests along the lowest reaches of San 
Francisco River in the Brazilian state Alagoas in a territory of 60 000 sq. km. M. mitu 
replaces M. tuberosa in residual forest of northeast (SlCK, 1993). He writes, that the 

105 



species has been first reported in the scientific literature by MARCGRWE (1648) in 
Pernambuco state. Between 17th and 19th century M. mitu has disappeared from 
Pernambuco and in the early 20th century has survived only in the Alagoas state. 

The species has been considered extinct for a century till 1951 when an adult 
female bird was collected by Oliverio Pinto at Sao Miguel dos Campos in NE Brazil, 
where the species survived by the 1970's. In a forest area of 8500 ha a total of 20 indi- 
viduals have been recorded. In 1970 only 2000 sq. km. of these forest have remainded 
in the state of Alagoas. Sick mentions that "The only individuals in captivity were ob- 
tained ... in Alagoas since 1976 and are in the Mario Nardelli Zoological Collection in 
NUopolis, Rio de Janeiro. The species survival can only be assured by captive breeding." 

Today the Alagoas curassow is considered one of the rarest avian species of the 
World. Its survival is critically endangered and possibly the species is extinct because of 
the overhunting and the drastic devastation of habitats - lowland coastal rain forests. 

Delacour, amadon (1973), Howard, Moore (1980) and King (1981) indicate that 

this form is possibly extinct from the last breeding site in the wild in Eastern Brazil. Two 
birds have been killed by hunters in 1984 and 1987 and they appear to be the last 
representatives of that species recorded in the wild. In more recent literature (SiCK, 
1993; del HOYO (1994) M. mitu is considered "probably now extinct ...", besides its 
status as an "Endangered" species listed in the CITES I category, which needs urgent 
conservation action. 



Determination of M. tuberosa and M. mitu 

Only M. salvini has white underparts in the genus, M. tomentosa has chestnut 
underparts and chestnut tip of the taill feathers (del HOYO, 1994), so both species may 
be excluded. SiCK (1993) and del HOYO (1994) indicate the following features for M. 
tuberosa: 

1) orange bare ring around eyes; 

2) black crest of feathers on had; 

3) massive casque-like bill; 

4) black had, neck, breast, belly, back, and wings (scaly ornamented); 

5) black taU with snowy-white tip of the feathers; 

6) chestnuts undertail-coverts and caudo-lateral parts of thighs; 

7) black and sharp claws; 

8) orange bare scaly tarsal parts and toes of the legs. 

Additionally, SlCK (1993) gives the following distinguishing features for M. mitu: 
"Bill moderate sized, not swollen, anterior half whitish; area around ear bare; tail all 
black or with outer tail feathers showing slender, whitish brown tip" (SiCK, 1993). 

The features of the NMNH-Sofia specimen differ clearly (No. 1, 3, 5, 7 and 8) and 
coincide with this characterization of M. mitu. 

The del HOYO'S (1994) specific features for M. mitu are as follows (except the 
common ones with M. tuberosa): 

1) pale brown (peJe chestnut) rather than pure white tail tips; 

2) two-tone coloring of the bill - pink base and whitish distal half of the bill; 

106 



3) absence of casque on the ЬШ; 

4) bare patch of skin around the ears. 

Table 1 

Body measurements of M. tuberosa and M. mitu (After DELACOUR, AMADON, 1973 and del 

HOYO, 1994, Lengths m mm, weigth in g) 

M. tuberosa M. mitu 

Body length 830-890 с 830 

Wing length 376-435 (399) males 

348-385 (368) females 
Tail length 315-355 (334) males 

290-340 (313) females 
Tarsus length 94-122 

Body mass up to 3 860 2745-2960 



The specimen of NMNH-Sofia shows full resemblance with the features No. 2, 3 
and has not "pale brown", but has dirty whitish tips of the tail feathers (sometimes 
observed in some individuals /del HOYO, 1994/). It also have not clear "bare sldn around 

■n 

ear . 

DEb\COUR, AMADON (1973) give the following characters attributed to M. mitu: 

1) less white at the tip of the tail; 

2) less elevated culmen. 

Both caracters are presented in the NMNH-Sofia specimen. 

The text of the original label is as follows: ^Mitua mitu L.; No. 620, South America 
(Guyana, Amazon river). Received in the Royal Zoological Garden on 20 May 1924 and 
lived till 9 February 1938". The measurements of this specimen are given in Table 2. 

Table 2 

Body measurements (in mm) of the NMNH-Sofia specimen No. 620 of M. mitu (Only 1st and 

2nd toes of the specimen have well develloped claws) 

Measurement 

Total length 900 

Length of the tail 330 

Tarsus length 120 

Wing length 398 
Length of the bill (by horde) 59,7 

Length of the ЬШ (by bow) 66 

Length of the mandibular symphisys 

(with horny cover) 19,8 ' 

Width of the bill at the base of nostrils 17,9 

Length of the 1st toe with claw* 38,9 

Length of the 2nd toe with claw 58,2 

Length of the 3rd toe with claw 70 

Length of the 4th toe with claw 50,6 

Length of the white tips of the axial 

tail feathers 42,5 

107 



'■ ■'■ »''■'■■ '''■■' ■'■■p'-'-v-' References 

DELACOUR J., D. AMADON. 1973. Razor-Billed Ciira*!?ow [Crax initu). - In: Cuiassows and Related Birds. 

New York, Anier. Mus. of Nat. Hist., 194-196. 
del HOYO J. 1994. Family Cracidae (Chachalaoas, Guans and Cunissows). - In: del Hoyo J., A. Elliott, J. 

Sargatal (eds.). Handbook of the Birds of the World, vol. 2. New World Vultures to Guineafowl. 

Barcelona, Lynx Edicions, 310-364. 
GOELDI E. 1894. Gallinae - Gallinaceos. - In: As Aves do Brasil. Vol. II. Rio de Janeiro, Livraria Classica 

se Alves & C, 587-441. 
HOWARD R., A. MOORE. 1980. 34. Cracidae (Curassows, Guans). - In: A Complete checklist of the Birds of 

the World. O,\ford, New York, Toronto, Melbourne, Oxford Uaiv. Press, 91-93. 
KING W.B. 1981. Endangered Birds of die World. The ICBF Red Data Book. Washington, Smiths. Inst. 

Press. 
PETERS J.L. 1934. Family Cracidae. - In: Check-list of Birds of the World. Vol. II, Cambridge, Harvard 

Univ. Press, 9-24. 
Sick H. 1993. Birds in Brazil. A Natural Histoiy. Princeton, New jei-sey. Princeton Univ. Press, 708 p. 

Received on 5.5. 1995 
Author's address: 
Dr. Zlatozar Boev 

National Museum of Natural History 
Blvd. Tzar Osvoboditel 1 
1000 Sofia, Bulgaria 



Алагоаският (източнобразилски остроклюн) кракс - 

Mitu mitu (L.) - световна рядкост в колекцията на 

Националния природонаучен музей в София 

(Aves: Galliformes: Cracidae) 

Златозар БОЕВ 

(Резюме) 

Алагоаският кракс се счита за изчезнал Bug през последното десетилетие от 
Влажните тропически крайбрежни гори покрай долното течение на р. Сан Франциско 
6 бразилския щат Алагоас. Белезите, отличаВащи го от най-близкия go него Bug, 
остроклрюния кракс {Mitu tuberosa Spix, 1825), са: отсъстВие на масиВно подуВане 
(фронтално разширение Върху максилата - „каска"), дВуцВетен клюн (розоВочерВен В 
осноВата u белезникаВ към Върха) u наличие на гола кожа край jouume. По пърВите дВа 
признака съВсем ясно u no третия, отчасти, препаратът с No. 620 от колекцията на 
музея е определен като Mitu mitu. Постъпил е В музея, след като е жиВял 14 години 6 
Царската зоологическа градина (20.05.1924 - 09.02.1938). 



108 



Historia naturalis bulgarica, 7, 1997: 109-113 



Evidences for a late pleistocene isolation and a 

separate taxonomic status of the Mediterranean 

brown bear and the conservation value 

of the Balkan bear population 

Nikolai SPASSOV 



Morphological and genetic evidences 

It is traditionally considered that the bear in Europe belongs to the subspecies of 
Ursus arctos arctos L. (ГЕПТНЕР u gp.., 1967; C0W3ET, 1978). The Balkan bear is also 
quoted as a representative of this subspecies. However, the current investigations indi- 
cate that the affinities and the taxonomic relations of the European populations are 
quite complicated. Recent surveys on the Balkan bear morphology show that it differs 
from the Russian-Carpathian population and is closer to the other Mediterranean 
populations (SPASSOV, 1990). Differing from the more northern populations, the Bal- 
kan bears show notable polymorphism regarding their coloration - there is a high per- 
centage rather light (golden) specimens (SPASSOV, 1990). According some observations, 
which are not yet proved by enough statistical data, the Balkan bear shows slight trends 
for having more thickset body and is less aggressive, compared to the Russian-Carpathian 
bears. The above mentioned about the Balkan bear probably refers also to the Mediter- 
ranean bear at all. The conclusions about the close relation between the different Medi- 
terranean local populations and their differences with the other northern populations 
were proven by genetic surveys on the European bear (TABERLET, BOLATET, 1994). These 
surveys indicate that the localised Mediterranean (Southeuropean) populations, includ- 
ing the Balkan lineage are very close and differ significandy from the population cover- 
ing the Central, Northern and Eastern European localities. 

Paleozoogeographical hypothesis for the isolation 
of the Mediterranean population 

Represented by two isolated branches - Iberian and Balkan refugiums (TABERLET, 
BOU\^ET, 1994), the Mediterranean brown bear is probably a remnant of the autochtonous 
late Pleistocene European population. If TABERLET and BOUVET (1992) are right that 
the genetic differences between the Alaskan brown bear and the Polar bear are less 

109 



pronounced than those between the Alaskan bear and the Pyrenean bear, then we can 
make the following conclusions: 

1 . In spite of some suggestions the Polar bear probably appeared not earlier than 
the beginning of the Late Pleistocene. This coincides with some recent conceptions 
about the origin of the species (MAZZA, RUSTIONI, 1994). 

2. Probably at the beginning of the Wurm a common circummediterranean race 
of the Brown bear existed. Remnants of this lineage are the Southeuropean, Syrian and 
recendy exterminated Northafrican form. The Pyrenean (Southeuropean) Brown bear 
is isolated from the ancestor of U. a. arctos and the Northern Brown bear forms since 
Riss-Wurm. 

3. It is not possible to assess the degree of morphological evolution by the 
mitochondrial DNA sequence differences. 

4. The great morphological difference between U. arctos and U. maritimus (prob- 
ably on a subgeneric level) on one side and the small difference between Pyrenean and 
other Brown bear forms (probably on a subspecific level) on the other are an example 
supporting the idea that the speed of evolution in different forms is not the same and 
depends on natural conditions. 

U. arctos s. str. exists in Europe since the beginning of Riss-Wurm (CLOT, 1989). 
During these times of a more temperate climate the species is found further north - in 
Germany (Taubach and Ehringsdorf). Later in the Late Pleistocene cooling U. arctos 
probably survived mainly in the Southeuropean mountain regions. Remains of U. arctos 
are found from the upper Pleistocene of the Balkans. They are found in Slovenia 
(RaKOVTiC, 1973), 25 000 years ago and in the Late Pleistocene of Westhern Greece as 
well as in the late Wurm of Bulgaria (a humerus from the Triugulnata cave, Westhern 
Rhodopes; a mandible from Stara Planina range - personal observations in the Karst 
museum, Ghepelare and the National Museum of Natural History - Sofia). We could 
suppose that surviving in southern mountaineous refuges during the glaciations, the 
Mediterranean population has undergone some cross-breeding with the population of 
the nominat subspecies [U. a. arctos), invading from east on the Pleistocene-Holocene 
boundary, parallel to the reforestation. 

Of the native population, the sub-population localized in the Iberian refuge and 
the isolated one of the southern parts of the Scandinavian Peninsula seem to be less 
affected by the crossbreeding (if we interprete the genetic researche results of TABERLr^T, 
BOU\Ti;T, 1994). Probably the contacts between these two sub-populations were main- 
tained till later periods may be even during the period of the Upper Pleistocene 
interstadials, while the Balkan-Apennines native sub-population lost the contact with 
them much earlier. It looks possible that the ancestors of the population now located in 
the southern parts of the Scandinavian peninsula once used to inheibit more southern 
habitats and invaded their present area during the time of landscape changes on the 
Pleistocene/Holocene boundary. It is interesting also that the most southern parts of 
Scandinavia were not reached by Late Pleistocene glaciers (СеРЕБРЯННЫЙ, 1980). Prob- 
ably the crossbreeding of the native and the latter Holocene "invadrs" form was more 
active on the Balkans. According to different sources (ТИХОНОВ, 1987) similar cross- 
breeding processes between Ursus arctos arctos and Ursus arctos syriacus are on-going 
now in Caucasus. The Caucasian population also shows significant polymorphism, that 

110 



is similar to that of the Balkan population. It seems possible that the Syrian subspecies, 
characterised by lighter coloration is a form rather closer to the recent European-Medi- 
terranean population and is a remnant of the ancient Mediterranean population. The 
polymorphism of the Caucasian population during the most recent times is explained 
by some autors by the occurrence of three ecomorhs, with no definite taxonomic status 
(KUDAKTIN, GHESTIN, 1993). However, the differences of the coloration patterns of the 
Balkan specimens do not indicate different biotope distribution. The fact that the larger 
and darker ecomorph occurs more often in the Northern Caucasus, while only the 
lighter colored one reaches far southwards in the Trans-Caucasian region, gives reasons 
supporting the hypotesis that the Caucasian ecomorphs are actually a result of post- 
Pleistocene cross-breeding of northern and southern sub-species. The Mendelian segre- 
gation of the physical features in three ecomorphs (KUDAKTIN, GHESTIN, 1993) could 
also be explained by this cross-breeding. 



Conservational importance of Balkan and Bulgarian populations 

The high conservation importance of the Bulgarian and the Balkan brown bear 
population is presupposed by two reasons: 

1. The genetic specificity and isolation of the Mediterranean (including the Bal- 
kan) population. 

2. The high population number of the Balkan bears, and especially the Bulgar- 
ian bears, compared to the other Mediterranean sub-populations. 

The Balkan sub-population is the most numerous in the Mediterranean line and 
one of the largest in Europe following the Russian-Finlandian, the Caucasian and the 
Carpathian populations. Numbering 2700-3000 specimens (SORENSEN, 1990) it is much 
larger than the Spanish, the French and the Italian population counted together. At 
present the Bulgarian poptilation is estimated to be some 750 specimens (СПИРИДОНОВ, 
Спасов, 1993) and this makes it the fist largest among the Balkan populations, and at 
the same time it is among the largest European country's populations. Of the Bulgarian 
bears at least 180 inhabit optimal biotopes located in the protected areas with strict 
protection status - the National Parks and the Nature Reserves. 



References 



Clot a. 1980. La grotte (le la Caniere (Geicle, H-tes Pyrenees). Stratigiuphie et paleotitologic dcs carni- 
vores. These 3-eme cycle. - LIniv. CI. Sabatier, Lab. de Geologie. Toulouse. 

CORBET G. B. 1978. The manniials of the Palaearctic region: a lavonomic review. - Brit. Mus. (Nat. Hist.). 
Cornell Univ. Press, Londom and Ithaca, 314 p. 

ICUDAKTIN A. I. CHESTIN. 1993. The Caucasus. - In: Vaisfcid, M. & I. Chestin (cds.). Bears. (Game ani- 
mals of Russia and Adjacent countries and their Environment). Moscow. Nuuku,: 136-169. 

MAZZA p., M. RUSTIONI. 1994. On the phylogeny of Einasiari Beai-s. - Pulaeontographica Abt. A. 230: 1- 
38. 

Ry\K:OVEC I. 1973. Razvoj kvartarne se.saike favtie v Slovenii. - Arheoloski vestnik, 24: 225-266. 

SORENSEN 0. 1990. The brown bear in Europe in the mid 1980's. - A(|uilo, Ser. Zool., 27: 3-16. 

Ill 



SPASSOV N. 1990. Note on the colouration and taxonomic status of the bear [Ursus arctos L.) in Bulgaria. 

- Historia Naturahs Bulgaria, 2: 64-66. 

TABERLET p., J. BOm^T. 1992. Genetique de Foul's brun des Pyrenees [Ursus arctos): premiers resultats. 

- С R. Acad. Sci. Paris, 314(3): 15-21. 

TABERLET P., J. BOUVET. 1994. Mitochondrial DNA polymorphism, phylogeography and consei-vation 
genetics of the brown bear Ui-sus arctos in Europe. - Proc. Soc. Lond. B, 255: 195-200. 

TEODOROU G. 1993. On Ui-sus cf. arctos from the Upper Pleistocene of Rourlesi cave (loannina, Western 
Greece). - Ann. Geol. Pays Hellen., 35: 339-363. 

ГЕПТНЕР В., H. НАУМОВ, П. ЮРГЕНСОН, A. СЛУДСКИЙ, A. ЧИРИКОВА, A. БАННИКОВ. 1967. 
Млекопитающие Советского Союза. - Висшая школа, Москва, 2(1): 1004 с. 

СЕРЕБРЯННЫЙ А. 1980. Древнее оледенение и жизнь. - Москва, АН СССР, Наука. 96 с. 

Спиридонов Ж., Н. Спасов. 1993. Egpu бозайници (Macromammalia). - В: Национална стратегия 
no опазване на биоразнообразието. Основни доклади., Т. 1. Bipodiversity Support Pro- 
gram (USA). София - Вашингтон.: 645-663. 

ТИХОНОВ А. 1987. Таксономия, биология и екология бурого медведя в гор Советского Союза. - В: 
Екология медведей. Новосибирск, Наука, 6-12. 



Received on 29.5 J996 



Author's address: 

Nikolai Spassov 

National Museum of Natural History 

Blvd. Tzar Osvoboditel 1 

1000 Sofia, Bulgaria 



112 



Аргументи за късноплейстоценска изолация u 

за самостоятелен таксономичен статус на 

средиземноморскат[а кафява мечка u консервационна 

стойност на балканската популация 

Николай СПАСОВ 

(Резюме) 

Европейската мечка се поставя традиционно 6 подвида Ursus arctos arctos L. 
Последните морфологични u генетични изследвания показват, че таксономичната 
картина е вероятно по-сложна u че европейската мечка показва значителен 
полиморфизъм. 

Българската u въобще балканската мечка е доста различна от по-северната 
популация U е в тясно родство с изолираните медитерански субпопулации. Това може 
да бъде обяснено с палеозоогеографски причини. Най-вероятно средиземноморските 
изолати (включително балканската мечка) са остатък от автохтонна популация, 
която сигурно е твърде близка на малоазиатската форма u през късния плейстоцен е 
представлявала единно цяло с нея. 

В началото на холоцена по-мобилния номинантен подвид е нахлул от изток u е 
завладял обширни части от Европа, докато автохтонната форма е продължавала да 
обитава най-вече средиземноморски рефугиуми. Известно кръстосване вероятно е било 
осъществено между двете форми, по-силно в балканската област u по-слабо в 
пиренейската. 



113 



Нова библиография за разред Trichoptera 

Красимир КУМАНСКИ 



BIBLIOGRAPHIA TRICHOPTERORUM. A World Bibliography of Trichoptera 
;' (Insecta) with Indexes. Vol. I. (1961-1970) by A. P. Nimmo. Pensoft Publish- 
ers, Series Faunistica No. 5 (1) Sofia, Bulgaria, 1996. VIII + 597 p. Format 
' ' ■■' 165x235. ISBN 954-642-012-3 

Почти четвърт век след 15-томвия „Tiichopteromm Catabgus"{F. C.J. Fischer, 1960-1973) имаме 
удоволствието да представим първиА от четирите планирани тома от А. Nimmo, озаглавени 
„Bibliographia Trichopterorum". Преди да продължа с неговата анотация, ще изразя увереността си, че 
тази нова серия, покриваща периода 1961-2000 г., непременно ще се нареди go споменатата 15-томна 
„Библия" в библиотеюяпе на всеки специалист u на всеки сериозен институт или факултет по зоология, 
ентомология, хидробиология u gp. no света. 

За разлика от Каталога, който е концентриран вързсу литературата с таксономична насоченост, 
„Bibliographia Ttichopterorum" бключЬа ЦЯЛАТА трихоптерологична научна публицистика; в m. I е 
обхванат периодът 1961-1970. Неговата задача би могла да се приеме за изпълнена още след първите 75 
страници, оформящи глава I - .Дитерашурни източници", с подредени u номерирани 1357 заглавия. Цялата 
останала част от тома представлява изчерпателен u разнообразен „пътеводител" сред цитираната 
литература. Главата „Индекс" (470 стр. ) е най-ишпересната u полезна част с широкия си гшформационен 
спектър. Там могат да бъдат намерени, първо, имената на всички споменати таксони, вкл. u тяхната 
субординация; следват най-разнообразни по профил, обем u съдържание научни области u термини, 
отнасящи се go ручейниците като цяло. Само няколко примера: от биологията на разреда - имаго, ларви, 
индивидуално развитие, хранене, феромони, фенология, местообитания u пр.; от морфологията - 
гениталии, мускулатура, сензили, очи, устен апарат u пр. Следват термини от областите, отнасящи 
се go географското разпространение, палеонтологията u пр., както u най -npocmu сведения за наличието 
на фигури, описание на нови таксони, музейни колекции u т.н. С една дума, не е пропуснато никакво 
сведение, отнасящо се no какъвто u да е начин go разред Trichoptera. 

Главният Индекс е последван от три по-малки по обем, но не u no функционалност, допълнения. 
Апендикс 1 се състои от три части - споменати в главния индекс родове u тяхната принадлежност към 
съответно семейство; същите родове, групирани по семейства; споменатите видове u тяхната родова 
принадлежност. В Апендикс 2 са дадени пълните имена на списанията, съдържащи публикации за разреда. 
Последният, mpemu Апендикс, предлага имената на всички останали автори на cmamuume, написани от 
колективи. ВСИЧКИ термини във ВСИЧКИ раздели са подредени азбучно. 

При такъв внушителен обем на събрани u систематизирани сведения наличието на дребни грешки 
е почти неизбежно. За щастие me са извънредно редки, като ще спомена само някои: илюстрация на 
популярния израз за слънцето u неговите петна. Така „Schweiz. Z. HydmbioL, Basel" не е „...ZeitschiiftJUr 
Hydrologie... "-оригиналният език на статия N 0666 (стр. 43) е български, а не руски, както се твърди, u 
т.н. Последният пример потвърждава уместността на апела на Nimmo за изпращане на cenapamu от 
публикациите с цел ограничаване go минимум ползването на реферативни списания, където подобни u 
други неточности са нерядко явление. Има u единични имена, появили се на две места в един u същ индекс 
(напр. Aethabptera maxima), незначителни размествания в азбучното подреждане (стр. 586), както u 
единични печатни грешки. 

Удоволствието от представяне на тази великолепна книга се подсилва u от факта, че 
изтъкнатият канадски учен е поверил публикуването й на издателство Pensoft. И не е сгрешил! 
Досегашната продукция на това младо издателство недвусмислено доказа ползата от нарушаването 
на монопола в печатането на научна литература у нас. Стартиращата съвместна издателска дейност 
на Издателството на БАН u Pensoft дава надежда, че оформителските, меко казано, „неблагополучия", 
подбиващи u без това крехкото реноме на родното научно книгоиздаване (нека се задоволим с един само 
пример - срамното дори за Гутенберг равнище на отпечатване на т. 19, 1988 (!) от иначе претендиращата 
за престижност монографична поредица „ФАУНА НА БЪЛГАРИЯ") ще останат само неприятен спомен! 



114 



Historia naturalis bvilgarica, 7, 1997: 115-120 



В памет на Бернхард Курциус 

Надя ОГНЯНОВА-РУМЕНОВА 



Незаслужена забрава тегне над достойни хора, допринесли изключително 
много за развитието на съвременна България, след освобождението на 
страната ни от турско робство. През месец април се навършиха 65 години от 
смъртта на Бернхард Курциус - един от първите директори u създатели на 
Софийската зоологическа градина u неин ръководител почти в продължение 
на 40 години. 

Роден на 4 май 1862 година в Каленберг, близо go Кобург. Израсъл в 
семейство на природолюбители - неговият баща е бил директор на малка 
зоологическа градина, принадлежала на херцог Ернст, на Кобург u Гота. Оттам 
именно датира любовта на младия Бернхард към природата, гората u дивеча. 
След завършване на средното си образование става помощник на баща си u се 
поставя началото на неговата по-късна кариера. От най-ранни детски години 
Б. Курциус е неразделен приятел с княз Фердинанд. Те са непрекъснато заедно 
- на лов, в зоологическата градина, наблюдавайки природата u нейните 
творения. След кратка военна подготовка Бернхард е избран да придружи 
княз Фердинанд, който през 1887 г. оглавява българския трон. Със заповед, 
издадена на 15 август 1887, е назначен като лейбйегер, а през 1894 се води 
йегермайстер. Директор на Зоологическата градина е от 1907 г. Той се ползва 
с абсолютно доверие u се числи към оная вярна административна кохорта, 
която образува костната система на Двореца (Леверсон, 1995). Първоначално 
осигурява безопасността на новия владетел, придружава го при повечето 
пътувания u екскурзии, които се провеждат. Па първо време в България има 
малко възможности за лов, тъй като младият монарх има много по-важни 
дела u трябва да укрепи своето господство. Редица тайни срещи на царя в 
зоологическата градина са организирани, когато не се приемат посетители. 

Пристрастието на цар Фердинанд към ботаниката u зоологията - 
пътешествал в Европа u Африка, пребивавал три месеца в Бразилия да изучава 
нейната флора u фауна, е субективната причина да се изградят към Двореца 
съответни научни звена, да се дават стипендии, да се канят учени от чужбина. 
Зоологическата градина възниква в двора на Двореца през 1888 г. (Бенвенисти 
U др., 1967). Първият обитател е един черен картал. По-късно „експозицията" 
се допълва с колхидски фазани, елен, а когато добавили двойка кафяви мечки, 
цар Фердинанд предоставя терена на определената ботаническа градина за 

115 



зоопарк. Това е карето между булевардите „Евлоги Георгиев", „Цар 
Освободител", „Васил Левски" u улица „Ген. ГУрко". През средата е преминавало 
сухото корито на един от притоците на Перловска река u е съществувала 
само една сграда, използвана като склад за зеленчуци, произвеждани в 
ботаническата градина за нуждите на царското семейство. На това доста 
пусто U обрасло с бурени място е възникнала зоологическата градина през 
1890 г. За неин пръв надзирател е избран Ернст Хублайн, скулптор u съвършен 
препаратор на животни. Той основава u сбирката на Царския 
естественоисторически музей. През 1893 г. за ръководител на градината е 
назначен д-р Паул Леверкюн, известен орнитолог, но той се оказва неподходящ 
за тази длъжност u е сменен. След него постъпва Бернхард Курциус. 

Зоологическата градина има филиали също в дворците „Врана", „Царска 
Бистрица" u „Евксиноград". Дублирането на градината се е дължало на 
намерението на царя в подходящ момент зоологическата градина да бъде 
преместена u на това място да се построи дворец на престолонаследника. 
Абдикацията на цар Фердинанд u настаняването на цар Борис 1П в Двореца 
прави безпредметно изнасянето на градината. Най-богата е колекцията на 
„Врана", където са пренесени през 1894 г. животните от зоологическата 
градина на херцог Ернст от Кобург. Закупени са от цар Фердинанд още якове, 
лами U по-късно камили. Волиери с грабливи птици, както u с наши декоративни 
пойни птици, са били построени в горната част на парка. Там е оформено u 
изкуствено езеро, заселено с лебеди, турски патици, различни видове гъски u 
gp. През 1912 г. пристигат u чифт слонове, което налага интензивно 
наблюдение u контрол. Назначен е постоянен пазач, който ежедневно 
телефонира на Б. Курциус, а два пъти седмично той сам пътува go имението, 
за да се увери за здравето u развитието на животните. Всеки ден дава рапорт 
на Негово Величество за състоянието на градината, както u за ловния 
резерват „Царска Бистрица" (където през 1912 година е закупена двойка 
американски бизони), Ситняково u т.н. 

До 1931 г. ловната програма на цар Фердинанд, а по-късно u на цар 
Борис HI се подготвя от Б. Курциус. Най-любимо е било пътуването go 
Карпатите за лов на елени, където фамилия Кобург притежава голямо имение 
U всяка година Б. Курциус организира пътуването go там. То се провежда в 
продължение на около месец, но той води изключително дисциплиниран строг 
режим, за да изпълнява задълженията си на йегермайстер. През 1895 г. 
възникват u двете фазанарии в Мечкюр u Кричим. В последните има също 
много сърни, диви пуяци u gp. Ловът на фазани е целогодишен, като йегер Б. 
Курциус подготвя хранилките за глигани u фазани, както u търси отклонилите 
се животни. Преустановеният целогодишен лов на елените-лопатари в Кричим 
е причина за увеличаването им. В Рила u Родопите са ловувани u трудно 
достъпните диви кози. 

По думите на Schumann (1932), главен инспектор на Зоологическата 
градина, Б. Курциус е изключително добросъвестен u честен служител, 
неговата градина е неговият свят. Освен в по-младите му години или когато 
се налага по служба, той не ходи на гости, не посещава театри, концерти или 

116 





\ т 






W^^^^ 



Фиг. 1. Бернхард Курциус (4. V. 1862 
- 4. IV. 1931) 6 парадна униформа на 
дворцов служител. 




Фаг. 2. Б. Курциус и съпругата му 
годежна снимка. 





Фиг. 3. Семейство Курциус с пъ[ 
родната им дъщеря Берта. 



Зо- 



Фиг. 4. Б. Курциус пред сградата на 
любимата cu Зоологическа градина. 



117 





Фиг. 5. Семейство Курциус, отляво надясно седнали - 
Берта Курциус, г-жа Курциус и Бернхард Курциус; 
прави - Клара Курциус и Мария Курциус. 



Фиг. 6. Б. Курциус на лов. 

кино. През целия ден кръстосва своята любима градина, винаги следи за 
случайна немарливост на подчинените си. Твърде консервативен, той трудно 
е възприемал нововъведения. Неговите сътрудници с усилие прилагат нови 
съвременни познания u възгледи, придобити в чужбина. Но по време на режима 
на цар Борис III, когато зоологическата градина се преустройва от модерна 
гледна точка, Курциус трябва да преодолее много от своите стари принципи, 
за да се нагоди към новото време. Въпреки строгостта му пазачите работят 
дълго в градината u рядко напускат. Царската зоологическа градина 
npocnepupa nog енергичното ръководство на директор Курциус. През 1897 г. 
във волиерите u клетките живеят 1384 екземпляра от 266 вида , преобладават 
птиците. На 1 май 1927 г. той празнува тържествено 40-годишния си служебен 
юбилей. По този повод цар Борис III го провъзгласява за оберйегермайстер на 
Двореца. 

При изпълнение на своите задължения Курциус пътува много, от една 
страна като придружител на Негово Величество, а също u сам - с цел покупка 
на нови животни. Той се познава лично с директорите на зоологическите 
градини в Берлин, Дрезден, Лайпциг, Дюселдорф, Хамбург, Виена u Будапеща, но 
най-често гостува в Берлин u Виена. През 1905 г. заминава за Антверпен на 
целогодишното изложение на животни. Оттам доставя различни екзотични 
грабливи, водоплаващц u пойни птици. През май 1911 заедно с цар Фердинанд 
пътуват go Виена, където посещават търговска къща „Гуидо Финдайс". Там 
me срещат Адолф Шуман u са поразени от неговите познания, свързани с 
отглеждането u развъждането на редки видове птици. Веднага го канят за 
инспектор в Зоологическата градина в София, където е назначен от 1 юли 1911 
г. (Буреш, 1942). Той е u основният популяризатор на градината по света 
чрез много cmamuu u съобщения в специализирани чужди списания (Матевски, 



118 



1981). От него са останали сведения за „ветерани" в градината - например 
един от брадатите лешояди е отглеждан в продължение на 32 години, 
сребристи чайки - 34 години, райски жерави - 29 години, леопардов смок - 23 
години u gp. (Шуман, 1928). 

За личния живот на Бернхард Курциус има малко известни факти. През 
1890 г. се оженва, неговата съпруга е родом от околностите на Рейн. Имат 
шест деца, две от които умират в ранна възраст. Единственият му син - 
Бруно Курциус е страстен ловец u пътешественик, ловува в Персия, в 
околностите на Техеран, където се установява да живее u сравнително рано 
умира. Дъшеря му Берта Курциус от 1908 г. работи в Двореца, а от 1918 г. е 
счетоводител на автомобилния парк (Леверсон, 1995). През септември 1946 г. 
е уволнена, но заедно със сестра си Мария Курциус живеят в България go 
последните си дни. Единствено Клара Курциус-Шнайдер заминава за 
Швейцария, където в Базел са u наследниците на фамилията днес. 

През последните nem -шест години от живота му Курциус боледува мно- 
го. Починал е на 4 април 1931 г. Погребението се е състояло в npomecmanckama 
църква U е било импозантно. Присъствали са цар Борис П1, княз Кирил, много 
близки U приятели, голяма част от немската колония в София, депутати, 
представители на Българския ловен съюз. Траурни слова са произнесени от 
немския пълномощен министър д-р Рюмелин, директора на Царските 
природонаучни институти д-р Буреш u пастор Пфайфер (Schumann, 1932). 

Благодарност. Изказвам благодарността си на д-р Адриана В. Руменова- 
Гоцева за предадените материали u снимки, попълваш,и архива на Националния 
природонаучния музей. 



Литература 

Бенвенисти Я., Р. ВЕЛИЧКОВА, Л. ВАСИЛЕВА. 1967. Зоологическа градина София. С, Наука u 

изкуство, 240 с 
БУРЕШ И. 1942. Адолф Шуман, главен инспектор на Царската зоологическа градина 6 София, 

починал на 13 март 1941. - Изв. Цар. природой, инст. Соф., 15: 1-26. 
ЛЕВЕРСОН А. 1995. Цар Борис П1 - щрихи към портрета. С, Св.Георги Победоносец, 536 с 
МАТЕВСКИ С 1981. Из историята на зоологическата градина. - В: Разходка 8 зоопарка. С, 

Земиздат, 5-15. 
ШУМАН А. 1928. Ветерани В Царската зоологическа градина. - Ловна просвета. No. 9-10: 193- 

194. 
SCHUMANN A. 1932. Oberjiigermeister und Direktor des Kgl. Zoologischen Gartens Bernhard Kurzius. 

- Изв. Цар. природой, инст. Соф., 5: 1-14. 

Постъпила на 25.7.1996 
Адрес на автора: 
Надя Г. Огнянова-Руменова 
Геологически институт, БАН 
ул. ,^кад. Г. Бончев" No 24 
1113 София 

119 



In memory of Bernhard Kurzius 

Nadja OGNJANOVA-RUMENOVA 

(Summary) 

Bernhard Kurzius (4. V. 1862 - 4.IV.1931) was a naturalist and one of the founders of the 
Zoological Garden in Sofia. He was born in Kalenberg, near Koburg. A great interest in zool- 
ogy and hunting determined his future career. In 1887 he was appointed as a „Leibjager" of 
the Palace of Tzar Ferdinand in Sofia, in 1894 - as ^^iigermeister" and since 1907 he was 
Director of the Zoological Garden, For nearly 40 years he has been organizing the king's 
hunting programm. The collections of the Zoological Garden, Sofia, the gardens „Vrana", 
„Euxinograd", „Tzarska Bistritsa" were maintained under the guidance of B. Kurzius. The 
game-breeding farms in Mechkyur and Krichim were also established by him. 



120 



AMNH LIBRARY 



НАЦИОНАЛЕН 

ПРИРОДОНАУЧЕН 

МУЗЕЙ 



Historia natural 
AM. MUS. NAT. HI. 



100153147 
Keceived on: 09-04-97 



NATIONAL MUSEUM 
OF NATURAL HISTORY 
- SOFIA 




/889